СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Обявиха победителите в WhATA Awards 2018
 Facebook

Обявиха победителите в WhATA Awards 2018



15.02.2019 / 15:34 - CityBuild.bg

Докато светът се фрагментира и национализира все повече, България, поне архитектурно, изглежда все по-глобална – и в доброто, и в лошото, казват организаторите.

 

WhATA Award /вижте повече за номинирани и победители/ са годишни награди за успехите и провалите в българската архитектура. Връчват се от 2010 година. Номинациите и наградите на журито се определят от WhATA - платформа за архитектурна критика и публицистика. Наградите на публиката се избират с онлайн гласуване.

 

 

АРХИТЕКТУРНО СЪБИТИЕ НА ГОДИНАТА

 

ЕАСА на Витоша

Награда на журито и на публиката

 

 

През 2018 неусетно българските студенти по архитектура успяха да превърнат неясното съкращение ЕАСА (Европейска асамблея на студентите по архитектура) в марка. Нещо повече, опитаха се да превърнат в марка и дваж по неясното съкращение INCM (Intermediate National Contact Meeting) или срещата на координаторите на организацията, която се проведе тази есен в пустеещата хижа "Боерица" на Витоша. Вярно, че се опитват от години (все пак Велико Търново беше домакин на ежегодната ЕАСА лятна асамблея през 2014), но нека сме наясно - извън архитектурно-студентските среди никой и не подозираше за съществуването на тази симпатична самоорганизираща се студентска мрежа.

 

През 2018 обаче, в продължение на няколко месеца преди INCM срещата, българската ЕАСА група привлече вниманието върху себе си, намери спонсори, възстанови и пригоди за едноседмичен нормален живот хижа "Боерица", показа, че изоставените постройки на Витоша имат потенциал, а една обща цел може да пребори години застой. И след това събра стотици хора от цял свят.

 

Защо печели?


Защото е пример за студентска самоорганизация и grass-roots инициативност, които учат на много неща отвъд стандартното архитектурно образование. А това е гаранция за все повече смислени бъдещи архитектурни събития (и сгради).

 

Флашмоб в Централна баня

Специална награда

 

 

В края на 2018 споровете за съдбата на софийската Централна минерална баня ескалираха с предстоящото решение на СОС да гласува изцяло премахване на банската функция и в останалото неремонтирано северно крило с двата големи басейна. В средата на декември протестиращата срещу това решение група "Термално - Нормално" нахлу в сградата на Музея за история на София (който е в банята), купи си билети и после се съблече по халати и започна да се снима между експонатите.


Защо специална награда?

 

Защото флашмобът припомни, че архитектурните проблеми трябва да бъдат обект на провокативни, а и забавни акции.

 

АРХИТЕКТУРНА ТЕНДЕНЦИЯ НА ГОДИНАТА

 

Новият архитектурен консерватизъм

Награда на журито

 

 

Архитектурата е бавна и обикновено последна е засегната от големите културни и политически процеси. Но през последните години набиращият сили нов консерватизъм удари и нея. Архитектурният консерватизъм е свързан с възхвала на "красотата" на романтичното минало, с носталгия по "велики" исторически периоди, с култ към прединдустриалното занаятчийско майсторство. В резултат модернизмът е под обстрел, а национализмът надделява над здравия разум.


Защо печели?

 

Защото консерватизмът е всеобщата тенденция на 2018, а последствията от него ще са не само материални, а културни и манталитетни. Макар и слабо проявен в българската архитектура засега, тази награда е предупреждение. Очаквайте консервативната мода от политиката и социалните мрежи да достигне архитектурата и да роди чудовища.

 

Унищожаването на архитектурния детайл в българския град

Награда на публиката

 

 

Тази тенденция тлее от много години, през които се тръшкахме, че обществените пространства се ремонтират зле, че дълготрайни естествени материали се сменят с еднодневки, че камък не се боядисва и видим бетон не се топлоизолира. През 2018 профанизирането на българския град стана прекалено видимо и вече е ясно, че говорим за явление, което ще промени сериозно и за дълго архитектурната среда около нас.


Причините са много:

  • Стратегията на ЕС "Европа 2020" постави за цел (измежду всичко друго) повишаване енергоефективността на сградите, с което отпуши масовото топлоизолиране из целия съюз. България се включи сърцато с "Национална програма за Енергийна Ефективност на многофамилни жилищни сгради", която започна ударно да реновира най-различни блокове от най-всякакви исторически периоди с едни и същи 2 вида мазилка;
  • От дума на дума и от комшия на комшия цели населени места в България започнаха да вярват, че най-добре се живее с отопление на климатик и нова бяла PVC дограма;
  • Старите майстори на специфични мазилки и мозайки измряха, а новите хукнаха на гурбет в чужбина;
  • Общините се хвърлиха да усвояват евросредства с калпави ремонти по лош проект след съмнителни процедури за инженеринг;
  • Практикуват се все повече "системни решения" (сиреч стандартен детайл на производител) и все по-малко специфични детайли според мястото и сградата. Да не говорим колко малко детайли се правят по принцип.

Резултатът е един - унифицирани мазилкови сгради и пространства без характер и с лош детайл. Един познат архитект наскоро нарече тенденцията "урбаноцид". Легитимиран от властта и подхранван от бедност, невежество и мързел урбаноцид, бихме добавили ние.

 

АРХИТЕКТУРЕН КОНКУРС НА ГОДИНАТА

 

"Награда за 2018 в тази категория не се връчва. Категория "Архитектурен конкурс" присъства неизменно още от първото издание на WhATA Awards през 2010. Не е празна и през 2018. Номинациите в нея са добре опаковани намерения, които обаче са се издънили в един или друг етап и в резултат вместо да помагат, деформират и без това хилавите добри конкурсни практики у нас. "

 

СГРАДА НА ГОДИНАТА

 

Villa DO, Петрохан

Награда на журито 

 

 

Villa DO е едноетажна къща с дървена конструкция, построена само за една година за скромните 60 000 евро сред силно зашумените склонове на северна Стара планина. Тъмна и минималистична отвън, с отчетлив растер на вертикалните прозоречни шлицове, къщата има топъл интериор, който прави хубав битов контраст без излишни залитания.

 

Защо печели?

 

Защото е пример за достъпен добър дизайн. Какво друго, ако не достъпен добър дизайн, да наградим в годината, в която се навършват 100 години от основаването на Bauhaus?

 

Фолклорен център, село Чавдар

Награда на публиката

 

 

По принцип ставаме крайно скептични като чуем фолклорен център. Особено пък през 2018, когато всеки нормален човек от нашето глобално поколение се тормози безсилно пред национализма, залял отново света. Но образцовото село Чавдар успя да ни изненада. Техният нов фолклорен център включва както реставрирана възрожденска къща (тези ги знаем наизуст), така и нова пристройка с две изложбени зали, която не крие, че е проектирана през XXI век, а напротив - казва го високо и ясно. Целият комплекс има и специално разработена визуална идентичност - шрифт, лого, графичен дизайн по новите фасади. Изобщо баналното възрожденско наследство се оказва не толкова лоша идентичност, когато се интерпретира от съвременни хора без комплекси.

 

Архитекти: Ирина Ангелова и Кристина Стефанова

 

ГРАДСКИ БЪГ НА ГОДИНАТА

 

(Скандалите около) ремонта на улица "Граф Игнатиев" в София

Награда на журито и на публиката

 

 

Ако имаше дума на годината в тази класация, то за 2018 тя щеше да е "ремонт". И не просто "ремонт", а "Ремонтът" на софийския "Граф". Скандалите около улица "Граф Игнатиев" са бъг на много нива и последното, оказа се, е цветът на плочите пред църквата "Свети Седмочисленици", който отпуши реакцията. В резултат ремонтът се превърна в социален експеримент, в който бушоните гърмят един след друг, а властта паникьосано променя решенията си в зависимост от мненията и ироничните колажи в социалните мрежи.

 

Защо печели?

 

Защото е бъг на много и най-различни нива, включително неархитектурни. И показа нещо ново, изострено до крайност - "властта" на социалните мрежи над властта.

 

НОРМАЛНОСТ НА ГОДИНАТА

 

Добрите училищни ремонти

Награда на журито и на публиката

 

 

"Интериорът възпитава", твърдят младите архитекти от студио "Лусио" и работят за това възпитание на най-подходящите места - в училища и детски градини. Такъв е "Центърът за природни науки и предприемачество" в 1 ОУ "Н. Й. Вапцаров", Берковица, който дава на децата не просто ремонт, a провокиращи мисленето дизайнерски намеси. По аналогичен начин възпитават във визуална и изобщо всякаква култура новите кабинети по японски език в 138 СУ в София, проектирани от българо-японското студио YAMAZAKI+IVANOVA architects.

 

Защо печели?

 

Защото се надяваме тези 2 училища да станат заразителен пример. А и архитектурата наистина трябва да възпитава. От малки.

 

КНИГА НА ГОДИНАТА

 

"Toward a Concrete Utopia: Architecture in Yugoslavia 1948-1980"

Награда на журито 

 

 

"Toward a Concrete Utopia: Architecture in Yugoslavia 1948-1980" е книгата-каталог, съпътстваща едноименната изложба, която се откри на 15 юли в Музея на модерното изкуство (МоМА) в Ню Йорк. Това е първата изложба, която показва архитектурата на бивша европейска социалистическа държава като част от световното архитектурно наследство на модернизма и стана едно от категоричните световни архитектурни събития на 2018.

 

Защо печели?

 

Защото събира на (качествена) хартия ярките архитектурни експерименти в титова Югославия. И е космополитна книга, отвъд стандартната юго-носталгия.

 

"Смъртта и животът на големите американски градове", Джейн Джейкъбс

Награда на публиката

 

 

"Смъртта и животът на големите американски градове" е първата и най-влиятелна книга на американската журналистка и активистка Джейн Джейкъбс. В края на септември 2018, близо 60 години след първото си издание в САЩ, тя се появи за пръв път и на български език от относително младото издателство "Стефан Добрев" (собственик е същият архитект Стефан Добрев, автор на меко казано спорната "Сан Стефано Плаза" на мястото на Бирена фабрика до БНТ). Книгата е лека и четивна и чрез множество примери доказва тезите на Джейкъбс, че добрите за живеене градове са градове за хората. Да, Ян Геел дължи много на Джейкъбс и да, книгата му "Градове за хората" е вдъхновена от нея и писана десетки години по-късно. Междувременно това издание щеше да спечели от едно малко по-професионално графично оформление и по-внимателен и информиран превод. Отговорността да издаваш една от най-популярните книги за градска среда от последните 50 години никак не е малка.

 

ЛИЧНОСТ НА ГОДИНАТА

 

Гражданинът в социалните мрежи

Награда на журито

Победител и единствена номинация

Във времена на фрагментиране и индивидуализъм, на социални балони и оспорвани авторитети все по-трудно е една личност да повлияе на много. Затова тази година номинацията тук е групова и е свързана с две от най-актуалните теми на 2018 - социалните мрежи и ремонтите. Оказа се (може би защото идват избори), че статус или колаж във Facebook може да уплаши властта повече от протест на жълтите павета и да повлияе по-ефективно върху властови решения, свързани с архитектура и градска среда. Традиционните архитектурни организации често сa оплетени в лични и лобистки интереси, а влиятелни журналистически разследвания по архитектурни теми и у нас, и в чужбина се правят все по-рядко (тук трябва да бъде направено изключение за заслужаващите поздравление усилия на онлайн медията "Тоест" заради разследванията им около обществените поръчки в Пловдив и казуса "Площад Централен" и на неправителствената организация "Спаси София" за разследванията им относно ремонта на софийската улица "Граф Игнатиев").

 

Така че личност на 2018 е гражданинът от социалните мрежи - онзи неуморен коментатор, който пише възмутени статуси, прави колажи и се гаври с клипове и монтажи на недомислиците в средата около нас. В годината, в която Facebook понесе най-много удари и скандални разкрития, именно възмущаващият се в българския Facebook успя да демонстрира силата на гражданското общество у нас. Неговата власт за момента води до оставки, отмяна на конкурси и граждански контрол върху ремонти и обществени поръчки, но нека не се лъжем. Тази власт е краткотрайна и илюзорна, както всичко в информационния водовъртеж, в който живеем. И трябва да сме наясно с неизбежните странични ефекти - мнението на експертите ще се обезценява все повече, а управляващите ще са все по-парализирани да прокарват смели визионерски решения. Особено преди избори.

 

 

През 2018 имаше две големи теми. Ремонтите, които очертаха една от водещите тенденции на годината - унищожаването на архитектурния детайл в българския град. И новият консерватизъм, който отчетливо набра сили във всички сфери на обществото.


Никоя от тези тенденции не е само българска и всяка от тях заплашва с устойчивост. В крайна сметка обаче се оказа, че докато светът се фрагментира и национализира все повече, България, поне архитектурно, изглежда все по-глобална - и в доброто, и в лошото.


Изпращаме 2018 с надеждата, че социалната роля на архитектурата ще бъде реабилитирана, антилибералната вълна ще отшуми, а идеята "Европа" ще оцелее. Предстои ни интересна година.


А номинациите за десетите WhATA Awards 2019 идват през декември, малко след Коледа.

 

 
още от Новини

още от Страната

още от Любопитно

още от Избрано