СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Студентска информация

Семинари и дискусии

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Надстрояване на подпокривния етаж на „Гранд хотел България” очаква одобрение
 Facebook

Надстрояване на подпокривния етаж на „Гранд хотел България” очаква одобрение



25.07.2017 / 13:37 - citybuild.bg

Предстоят становища за ОВОС, от НИНКН и разрешение за строеж. Проектант е арх. Иво Петров. /обновена/

 

При изработване на проекта за изменение на плана за регулация и застрояване са спазени изискванията на ЗУТ, ЗУЗСО, Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените планове, както и със санитарно–хигиенните и противопожарни изисквания, казват проектантите. За CityBuild.bg от "Иво Петров Архитекти" заявиха, че се предвижда надстрояване на вдадения навътре в момента подпокривен етаж /или по-точно - промяна на формата и наклона на етажа - бел.ред./.

 

 

 

 

 

От столичния район „Средец" съобщиха вчера, че на основание Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда е постъпило уведомление за изготвяне на план/програма от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016" ЕАД за зоната между бул. „Цар Освободител", ул. „Георги Бенковски", ул. „Аксаков" и ул. „Дякон Игнатий" - УПИ III-123, кв. 482. Становища, мнения или възръжения може да се подават в писмен вид до 7 август в деловодството на район „Средец" и пред РИОСВ-София.

 

Терените са в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут групов паметник на културата и в границите на II-ра охранителна зона (главен некропол Сердика-Средец) на историко-археологически резерват „Централно историческо ядро на София". Квартал 482 попада в устройствена зона Ц2 - в зоната на стария Софийски център, предвиден за обществено обслужване, администрация и жилищно строителство. Устройствените показатели за зоната са: плътност на застрояване - 80 %, кинт на застрояване - 5, минимално озелененяване  - 20%. 

 

Собственикът - бизнесменът Мирослав Печев, планира и изграждане на сграда на ъгъла на ул. „Аксаков" и „Дякон Игнатий" отляво на концертна зала "България", но засега проектът е в начален етап. 

 

 

 

 

 

 

СКАНИРАН ЧЕРТЕЖ НА ПЛАН-ПРОГРАМАТА

 

 

Днес становище по повод надстрояването изразиха от група „Български архитектурен модернизъм".

 

 

Сградата на комплекс „България" е един от много ценните архитектурни образци в историята на България. Проектът на изявените във времето между Първата и Втората световна войни архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски от 1934 г. е показателен за своеобразния връх в културното развитие, което българското общество достига през 1930-те години. Частното „Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество", което финансира сградата, създава един уникален архитектурен обект, който има и своята безпрецедентна стойност за обществото със своята зала - и до днес концертната зала с вероятно най-добра акустика в България. При това обект, създаден от образовани и просветни частни собственици, наясно с баланса между преследването на икономическата изгода и доброволното подпомагане на обществени и културни каузи, които не биха просъщесвували на пазарен принцип. 


Сградата е ценна по редица причини. Изключитено прецизно разработени са и интериорите - стълбището в зимната градина е съвършена скулптурна композиция от конвексни и конкавни извивки, отвеждаща до галерията под отваряемия оберлихт, а употребяваните облицовъчни материали в отделните зали на хотела и концертната част са старателно описани в проекта от самите архитекти. При строежа на сградата са употребявани някои нови и рядко срещани у нас технологии като падащите в сутерена витрини на ресторанта и отваряемият оберлихт над зимната градина, които са своеобразни и добре запазени към момента артефакти, свидетелстващи за високото техническо развите на България от времето между двете световни войни. 


Главната фасада откъм бул. "Цар Освободител" (зад която се помещава хотелската част) е лаконична и строга, но добре премерена и перфектно пропорционирана, мислена така, че да бъде в съзвучие с по-раншната сграда на Чиновническото дружество на ъгъла с ул. „Георги Бенковски". Последните 2 автентични етажа от хотела са вдадени навътре, като съвсем дискретно изявен е обемът над входа - деликатна разработка, която днес много ясно може да се отбележи при наблюдение от северния тротоар на булеварда и от градината източно от Царския дворец. Всяко надстрояване би нарушило пропорциите и би унищожило това деликатно и добре премислено решение на архитектите.


През годините след 1944 г. комплексът е разделен на отделни части (хотелската част е отделена от концертна зала), поради което автентичността на част от вътрешните пространства (фоайето) е нарушена още тогава, а простраствените връзки са изгубени. За щастие, с доста малко промени (добавената витрина на входа и подменените горни неподвижни витрини на ресторанта), фасадата на сградата е със запазена автентичност и е горд свидетел на културния възход на България от 1930-те години. Наша отговорност е да запазим наследената ценност и да не повтаряме грешките на тоталитарната власт, оставила своя отпечатък върху архитектурните ни ценности.


Имайки предвид тези факти, членовете на екипа „Български архитектурен модернизъм" вярваме, че познаването на историята в нейния най-автентичен вид е изключително важно за развитието на българската култура. Културно-историческото наследство носи своята материална и нематериална памет, а наследството на модернизма - за спомена от годините на безпрецедентно за България дарителство както за социални, така и за културни каузи.


В същото време архитектурата - особено образците в стилистиката на модернизма - е изкуство, което работи в абсолютен смисъл - от целия обем на сградата до неговите най-малки детайли. Иначе казано - сградите са ценни както с обемите си, така и с дизайна на подовите мозайки или дръжките на вратите. Архитектите са ги проектирали с ясното съзнание, че всеки елемент от сградата е важен и той неслучайно е направен по съответния начин. 


Убедени сме, че са неуместни всякакви промена в екстериора (и интериорите) на сградата и в частност на главната фасада откъм бул. „Цар Освободител", които не са зададени в оригиналния проект и замисъл на архитектите, създали сградата. Запазването на оригиналния вид на сградата е начинът, по който можем да покажем уважението към нашето минало, към уникалността и спецификата на българската култура, към нашите предци, на които дължим възможността днес да имаме това, което имаме. 


Опазването на културното наследство днес е морално задължение на всеки собственик на ценен архитектурен обект. Всяко надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало, какъвто безспорно е комплекс „България", е проява на неуважение към нашето минало, българската култура и изобщо - общочовешкото наследство.


Категорични сме, че проектът за надстрояване на хотелската част на комплекс „България" е неуместно посегателство върху българската култура и трябва да бъде преработен, за да бъдат запазени максимално силуетът, пропорциите и оформлението на екстериора (и интериора) на сградата така, както са предвидени от оригиналния проект на арх. Иван Данчов и арх. Станчо Белковски.


Апелираме собствениците на сградата да преосмислят идеите си и да ги съобразят със стойността на сградата като ценен обект на културно наследство. Това би било достойна постъпка, показваща уважение към българската история. Като експерти в областта сме склонни да предоставим и експертна оценка и мнение за конкретните идеи напълно безвъзмездно.


Васил Макаринов

изкуствовед, създател на групата „Български архитектурен модернизъм" и автор на едноименната изложба

 

Теодор Караколев

журналист, съавтор в групата „Български архитектурен модернизъм" и съавтор на едноименната изложба

 

 

През юни ремонт в "Гранд хотел България" беше спрян, защото не беше съгласуван с НИНКН. Проверка установи частично премахнати неносещи стени и отстранена мазилка в коридора на третия хотелски етаж. Обяснено било, че стените са оголени за целта на предстоящо конструктивно обследване на сградата. 

 

Уведомление за предстоящи ремонтни дейности по чл. 151. ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, е внесъл на 28 март собственикът на хотела. Тогава от район „Средец" са го уведомили, че е нужно съгласуване с НИНКН и със специална комисия в НАГ, която отговаря за паметниците на културата.

 

"Сградата на хотел „България", която е част от общ архитектурен комплекс заедно със зала „България", трябва да бъде запазена в нейния автентичен вид. Това е личната ми позиция, която нееднократно съм защитавала", каза на фейсбук страницата си кметът Йорданка Фандъкова. "До момента в Направление „Архитектура и градоустройство" на Столична община не е постъпила проектна документация от инвеститора с искане за надстрояване на сградата. Ако такава бъде внесена, веднага ще бъде предадена на НИНКН, като очакваме те да изберат най-консервативния подход за съхранение на сградата", каза тя. 

 

Споровете около варианти за реконструкцията на хотела датират още от 2007 година. 

 

Ема Димитрова

 

 
още от Новини

още от София

още от Избрано