СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Институциите свеждат визията на града до администриране
 Facebook

Институциите свеждат визията на града до администриране



08.10.2014 / 15:20 - citybuild.bg

Преди да се гласува определено решение, трябва да се послуша малко за социология, за градска култура, за урбанизъм, смята арх. Пламен Братков.

 

Арх. Пламен Братков ("Аедес студио" ООД и един от основателите на Група Град) по време на церемонията по награждаване на победителите в конкурса Арх Инова. Братков има награда за „Архитект на 2013 година" в категория „Жилищно строителство" за Red Apple до Южния парк и награда за сграда на 2013-та в същата категория. Пламен Братков е и първият български архитект, който участва и в международното жури на WIENERBERGER BRICK AWARD 2012 - международните награди за керамична архитектура. 

 

Арх. Братков, какво вълнува в момента Група Град?

 

В момента в София се реализират много проекти, които кипят от добри намерения, но всъщност са подведени в някакви много ФРАГМЕНТИРАНИ и индивидуални щения. Никой не се интересува от мнението на другия, от критиките на другия, и се приемат като статистика - казал някой нещо, минало обсъждане - никой не си взема бележка от това. Ние от Група Град винаги сме твърдяли, че на общината липсва капацитет по отношение на организирането на конкурси, по отношение на организиране на дебати. Няма звено в самата община, което да прави анализ, а всичко се свежда до АДМИНИСТРИРАНЕ, чиято единствена цел е нещата да са законосъобразни.

 

Проблемът с общината и министерството на културата е, че те са администратори. А трябва преди да седнат на банката да гласуват, да послушат малко за социология, за градска култура, за урбанизъм, да знаят с каква тематика се захващат. За съжаление нещата опират до това кой на кого е човек, е не до това кое е важното за града.

 

Кое е важното?

 

Ние не спираме да обясняваме, че трябва да има ОБЩА ВИЗИЯ за града. Затова имахме забележки към реконструкцията на Женския пазар и Ларгото, към решението за кръстовището на Лъвов мост... Не зная защо всички са супер ревностни, сякаш някой ще им вземе работата? Българските архитекти не обичат критика, а тя е нещо, което би могло да ти помогне, да те амбицира.

 

 

Направихме забележки за предвиденото на Женския пазар, но защо никой не седна и не помисли например достатъчни ли са тоалетните или редно ли е да има сграда на пазара? Това ли е единственото и безкрайно вярното решение? Това пазар ли е наистина? И за тези неща не са виновни архитектите - виновно е заданието, виновна е политическата линия, виновни са тези хора, които са излъгали търговците, че ще получат нов вид пазар. А нов пазар няма - в момента имаме една търговска улица, която е следващата „Пиротска" примерно. Само че на нея се случват различни неща от тези, които се случват на един пазар. Женският пазар вече не е същият - няма дух, няма характер.

 

 

От Група Град не обясняваме какво ни харесва или какво не ни харесва естетически в намерението за покритие на Ларгото - казваме, че в момента то няма никакъв контекст, и че решенията, взети там, най-вероятно са взети от строител, най-вероятно са взети от хора, които не са компетентни.

 

 

Мога да ви дам и безброй примери с всички спортни зали, които се откриват. Приличат ли Ви на спортни зали? На мен ми приличат на хамбари.

 

Други примери - министерството на транспорта решава да прави мол на Централна жп гара. А  гарите в цял свят са първата спирка и първото лице на града. А нашата - вътре живееха гълъби, беше лошо поддържана и организирана, а отпред - битак. Никой не се интересува от предгаровото пространство, а правим супер скъп ремонт за 60 милиона за сградата. Махнаха тентите, а оставиха онова дребнотемие с магазинчета отдолу, които загрозяват. Защо не махнаха и тях, защо не облагородяват всичко, защо не търсят площадността (защото това е било площад)? Това е подмяна на ценности.

 

 

Това всъщност е и практиката в строително-инвестиционния процес в публичния сектор архитектурата да се заменя с инженеринг, срещу което вие от Група Град негодувате. Тази практика доведе и до премахването на произведения на изкуството в пространството на гарата по време на ремонта - без съгласуване с министерството на културата и в нарушения да два закона.

 

Да, това е другата тема - например за паметника пред НДК, който много хора искат да бъде премахнат. Ами на мен не ми харесва НДК - дай да махнем и НДК тогава? Правим реновация на настилки, а защо не реновираме паметника - какъвто-такъв. Аз най-малко бих защитавал комунистическата идея, при положение, че дядо ми е бил репресиран, че сме били изселени. Смятам, че тази идеология е пагубна за света, но след като са направили нещо срамно и обидно, не трябва да го забравяме. Защото С ПРЕМАХВАНЕТО НА ПАМЕТНИЦИ ИЗЧЕЗВА ПАМЕТТА.

 

 

Отделно целият ни град е микс от различни култури, той е в много голяма степен постмодерен. Ние сме в периферия, винаги сме попивали елементи от други култури, имаме много кратък ренесанс - това са неща, които са много комплицирани и с това сме интересни на хората от чужбина. Когато дойдат, те се интересуват от това, че градът е на 2 хиляди години и че има социализъм в неговия център. Всичко онова, което се случи в последните 20 години, което е сива маса - няма интерес за него. Оставаме единствено феномен като някаква социология.    

 

Трябва да има цялостна концепция, подчинена на нещо. Защо трябва да изграждаме безумни обекти, защото не знаем как да се справим с това, което имаме? Да, имаме история под земята - нека направим музей под земята. Виждате и какво стана с конкурса за пространството около храм „Света Неделя" - там избиха комплекса на българската архитектура. Нищо няма да стане с конкурса, защото първо - няма пари, и второ - резултатът е повече от компромисен.

 

 

По време на церемонията по награждаването в конкурса Арх Инова, в който бяхте председател на журито, казахте, че липсва култура за участие в конкурси...

 

Когато участваш в международни конкурси, получаваш един лист, в който въпросите към теб са подбрани много внимателно, за да ориентират впоследствие журито за взимане на решение. Например ако се иска иновативност - тя не се измерва в нови технологии и пари. Тя може да се измери в разчитане на традициите, прилагането им по съвременен начин - неща, които са много теоретични, но биха могли да влязат в една добра разработка.

 

Много е важно организаторите на конкурси да зададат правилните въпроси, за да може всеки един от проектите да разгърне потенциала си. Казвам, че липсва такава култура, защото много години сме чели само обяснителни записки, а това е едно административно действие, което по никакъв начин не  представя проекта. Целта е хората да знаят, че когато участват в конкурс, трябва да покажат работата си така, че журито да я хареса - да я чете, да му стане любопитно. А не да гледаме един резултат и да се опитваме да решим единствено с естетически критерии.

 

Критерии има, въпросът е всеки да може се аргументира, да представи правилно нещата и това е култура на презентация. Едното е организаторите да я възпитат, другото е участниците да знаят как например се защитава селище, как се защитава сграда. Трябва да можеш да извлечеш контекста, да го приложиш, да имаш доказателства. Това например видяхме в дипломния проект, който получи поощрителна награда в конкурса. Оказва се, че след като завършим нашето образование, забравяме това, което сме учили, и започваме да си спестяваме някакви неща, а пестенето никога не води към добър резултат. 

 

 

Интервю на Ема Димитрова

 

 
още от Новини

още от Интервюта

още от Избрано