СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Хората вече използват думата „приобщаване” във връзка с река Марица
 Facebook

Хората вече използват думата „приобщаване” във връзка с река Марица



28.09.2015 / 17:00 - citybuild.bg

Според мен това е най-големият успех от ONE ARCHITECTURE WEEK, каза нейният директор арх. Любо Георгиев.

 

Снимка: citybuild.bg


Снимка: Лина Кривошиева

 

Любо Георгиев (1981, София) е архитект. Той завършва средното си образование в Шотландия през 2000г. и започва да учи архитектура в IUAV във Венеция (Италия). Дипломира се с магистърска степен през 2007г. от TU в Делфт (Холандия). След завършването си работи като архитект в Manzelle Studio ди Architettura (Венеция), ЛП Консулт (София), Claus ен Kaan Architecten (Амстердам), MVRDV (Ротердам) Абонамент Turenscape (Пекин).

 

Любо е прекарал повечето от половината от живота си извън България, но в последните години заема все по-активна позиция по теми, свързани с архитектурата и градската среда в България. За Sofia Architecture Week 2009 той организира дебат за панелните квартали озаглавен "Квартали на крайностите". За изданието през 2010г., Съвместно със сдружение Трансформатори, провежда работилницата "Комунархия" и дебат отново за тези квартали, но с участници от различни държави. През 2012г., Съвместно с холандският режисьор Йорд ден Холандер, той заснема серия от репортажи, озаглавени "Усещане за град", които изследват отношението на различни хора към архитектурата и градската среда на София.

 

Вчера архитектурната седмица в Пловдив приключи. Доволен ли сте от провеждането й?

 

Имахме 55 елемента в програмата. Някои вървяха добре, някои не толкова, но няма как всичко да е перфектно. По време на ONE ARCHITECTURE WEEK 2015 освен значимият форум, се случиха много интересни лекции и дебати, имаше еко и исторически обиколки, както и една много интересна работилница „Алтернативен урбанизъм", водена от унгарския изследовател и урбанист Левенте Поляк. В нея участниците обсъждаха алтернативни методи за финансиране на градска среда и акцентът падна върху кино „Космос" и това как то може да се превърне в атрактивно обществено място.

 

Снимки: citybuild.bg

 

Друга работилница беше „Отворено училище", в която български студенти по архитектура и дизайн със студенти по дизайн от Холандия съвместно с жителите на Столипиново проучваха потенциални места и форми за намеса около Марица. Имаше и прожекции, спортна програма, програма за деца и много други.

 

Коя от намесите ще остане след приключването на архитектурната седмица и ще има ли полза от инициативите според Вас?

 

Някои от намесите ще останат, като перголата на брега на реката и градинката от градското земеделие, като се надяваме на местни партньори, за да я развием. Ще остане резултатът от отвореното училище с майсторите в Столипиново - инсталации в различни части на града, както и конструкцията на водовъртежа, но на друго място. Идеята за тази намеса е на полското архитектурно бюро „Централа" - това е детска площадка" за възрастни - стоманена и въжена структура, която кани минувачите да се спуснат до коритото на реката и предлага алтернативен начин за достъп до коритото. 

 

Снимки: Лина Кривошиева

 

Иначе за ползата от инициативите - няма как да знаем това предварително, но знаем, че ако не направим нещо, със сигурност няма да има ползва. Ефектът от форума, дебатите, намесите, акциите и изложбите е винаги под въпрос, защото не се знае до чии уши е стигнало нашето послание. Със сигурност сме си поставили тежка задача, защото река Марица в момента не е място, което привлича хората, а Пловдив е град, който функционира с доста установени социални практики - хората са свикнали да ходят на определени места и трудно променят навиците си. В този смисъл амбицията ни е голяма и можем само да се надяваме, че ще има ефект.

 

Всъщност, един от ефектите е, че медии и община вече използват думата „приобщаване" във връзка с река Марица, което според мен е голям успех. Най-малкото хората са се замислили, че реката може да е част от града, привлекли сме внимание.

 

Вие как си представяте едно приобщаване на реката?

 

Представям си я като един много тънък баланс между продуктивно градско пространство, което да има с какво да привлече хората, в което да присъства и богатството на екологията, защото на реката и температурата, и влажността, и въздухът са други, има много птици и прекрасни растения. Тази комбинация трябва да бъде проектирана така, че да се получи един много добър баланс между атрактивна градска среда и природа.

 

Снимки: citybuild.bg

 

Според мен е проблем, че има рязка граница между брега и коритото, че на много малко места човек може да слезе долу, че реката се третира като канал, секат се дървета, за да премине водата, коси се дори тревата, което смятам, че не е правилната стратегия. Точно това се опитваме да покажем както на хората, така и на администрацията - примери как може нещата да се случат по друг начин. 

 

За щастие по време на архитектурната седмица имаше интерес и доста участници. Избрани бяха и победителите от пленера „По моста", като проектите на архитектите за нов облик на моста на р. Марица от бул. "България" до бул. "Копривщица" са изложени в публичното пространство, за да се привлече вниманието на хората към реката.

 

Тази година съм горд и доволен от участниците, които събрахме, както и че имаше много интересни неща не само за масовия потребител, но и за професионалисти - за хора, които се занимават с ландшафт,  градоустройство, архитектура...

 

Снимка: citybuild.bg

Интервю на Ема Димитрова

 

 
още от Новини

още от Интервюта