СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
В бъдеще ще има много по-интегриран подход в проектирането
 Facebook

В бъдеще ще има много по-интегриран подход в проектирането



10.03.2020 / 15:25 - CityBuild.bg

Той ще доведе до по-ефикасен метод на строителство и свеждане до минимум на използваните материали, казва Даниел Босиа от Thornton Tomasetti.

 

 

Интегрираната работа между архитекти, инженери и производители беше акцент в презентацията на Даниел Босиа по време на петата конференция за фасаден инженеринг в столицата през ноември миналата година, организирана от ЕТЕМ. Даниел Босиа е инженер по конструкциите и директор „Проектиране" в Thornton Tomasetti. Той е сътрудничил на международни архитекти с висока популярност, има водеща роля в дизайна на проектите, като работи от ранните концептуални етапи до детайлно проектиране и строителство, създавайки нови форми, базирани на иновативни структурни принципи и материални технологии. Босиа е доказан екперт в изчислителния дизайн, като е бивш съосновател на отдела за напреднала геометрия в Arup и ръководител на екипа за параметрични приложни изследвания в AKT-P.ART.

 

Г-н Босия, има безброй мисли на известни архитекти, които споделят какво е архитектурата за тях. Кажете какво е архитектурата за Вас?

 

Аз съм инженер по професия и работя в мултинационална компания. Имам и архитектурно образование, но преди всичко съм структурен инженер и като такъв съм работил с много от известните архитекти на нашето време. За мен архитектурата е изкуството за вкарване на идеите и инженерните решения във форма и пространство, в създаването на среда, която хората могат да обитават в хармония с околния свят. Комбинирането на технически умения, занаятчийство дори, изкуство и модерни иновации е това, което определя архитектурата при нейното съчетание със структурното инженерство.

 

Имате ли муза или нещо, което Ви вдъхновява в работата?

 

Моят късмет в кариерата ми на инженер-конструктор, работил с различни архитекти, е, че не съм свързан с конкретна естетика, стил или начин на работа и мога да се адаптирам към различни методи в архитектурния дизайн. От архитектите, с които съм си сътрудничил, е имало експерти в областта на материалите и как те могат да бъдат използвани в архитектурната експресия. Те също така се интересуват как този материал може да се използва ефективно в строителството. Други архитекти се интересуват от това как да оформят пространството по подвижен, динамичен начин, и това създава възможност за инженерите да използват тези форми и съдържание, да използват тази комплексност, за да създадат структура, да създадат външно покритие, форма на сградата. Следователно, онова, което ме вдъхновява в моята работа, е сътрудничеството с други дизайнери - заедно да стигнем до резултат, който въплъщава майсторство.

 

Влезте в ролята на пророк и ни кажете как виждате града на бъдещето след 50 години? Каква ще бъде архитектурата тогава?

 

Наистина, неотложността на стремежа да влагаме много по-голяма инженерна ефективност във всичко, което правим, всичко, което строим, е фундаментален фактор. Затова трябва чрез технологиите, чрез инвестиране в строителни и проектантски средства и методи, да станем способни да създаваме конструкции и сгради, които имат нулев въглероден отпечатък, които нямат негативен ефект върху средата, която обитаваме. Ще трябва да търсим начини да впрегнем околната среда, вместо да се защитаваме от околната среда. Търсим начини да използваме вятъра, слънцето и други природни стихии, за да генерираме енергия, за да създаваме пасивни сгради.

 

Нашият отрасъл също така проявява склонност да разделя дисциплините, да разделя различните специалности в строителството. Имаме работа по структура /конструкция/ и съответно имаме инженер-конструктор. Имаме фасада и съответно имаме фасаден инженер. Имаме архитект и се опитваме да обединим тези специалности. Но мисля, че в бъдеще ще има много по-интегриран подход в проектирането, който ще доведе до много по-ефикасен метод на строителство, конструиране и свеждане до минимум на използваните материали.

 

Ако можете да бъдете запомнен само с един Ваш проект - кой ще бъде той?

 

Работил съм по много проекти, които по различен начин въплъщават някои от принципите, които току що описах. Много години съм работил за високотехнологични компании като Гугъл, където вкарването на технологии и иновации в сградите е основен фактор. Например как използването на определена технология във фасадата може да я направи по-ефективна и по-адекватно взаимодействаща на околната среда.

 

Централата на Гугъл, която в момента се строи, според мен ще бъде пример за такъв скок в бъдещето посредством вкарването на интелигентни инженерни решения. Това не е само проект, който ни показва колко ефективна може да бъде една сграда, но и как можем да преосмислим например работното място, за да изпълнява други функции, да служи на нашето здраве и благополучие.

 

Проекти като този ни карат да мислим в далечна перспектива - чухме например разсъждения за това как в бъдеще могат да бъдат заселени планетите (инж. Босиа визира презентацията на арх. инж. Георги Петров, който има лидерско място в проектирането на структури в космическото пространство - бел.ред.). Така че някои от тези прототипни проекти имат потенциала да тласнат технологията напред към бъдещето, когато ще колонизираме планетите. Казвам го с усмивка, но според мен това са важни проблеми, пред които човечеството е изправено днес както тук на земята, така и в окръжаващата ни вселена. И като инженер съм винаги оптимистично настроен, че технологията ще ни предостави решение за предизвикателствата.

 

Коя е любимата Ви книга и какво четете в момента?

 

Има много вдъхновяващи книги от инженери, които са прекосили границата между дисциплините, между инженерните специалности и архитектурата. Аз съм горещ привърженик на хора като Фрай Ото. Наскоро преоткрих тези публикации на основания от него Институт за леки конструкции към Университета в Щутгарт. Връщайки се към тези разработки от 70-те години, бях вдъхновен как днес можем да потърсим нови дигитални технологии и методи за производство, за да създадем в бъдеще своего рода "метод за редактиране на пространството" в инженерните дисциплини, както прави Фрай Ото. Той и неговата школа по-конкретно експериментират с техники за физическо моделиране, за да разберат поведението на конструкциите, техните функции и показатели.

 

Днес разполагаме с дигитални инструменти, които ни дават много повече възможности за изследване и иновации. Днес можем да тестваме дигитални модели, които са по-гъвкави, лесно могат да бъдат увеличени по мащаб и ни дават много по-големи възможности. Ако трябва да обобщя, способността да моделираме и симулираме поведението на конструкциите и сградите в реално време - това ни позволяват съвременните инструменти за проектиране и това трябва да се използва в нашето сътрудничество с архитектите.

 

Източник: ЕТЕМ блог

 

 
още от Новини

още от Интервюта

още от Избрано