СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Студентска информация

Семинари и дискусии

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Гражданите могат да бъдат ценен партньор на общините
 Facebook

Гражданите могат да бъдат ценен партньор на общините



16.11.2016 / 16:12 - citybuild.bg

Интердисциплинарният подход към проучването на средата и ролята на гражданите при промяната на града са в помощ на проектантски и управленски решения, смята арх. Нина Толева-Новак.

 

На 9 ноември в УАСГ тя представи своята книга - Алманах на панелна „Тракия"1, както и задълбоченото проучване на района. 

 

 

Алманах на панелна „Тракия" е резултат от мащабно изследване, в което се включват над 60 души специалисти и доброволци, проведено в периода февруари-август в рамките на фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK 2016. Книгата включва архивна и актуална информация за състоянието на различните елементи на градската среда, картографски материали от теренни обходи, графични материали и схеми, данни от проведено за целта статистическо проучване, анализи на срещи с жители на района, и статии по свързани теми. 

 

Един от резултатите от проучването е и интерактивна онлайн карта, на която е отразено актуалното състояние на ж.к. „Тракия". Картата е публично достъпна и на нея всеки може да види (и активира) различни слоеве на реалността в квартала: от трасетата на водопровода, през позицията на семейните бизнеси, до разположението на беседките или пътечките през поляните.

 

Изследването, интерактивната карта и Алманахът за панелния квартал „Тракия" в Пловдив имат потенциал да променят начина на планиране на градската среда в България.

 

 

Каква е основната цел на проучването в панелния квартал „Тракия" в Пловдив?

 

Основната цел беше изследване на ролята на гражданите в промяната на средата, като се търсеше нов поглед върху „Тракия", който е един типичен панелен квартал. Искахме да открием причината за огромната трансформация, през която е преминал той през последните 25-30 години. Едно такова проучване, особено в по-широк исторически план, дава поглед върху тенденциите и процесите на трансформация, които е необходимо да се имат предвид както при краткосрочни, така и при дългосрочни стратегии за развитието на един квартал, и допълва необходимата информация за взимане на проектантски или управленски решения.  

 

Кои са според Вас най-важните акценти в Алманаха?

 

Най-ценното /освен темите, свързани с градската среда като сграден фонд, зелени системи, транспорт, инфраструктура/, е богатството от многото допълващи теми, като биоразнообразие, училища, детски градини, спорт и рекреация. Естествено, едно от най-важните неща в изследването беше квази-представителното социологическо проучване сред близо 500 души в „Тракия" и икономическият анализ.

 

Един от интересните моменти в съдържанието на Алманаха е темата „Бизнес и търговия", който разкрива общият икономически профил в квартала. Той показва, че малките фирми съставляват по-голямата част от бизнеса в „Тракия" по бройка (95%), а общия им оборот за 2014 година (например) е около 100 млн. евро, като 42% от тези фирми се занимават с търговия на едро и дребно, а 10% от фирмите са в сферата на професионалните, научни и технически услуги (правна и счетоводна дейност, мениджърско-консултантска дейност, архитектурни и инженерни услуги).

 

Друг интересен елемент в Алманаха за панелна „Тракия" е проучването за това какъв е възможният сценарий /при актуалната нормативна уредба/ за застрояване в квартала, тъй като един от най-големите страхове на жителите е презастрояването. На база на актуални планове и нормативни документи (кадастър, Общт устройствен план на Пловдив, Закона за устройство на територията и в частност Наредба 7) сме описали конкретни места за възможно бъдещо строителство.

 

Още един важен момент беше картографирането на всички намеси в средата, което стана основа за създаването на интерактивната карта.

 

Доколко са свързани интерактивната карта и Алманахът?

 

Интерактивната карта съдържа цялата графична информация, която успяхме да съберем - насложена, филтрирана и събрана на едно място. Тя е изключително подробна, обхваща територията на целия квартал, като има възможност за увеличение до нивото на отделни сгради. Тя е първото, с което започнахме - да се обходи целият квартал, и беше един от основните начини за събиране на данни. Алманахът до голяма степен стъпва на тези данни, като в него обаче те са допълнени с други материали, анализирани, виждат се съпоставки, има допълнително развити теми - т.е. те са две части, които взаимно се допълват.   

 

С какво може да бъде полезно проучването за местните власти в квартал „Тракия" в Пловдив?

 

Едно такова проучване дава много добро познаване на средата - къде са зоните с потенциал, къде има нужда от по-активната намеса на общината. Когато информацията е събрана на едно място, започват да се виждат конкретни взаимовръзки между отделни елементи. Например - къде има натрупване на повече беседки и места за сядане и връзката им с уличното осветление. Друг пример - в квартала живеят много млади семейства и има детски площадки, но се оказа, че според майките много от тях не са адаптирани за деца от различни възрастови групи. Това е важно да се знае когато се правят обновявания на тези площадки.

 

Социологическото проучване, анализите и различните гледни точки на хората са полезни с това, че общината разбра от какво имат нужда жителите на квартала. Една от най-ценните страни на Алманаха е, че чрез него показахме какъв е потенциалът на самите граждани, с какво могат да допринесат за развитието на градската среда, каква е тяхната роля при трансформацията на град-спалня в жива и активна градска среда и че те са изключително ценен партньор за общините.   

 

Такъв тип проучвания са много полезни и биха могли да се прилагат във всяка една община и район в страната. Какъв е начинът това да се случи?

 

Такъв подход за взимане на решения от страна на местните власти би трябвало да се случва навсякъде в страната - след познаване на спецификите на територията, след интердисциплинарен анализ, в който са включени не само архитекти и урбанисти, а също и инженери, социолози, етнолози, икономисти, еколози, културолози. Едно такова проучване като за панелния квартал „Тракия" е колкото специфично за самия квартал, толкова и общо като подход и методология и може да бъде прилагано и на други места. 

 

Според мен най-добрият начин за реализирането на такъв подход е партньорство между всички участници, които изброих, защото само така планирането и развитието на даден  район биха били пълни и адекватни, без да се пропуска някоя от целевите групи или потенциал за развитие. В случая местната аминистрация в район „Тракия" много ни съдейства и популяризираше събитията по време на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016.

 

Стигнаха ли проучването и Алманахът до гражданите от квартала?

 

Самите проучвания се провеждаха над половин година и особено в такива квартали мълвата някак се носи, а за популяризиране на проучването спомогна и това, че архитектурният фестивал се проведе там - в партньорство с училища, читалища... Популяризирането не е еднократен акт, а беше по-скоро непрестанен процес от самото начало. 

 

Интервю на Ема Димитрова

 

1Съдържание и предговор на Алманах на панелна „Тракия" вижте тук.

 

 
още от Новини

още от Интервюта

още от Избрано