СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Арх. Галина Тачиева: Моловете и затворените комплекси са отживял модел
 Facebook

Арх. Галина Тачиева: Моловете и затворените комплекси са отживял модел



09.12.2019 / 15:40 - CityBuild.bg

Необходими са места с характер и история и връщане към истинския урбанизъм и градоустройство.

 

Арх. Галина Тачиева беше жури в международния конкурс за реконструкция на пл. „Света Неделя". През юни тази година тя участва в четвъртото от поредицата събития "Разговори за града", а на 5 декември участва в дискусия „Стандарти за градска среда". На нея тя представи преведената на български език книжка за SmartCode Версия 9.2 - базиран на формите кодекс, който поставя елементите на градската среда на подходящите места и може да бъде полезен за всички, които имат намерение да адаптират и приложат смарт код за даден проект, град или регион.

 

Според арх. Тачиева опитът за добра пешеходна среда в Маями например е дошла от моловете, които сега загиват един след друг, защото комерсиалната индустрия запада. Младото поколение иска места с характер и история и връщане към истинския урбанизъм и градоустройство. Необходимо е на нивото на улицата да има атмосфера, а пространството да е обитаемо, казва арх. Тачиева.

 

Визуализация от SB Architects. Design District Street Project по проект на DPZ - Miami, Florida, USA. Креативен квартал, в който може да пазарувате, да вечеряте, да съпреживеете съвременно изкуство и дизайн, да участвате в различни събития.

 

Галина Тачиева е партньор в Duany Plater-Zyberk & Company (DPZ) - работеща върху новите принципи за планиране, градски дизайн и устойчиви региони по целия свят. Тя е специалист по градоустройство, градски и архитектурен дизайн с повече от 20 години опит в областта на устойчивото градско развитие, обновяването на градската среда, управлението на разрастването на градските райони. Арх. Тачиева е автор на Ръководство по обновяване на предградията (Sprawl Repair Manual) и на SmartCode Sprawl Repair Module.

 

Арх. Тачиева има опит в работата по проекти в Съединените щати, Латинска Америка, Европа и Русия, включително по теми като регионални планове, опазване на околната среда, нови общности, курортни градове, градски центрове и плътно градско застрояване, както и търговски, институционални и жилищни сгради. Управлява сложни проекти и колективи, ръководила е интензивни сесии за планиране и други обществени процеси - от инициирането на проекта до осъществяването му.

 

Арх. Галина Тачиева е член на Конгреса за нов урбанизъм (CNU) и ръководи неговата национална инициатива за модернизиране на предградията. Член-основател е на Съвета за европейски урбанизъм (CEU) и чете лекции по цял свят. Била е гостуващ лектор и критик по дизайн в Харвардския университет, във Федералния университет на щата Рио де Жанейро (UNIRIO) и в Университета в Маями.

 


Арх. Тачиева по време на събитието "Разговори за града".

 

Казахте, че в София има епидемия от молове и затворени комплекси, а го няма градското пространство...

 

В София се повтаря един отживял модел - моделът на мола. Това е модел на 20 век, а сега сме в 21-ви и молът преживява голяма криза. Това е внесен модел и  не е характерен за България, убива малкия бизнес и малките магазини, а градът като цяло губи много. Да, така в България имаме големи магазини и световно известни марки, но губим от автентичността на предприемачеството на нашата нация. Този модел трябва да се спре моментално и да не се повтаря в бъдеще.

 

Донякъде софийските молове са различни от моловете в Америка, защото са в градска среда, не са на много големи парцели и са с подземни паркинги. Това в известна степен ги прави по-компактни, но не и по-добри като функция. Има, разбира се, и такива, които са със смесена функция, като към търговската част има офиси или хотел. Но като цяло моловете в България не са проектирани като една цялостна система или селище, а се състоят от отделни елементи, където се концентрира голям процент комерсиалност.

 

Споменахте и за затворените комплекси - принципно да се върви към по-отворени за хората градски места и пространства...

 

Да, зоните трябва да бъдат многофункционални...

 

Няма ли да ви се разсърдят строителните предприемачи, които планират такива затворени комплекси?

 

Разбираме, че в момента пазарът гледа към тези западни модели, но аз идвам от място, където те са не само остарели, но и икономически, екологично, социално и здравословно провалени модели. Доказано е, че дори по отношение на безопасност в САЩ комплексите от затворен тип не са ефективни.

 

Как да подходи един инвеститор, който иска да изгради много жилищни сгради?

 

Ето затова говорим за тези кодекси - че един формообразуващ код се базира на компактни многофункционални и устойчиви селищни форми и че той няма да позволява строителство от затворен тип. Начинът, по който тези места ще бъдат проектирани, ще включват различни функции и многообразни дейности, но като част от града. Затворените модели не работят и не се препоръчват.

 

Визуализация: DPZ. Oyster Bay в Syosset, New York, USA. Голяма компания за недвижими имоти с отличен опит в успешните разработки на молове купува през 2014 г. терен в Лонг Айлънд, като вместо да предложи дизайн за мол, наема DPZ, за да създаде пешеходно селище със смесена употреба.

 

В тази връзка предстои обновяването на една важна зона в София - площад „Света Неделя". Като член на журито какъв е Вашият коментар за проекта-победител на италианското студио „Фуксас"?

 

Аз стоя зад решението на журито (с особено мнение протокола подписа само арх. Борислав Игнатов - бел. ред.). Смятам, че този проект дава най-добър израз на пространството на площада като център не само на София и централната градска част, но и на цяла България  - по един по-скромен начин, без генерални промени, които да внасят нови структури. Площадното пространство се третира с цел да се представи църквата като архитектурен паметник, както и фасадите около площада. Търси се пространство за бъдеща многофункционална употреба.

 

Имате ли препоръки и забележки към идейния проект?

 

Мисля, че проектантите ще работят заедно с общината и с местните експерти, за да поправят някои от елементите в проекта си - например някои от съществуващите дървета. Друг обсъждан въпрос може да бъде за начина на покриване на археологията, което всъщност беше отчетено като положителен момент в проекта, защото според археолозите този начин е най-щадящ в сравнение с останали.

 

Интервю на Ема Димитрова

 

 
още от Новини

още от Интервюта

още от София

още от Избрано