Община Камено получи за 10 години правото да управлява крепостта „Русокастро“

Така тя ще може да реставрира, експонира и поддържа археологическия обект.

Още преди близо две години кметът Жельо Вардунски настояваше общината да получи права над крепостта, за да може да участва в различни европейски проекти и да направи „Русокастро" туристическа атракция.

Крепостта Русокастро е изградена в V в. на стратегическа височина - природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Според българския историк проф. Бешевлиев вероятно той е правнук на византийския император Юстин І / 518-527г/, водил най- тежките войни с аварите.

За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света" , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.

На 18 юли 1332г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник. Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в  Югоизточна България, която ІХ-Х век охранява старобългарската граница Еркесия.

В крепостта се намирал манастира „Св. Георги", чието създаване се отнася още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква „Св.Георги Победоносец" с дарения на  фондация „Русокастрон". Светилището "Русина дупка" е било създадено през  ІІ-ро хилядолетие преди Христа от траките. То било посветено на Богинята-майка.

Народната традиция в селото е запазила стари песни и легенди, свързани със страшен змей, който живеел в пещерата. Той се влюбил в хубавата мома Руса/ Русалия и я отвлякъл в пещерата. Нейните сълзи се стичали по скалата и напълнили малко кладенче, което и до днес се счита за лековито.