СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Музеят на архитектурата – приказка без край
 Facebook

Музеят на архитектурата – приказка без край



18.09.2007 / 12:48 - citybuild.bg

В България не е създадена нито една къща-музей на архитект, въпреки че голяма част от жилищата на именитите ни проектанти са запазени и представляват ценни архитектурни паметници.

 

Вече много години ценните архитектурни експонати, които страната ни притежава, не могат да бъдат видени от широката публика. От дълго време те събират прах и тънат в забрава в рушащата се сграда на Националния музей на архитектурата във Велико Търново, който бе затворен за посетители през 2002 г. заради проблеми със сградния фонд и персонала. Междувременно архитектурната гилдия не може да постигне съгласие къде трябва да бъде разположен новият архитектурен музей на България. Остри критики предизвика решението на Съюза на архитектите да премести институцията в манастира „Св. Св. Кирик и Юлита” над Асеновград, който е творческа база на организацията. Миналата година  

САБ дори възложи на арх. Любомир Шинков да изготви проект за преустройството на манастира в музей.
 

„Той вече е готов, одобрен е от всички инстанции и има строителен билет. Новоизбраният Управителен съвет на САБ трябва да реши кога да започне строителството
”, съобщи за citybuild.bg арх. Шинков. Предвижда се музеят да бъде разположен върху площ от 600 кв. м, включващи голяма зала за постоянната архитектурна експозиция и хранилище. Двете пространства ще бъдат разделени с временна стена от скеле и гипсокартон. Ще бъде оформена и втора, по-малка зала с площ от 120 кв. м, където ще се организират временни изложби, показващи постиженията на съвременната световна архитектура и материали от провеждащите се у нас архитектурни форуми. Една от идеите е, тук да бъдат излагани и картини на архитектите-художници. Ще бъдат изградени втори вход и специална рампа за инвалиди.
Опонентите на идеята за преместването на музея в „Св. Св. Кирик и Юлита” твърдят, че мястото е неподходящо, тъй като е твърде отдалечено и за туристите ще бъде неудобно да го посещават. „Няма да има кой да поддържа музея, тъй като ще е трудно да се назначат чиновници в отдалечения манастир. Освен това туристите ще трябва да отсядат в хотела на обителта, за да разгледат музея”, смята арх. ст.н.с. Петър Йокимов. Според него

  най-подходящата сграда за създаването на архитектурен музей у нас е тази на Университета по архитектура и градоустройство.  

В нея богатият архив на музея ще може да се ползва от студентите и ще бъде в помощ на преподавателите”, аргументира се арх. Йокимов. „Университетът ни би могъл да приеме Музея на архитектурата. Смятам, че ръководството на УАСГ трябва да се срещне с Управителния съвет на Съюза на архитектите, за да обсъдим този въпрос”, заяви пред репортер на citybuild.bg деканът на Архитектурния факултет във висшето училище доц. Недялко Бончев. В гилдията се коментира също, че сградата на Централния дом на архитекта също би могла да подслони един архитектурен музей.
Привържениците на идеята за пренасянето на културната институция в манастира пък са категорични, че в София няма свободно мащабно пространство, което би могло да приюти Националния архитектурен музей. „Тази културна институция трябва да бъде близо до архитектите и централното ядро на САБ. Манастирът „Св. Св. Кирик и Юлита” се оказа най-близкото място до София, което има капацитет да бъде музей”, смята арх. Шинков.
Все още, обаче, не е известно кога ще започне преустройството на обителта и дали музеят наистина ще се намира там. Не е ясно и какво е състоянието на ценните архитектурни фондове, които се съхраняват в момента в стария архитектурен музей във Велико Търново. А там се пазят оригинални чертежи, лична кореспонденция, снимки, мебели, картини на именити български архитекти като Константин Джангозов, Георги Фингов, Георги Овчаров, Станчо Белковски, Александър Рашенов, Наум Торбов, Ричка Кръстанова, Любен Тонев и други. Тук се намира и една от най-старите книги по архитектура, издавани в България – старопечатно френско издание от 1738 година.

Впрочем в страната ни няма не само Архитектурен музей, но
липсват и често срещаните в чужбина малки къщи-музеи на известни архитекти,  

където туристите могат да се запознаят с атмосферата, в която те са творили. Недоумение буди фактът, че в София има голям брой къщи-музеи на бележити български художници, скулптори и писатели, но няма нито една на архитект. Още по-фрапиращо е обстоятелството, че на повечето от домовете, в които са живели именити архитекти, дори няма паметни плочи с техните имена. Такива табели са поставени единствено на къщите на Георги Фингов, Георги Овчаров и Иван Васильов в София. „Известни са адресите на много от жилищата, в които са живели някои от именитите дейци в българската архитектура. Доста от имотите все още принадлежат на техните наследници. Именно собствениците трябва да решат дали да превърнат дома си в музей”, обясни за citybuild.bg арх. д-р Любинка Стоилова от ОП „Стара София”. По думите й, най-много данни се пазят за архитектите, които живеят и работят активно у нас между двете световни войни. Например, известен е апартаментът на арх. Георги Овчаров, който се намира на ъгъла между ул. “Славянска” и ул. „6-ти септември”. Сградата е една от най-големите жилищни кооперации в София в края на 20-те години, а монументалните форми й придават нетрадиционен и уникален вид.
Не по-малко интересни са домовете на други корифеи на модерната архитектура в България - архитектите Радослав Радославов и Константин Джангозов, разположени един срещу друг на бул. „Витоша” № 48 и № 59. Проучвайки документите в НИПК за тези архитектурни паметници, обаче, се натъкнахме на странен факт.

В картона с данните за жилището на арх. Радославов пише:
„Няма известни значими исторически личности и събития, свързани с този обект”.  

Тези думи ни дадоха отговор и на въпроса – защо на сградата няма паметна плоча с името на арх. Радослав Радославов, който е проектирал зданието и е живял в него. За съжаление, това може да се каже за почти всички запазени къщи на български архитекти. На тях липсва какъвто и да било знак, че тук са живели такива личности.
Още по-малко сведения има за проектантите, творили у нас в периода между Освобождението и първото десетилетие на 20 век, обяснява арх. Стоилова. Много от техните домове са разрушени при бомбардировките над София или са съборени по-късно, за да освободят място за по-модерни сгради. Подобна е съдбата на къщата на известния архитект Петко Момчилов, за която днес се знае само, че се е намирала до Нотариата на бул. „Патриарх Евтимий”. а разлика от нея, домът на арх. Георги Фингов все още се издига на ул. „Шипка” № 38. Особено интересен в него е интериорът, който е богато решен в духа на сецесиона.
Много от тези жилища биха могли да се превърнат в уютни музеи, където посетителите имат възможност да се докоснат до атмосферата, в която са творили именитите български архитекти, създали модерния облик на София. Тези културни паметници могат да влязат в туристически маршрути редом с къщите-музеи на художниците и писателите. Подобна практика отдавна съществува в редица европейски държави. Популярни са къщите на архитектите Чарлз Рение Макинтош в Глазгоу, на Ото Вагнер в Хютелдорф край Виена, на Франк Лойд Райт в Оук парк край Чикаго, които ежедневно се посещават от множество туристи.   

Радостина ПОПОВА
  

На снимката:
Паметна плоча на жилищна кооперация с апартамент на арх. Георги Овчаров, намиращ се на ул. "Славянска" в София, поставена през 2003 година.

 

 
още от Новини

още от Страната