СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Студентска информация

Семинари и дискусии

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Опазването на архитектурното наследство е мерило за просветеност
 Facebook

Опазването на архитектурното наследство е мерило за просветеност



21.08.2015 / 13:58 - citybuild.bg

Това каза президентът на ИКОМОС Германия проф. Йорг Хаспел на дискусия „Социалистическо наследство в риск”.

 

Целта на вчерашното събитие в Централен дом на архитекта в София - съвместна проява на ИКОМОС България и ИКОМОС Германия, беше да изрази експертно мнение относно архитектурното наследство от социализма. Беше аргументирана необходимостта за неговото опазване и обсъдени възможности за неговото социализиране. Според арх. Емилия Кълева, член на ИКОМОС България, подала номинации в ЮНЕСКО за най-добрите примери от архитектурното наследство от времето на социализма в България, са създадени условия за физическа деградация и унищожаване на обекти, затова говорим за риск, а не само за застрашаване недвижимите ценности.

 

Експертната среща беше по инициатива на арх. Дора Иванова с концепцията "Бузлуджа - паметта на времето". Авторът на монумента арх. Георги Стоилов също присъства на събитието.

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Важно е не само каква история разказва един обект на културното наследство, но и каква история скрива, каза проф. Йорг Хаспел, директор на Държавния орган за опазване на паметниците на културата в Берлин и президент на ИКОМОС-Германия. Може да не приемаме миналото, но живеем с него. Затова е добре да пазим дори конфликтното архитектурно наследство, като в същото време сме толерантни и към неговите опоненти, смята професорът, който беше почетен гост на събитието.

 

Проф. Хаспел призна, че разбира хората, които са в опозиция на този тип архитектурно наследство, тъй като то е свързано със спомени за страдания, подтисничество и репресии. „Много важно е да запазим тези реликви като историческа памет и по този начин да подобрим начина, по който управляваме историята си", посочи той и допълни, че в същото време те остават като един спомен, паметник, който е форма на самокритика. Проф. Хаспел изтъкна, че хората не могат да избират историята си, но могат да направят своите изводи. За да се случи това, са необходими именно тези реликви, които да ни помогнат да разберем как историята е била манипулирана и превърната в инструмент в тоталитарните режими. 

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Според Хаспел паметниците трябва да останат на местата, където са поставени, а не да се местят в музеи, защото те са част от историята на това място. "Хората трябва да ги виждат и да си спомнят. Запазването на културното наследство трябва да е школа, училище за толерантност", каза още Хаспел. 

 

Според него архитектурата след 1945 година не бива да се игнорира и подценява, а да бъде припозната като културно наследство в съвременната ни среда. Важно е не просто да съхраним, но и да образоваме, да обясним каква е неговата стойност, каза той. Необходимо е да съберем примери за добри практики и да показваме как опазването и социализирането на подобна архитектура може да се случи. Това става чрез различни инициативи, които прави ИКОМОС-Германия, като колоквиум за цялостното градоустройство по времето на социализма или конференция за проблемите за опазване на културното наследство от гледна точка на обществените настроения.

 

Дворецът на културата във Варшава

 

Университетът "Ломоносов" в Москва

 

„Празни места" има в списъка на ЮНЕСКО, гласи доклад на ИКОМОС-Германия. Списъкът е доминиран от европейски обекти, като църкви, манастири или замъци, липсват или са недостатъчни групови номинации от две или повече държави, недостатъчно застъпено е и наследството от конфликтно естество, като от периода на социализма или следвоенният. Анализът е направен въз основа на методологични критерии /вид сгради/, хронологични /от кои периоди/ и тематични критерии /от кои континенти присъстват обекти и какви области от човешката дейност са представени/.

 

ИКОМОС е създал научен комитет за наследството от 20 век и стартира работна програма, като една от задачите е идентифициране на наследство, представено чрез номинации от страни от бившия Източен блок. Получени са такива от Литва, Полша, Словения, Румъния, Украйна, Армения, България, Хърватска, както и от Беларус /архитектурният ансамбъл с Национална опера и балет в Минск/, Чехия /хотел на хълм и телевизионна кула/ и Куба /Национално художествено училище в Хавана /на снимките долу в този ред - бел. ред./. Предложенията на последните три страни са приети от страните-членки на ЮНЕСКО.   

 

 

 

 

 

 

Монументът на Бузлуджа е „пантеон на периода". Той е едно прекрасно пространство, което дава възможност за организиране на форуми и други събития, каза още Хаспел, като даде идея сградата да бъде представена по време на форум през 2018-та, когато ще е Годината на културното наследство.

 

 

Четири сгради от социалистическото минало, които си заслужава да бъдат съхранени, представи арх. Русу Думитру, член на ISC20C, член на ИКОМОС Румъния, като идеята е запазване на тези сгради, които показват иновативност и различно мислене от страна на архитектите от времето на социализма. 

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Една от сградите е жилищната Romanita в центъра на Кишинев, създадена за малки семейства. От архитектурна гледна точка 22-етажната сграда в кръгла конзола и елегантен силует е иновативна и с оригинално дизайнерско решение. В момента тя е в окаяно състояние и се руши, а при опитите на живущите да разширят апартаментите си чрез самоделни балкони и други конструкции е нарушена стойността и безопасността на сградата. Опасяваме се, че няма да можем да я съхраним, каза Думитру.

 

 

 

 

Сградата на цирка на кръглия площад в Кишинев. Проектът е противоречив от самото начало заради конфликт между поръчители и изпълнители, но все пак е построен през 1982 година и печели редица награди. След време работата на цирка запада, както и самата сграда. Конструкцията обаче е оценена като здрава и подлежи на възстановяване.

 

 

Хотел „Национал" в центъра на Кишинев, построен през 1978 година като туристически. Той е с модернистичен дизайн, като частите в лобито и мецанина се отличават от апартаментната част с парапети с футуристичен вид. Хотелът се притежава от частна фирма от 8 години, която отказва да извърши поети при приватизацията ангажименти за възстановяване и се очаква неговото разрушаване.  

 

 

Хотел „Космос" - отново в центъра на Кишинев. Строи се девет години с идеята за най-грандиозния хотел. След промените потокът към Молдова намалява и хотелът запада. Част от помещенията се отдават под наем като офиси, а около него са се появяват паразитни сгради.

 

 

Арх. Делчо Делчев от Трансформатори, които отдавна се занимават с въпроса за визията и съдбата на паметника „1 300 години България", отбеляза, че на най-много хора сякаш харесва идеята паметникът да стане малък музей с галерия, които за разказват хронологията и историята на мястото. Според него са необходими имидж мейкинг и инициативи, чрез които да се преосмисли вариантът за неговото разрушаване. Той има парапет и ограда и е единственият паметник със сутерен, а използваемото място в него може да се превърне в изложбена галерия.

 

 

Политизирането на чисто архитектурни въпроси подменя същността на нещата, каза общинският съветник от БСП инж. Николай Билалов във връзка с все още неясната съдба на паметника „1300 години България". Според него той не бива да бъде разрушаван, защото това е все едно да разрушим например джамии, и не бива да бъде преместван, защото това ще е изключително скъпо начинание.

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Архитектурата не следва да бъде обвързвана с идеология и политика, е и мнението на д-р арх. Любинка Стоилова, член на ИКОМОС-България, специалист по архитектурна история и теория от ХІХ-ХХ век, основател на Сдружение DOCOMOMO България. Според нея е необходимо да се говори за това къде се крие ценността на този тип архитектура. Тя даде емблематични примери от 1960-70г., като Дворецът на културата и спорта във Варна и кината „Изток" и „Космос" в София и Пловдив, както и примери от проекта АТРИУМ - Архитектура на тоталитарните режими от 20-ти век в градското управление, Европейски културен маршрут на Съвета на Европа.

 

 

 

 

Обектите от България, включени в АТРИУМ, са: Градски център Димитровград, 1947, Жилищен комплекс „Трети март", Димитровград, 1947, Градоустройствен ансамбъл Ларгото, София, 1949, Паметник на съветската армия, София,1950, Парк „Пеньо Пенев", Димитровград, 1958, Дом-паметник на БКП, връх Бузлуджа, 1971, Държавна резиденция, Бояна, София, 1971, Комплекс Национален дворец на културата, София, 1978, Монумент „Знаме на мира",София, 1979.

 

 

Архитектурното наследство от времето на социализма привлича и трябва максимално да излезем от клишетата, каза проф. д-р арх. Тодор Булев. Този тип архитектура е пример за ансамблов подход и единен организъм, което не виждаме в съвременното градоустройство, каза още той. 

 

Снимка: citybuild.bg 

 

Архитектурата на социализма в България е свидетел на две ключови за периода тенденции, смята арх. Стела Ташева, ИКОМОС-България. Това са следването на класови и „интернационални" идеи в средата на 20 век и възстановяването на търсенето и интерпретирането на националното, в класически смисъл, през втората половина на века. И успоредно с това отразява световните архитектурни тенденции. 

 

 

Примери от стария Слънчев бряг и неговият актуален вид показа доц. д-р. арх. Мария Давчева, главен редактор на сп. „Архитектура", Институт за изследване на изкуствата към БАН.

 

 

 

Новото поколение се опитва да даде нов вид анализ за социализирането на този тип архитектура в съвременния контекст, каза арх. Анета Василева, WhAT Association, докторант на тема "Българската социалистическа архитектура". Търсенето на идентичност, на специфичен облик, който приемаме за ценен, е най-трудно, а ключови за разбирането са социологически и други понятия, каза Василева. 

 

Снимка: citybuild.bg  

 

Ема Димитрова

 

 
още от Новини

още от София

още от Избрано