СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Архитектурата не е само мъжка професия…
 Facebook

Архитектурата не е само мъжка професия…



13.03.2015 / 16:16 - citybuild.bg

...или женската гледна точка към света като начин на внасяне на повече мир, спокойствие и равноправие - през погледа на арх. Гергана Милушева.

 

 

Седем жени и двама мъже архитекти, както и един стажант, определят визията на студио Cityscape. Дамското числово предимство не е преднамерено, а съвсем случайно, казва арх. Гергана Милушева, основател на студиото, което беше избрано като представител от България в конкурса АrcVision „Жените и архитектурата". Награждаването се състоя на 6 март в Бергамо, Италия.  


Арх. Милушева, как се стигна до участието ви в конкурса АrcVision?

 

Беше организиран конкурс за представител от България на местно ниво. Радваме се, че сме направили впечатление и че бяхме избрани.

 

Какво беше интересно за Вас по време на посещението Ви в Италия?

 

Конкурсът беше с тема „Жените и архитектурата", тъй като по света това определено е мъжка професия. В България сме облагодетелствани, защото през последните 50 години и в професията, и като цяло в обществото, няма преднамерени разлики между възможностите на жените и мъжете, докато по света това не е така. В нашата професия това е много видимо, докато в САЩ например едва 20% от проектиращите архитекти са жени. Така че по света темата е много чувствителна.

 

Всъщност, има доста проектиращи дами, през последните години има подобрение в тази сфера и вече две жени са носителки на Прицкер (Заха Хадид през 2004г. и Казуо Седжима заедно с Рюе Нишизава през 2010г. - бел. ред.).

 

Награждаването в конкурса АrcVision неслучайно беше около 8 март и цели да насочи вниманието към темата, в голяма степен да изведе напред успехите на жените в архитектурата, да промени възприемането на архитектурата само като мъжка професия, да се покаже, че жените като по-различна гледна точка могат да се отнасят с много внимание, креативност и емпатия към задачите и към клиента.

 

Конкурсът беше и с много любопитно жури от жени с представители на много различни сфери, не само архитекти. При журирането те са насочили вниманието си към жените и като възможност за разрешаване на социални проблеми, женската гледна точка към света като начин на внасяне на повече мир, спокойствие и равноправие.

 

Как може да стане това чрез архитектурата?

 

Може и по света е факт. Даже отличените проекти бяха в голяма степен със социална насоченост - нещо, за което се изисква и обществено отношение към процеса, което за съжаление в последните години не наблюдаваме в България. Архитектът има огромна роля в създаването на пространства и градска среда, която подобрява по един или друг начин отношенията между хората.

 

С какво впечатли журито работата на спечелилата наградата арх. Анжела Даубер от Швейцария?

 

Тя беше избрана заради финото й отношение към архитектурата. В сградите, с които беше кандидатствала, това отношение прозира във всеки детайл.   

 

Снимка: www.arcvision.org. Церемонията на 6 март в Бергамо, Италия. 

 

Имахте ли интересни срещи?

 

Определено. Италианците много се вълнуваха от темата „Жени и архитектура" и се интересуваха как е поставен въпросът в България, защото очевидно при тях нещата не са чак толкова равнопоставени.

 

Индийците, които бяха голяма група, също бяха любопитни. Те са изключително богати като култура и различност между хората, които населяват държавата, и съответно архитектурната реакция към техните нужди е много различна. Примерно там може един и същи човек да прави огромни търговски обекти успоредно с къщи от кал.

 

Имате ли впечатления за работата на архитектите за павилионите в предстоящото Експо Милано?

 

На италианския павилион беше обърнато много внимание. Сложната му фасадна система, разработена от „Италчименти", е наистина много интересна, и за пореден път е доказателство как новите технологии се случват в колективната работа на архитекти и производители.

 

Ще има ли България свой отделен павилион на изложението?

 

За съжаление, за пореден път - не.

 

Какво ви се иска да се случи в България по отношение на работата на жените архитекти?

 

По време на конкурса коментирахме защо в България има много жени проектанти, даже моите лични наблюдения са, че от проектиращата и активно занимаващата се архитектурна гилдия повече от 50 процента са жени. И в същото време тези, за които се чува в новините и публиката знае, обикновено са мъже. Смятам, че това се дължи не толкова на качеството на работата, колкото на желанието за публичност. Иска ми седа не трябва добрите архитекти да търсят публичност, а тя сама да идва при тях. И ако това се случи, неравенството в съзнанието на хората ще изчезне, защото има много добри жени архитекти в България.

 

Кои са реализираните проекти, с които Cityscape Architects се гордее?

 

Човек би трябвало да се гордее с всяка задача, която е свършил, защото това означава, че е вложил максимума от себе си. Всеки проект трябва да му е на сърце. Няма малки проекти. Всеки проект би трябвало да е важен.

 

От чисто архитектурна гледна точка има някои обекти, които имат заслужено място в биографията на екипа. Един от тях е построеният и обитаван вече жилищен комплекс „Силвър сити", където успяхме да се преборим за истински градини на всеки етаж към всяка дневна. Това е трудно като постижение от инвестиционна гледна точка, защото нашата задача е да съберем на едно място желанията и мечтите на всички, като започнем от инвеститора и стигнем до крайния потребител. Това в България често не е много лесно.

 

 

 

 

Другото, което можем да кажем, че правим и продължаваме да правим с удоволствие, са магазините на веригата „Фантастико", която е единствената голяма българска верига на нашия пазар. Опитваме се всеки магазин да е по-хубав от предишния, по-удобен за клиентите, по-интересен.

 

 

 

 

Междувременно работим и по други проекти. През последната година и половина при нас дойдоха нови клиенти с желанието да проектираме заедно къщите на мечтите им. Такъв тип работа с краен клиент е изключителна интересна.

 

Работим и върху една лампа, то си е цяло семейство лампи, което е забавна и интересна задача, и дава един различен поглед върху архитектурната работа. Най-малкото е създаване на продукт за анонимен клиент, което е съвсем нова ситуация за нас.

 

Какви са предстоящите и текущи проекти, за които бихте искали да разкажете?

 

Не сме оставали без работа и за мое щастие това позволи да запазя колектива, защото това е най-важното нещо в нашата работа - сам архитектът е никой. Публично архитектът е едно лице, но реално големите сгради и хубавите неща се правят от колектив от архитекти.

 

Запазването на екипа за мен беше много важно през годините на криза, когато много бюра затвориха, докато ние сме си тук, даже малко повече от преди, за което съм много щастлива и горда. Възприемам този колектив като най-важното си постижение, като постоянния си проект, защото поддържането на един колектив, особено от архитекти, които по принцип са индивидуалистично настроени натури, си е тежка задача - малко като любовните отношения - ако ги оставиш по течението, те се разпадат. Трябва да ги обгрижваш ежедневно.

 

Интервю на Ема Димитрова

 

 
още от Новини

още от Интервюта

още от Избрано