Нека оценим обективно паметниците от миналото

Реализирането на проект като "Бузлуджа - паметта на времето" може да допринесе за излекуването на комплексите в общественото съзнание, смята авторът арх. Дора Иванова.

Тя е организатор на форум и изложба за бъдещето на монумента, която бе открита на 20 май и може да бъде посетена до утре - 30 май, в Централен дом на архитектите на ул. „Кракра" 11 в София. Съпътстващи събития на дискусиите и изложбата бяха двете кино вечери на 18 и 25 май, на които бяха показани филми, репортажи и видеоклипове, интерпретиращи монумента.

Изложбата е организирана от арх. Дора Иванова въз основа на дипломната й работа "Бузлуджа-паметта на времето", с която тя завършва петгодишното си образование по архитектура в Техническия университет в Берлин. Събитието се проведе в рамките на 14-тото световно архитектурно триенале "Интерарх", като проектът на арх. Иванова бе отличен със специална награда на Камарата на архитектите в България сред 80 участващи дипломни проекта от 6 страни. Концепцията за преустройство на паметника Бузлуджа вижте в края на интервюто.

Арх. Иванова, каква е Вашата концепция за сградата?

„Бузлуджа - паметта на времето" е идеен проект, който предлага преустройство на сградата с възможно най-малка, но достатъчна архитектурна и функционална намеса, за да я превърне в монумент на времето, разказващ историята на България от античността до днес. Връх Бузлуджа е свидетел и доказателство за освободителните движения, за социалистическия строй, както и за прехода към демокрация. Ако добавим античността, средновековието и настоящето, ще създадем синтезиран и пълен преглед на дългата ни и преломна история. Акцентът ще е върху един емоционален и интерактивен прочит, не толкова чрез факти и години, а чрез атмосферата на съществуващата архитектура.

Концепцията за сградата се състои от две времеви линии - хоризонтална и вертикална (в сферичното тяло на сградата и по дължината на пилона), които като машина на времето превеждат посетителя назад в историята. С всяка следваща крачка той се отдалечава от настоящето, за да стигне до основаването на държавата, а след това бива върнат обратно в реалността.

Идеята ми е да за запази днешния облик на сградата. Бих казала, че тя е дори по-вълнуваща днес, отколкото преди - както от визуална, така и от историческа гледна точка. Тя е част от списъка на 33-те най-красиви изоставени места в света и привлича много чуждестранна публика. В България виждаме сградата през призмата на предразсъдъците си, а чужденците, емоционално необременени към периода, на който тя принадлежи, забелязват високата й архитектурна стойност. Сградата е паметник и свидетел на своето време, било то отречено или неудобно, и като такава трябва да бъде опазена. Смятам, че не може да избираме коя част от историята да оставим и коя да изтрием, понеже не ни харесва.  

Освен това съм на мнение, че имаме нужда от такъв музей, представящ ясно и емоционално цялата история на страната. Той би имал образователен характер и би могъл да бъде включен в програмата на ученически класове, наред с паметника на Шипка. Чуждестранните посетители ще имат възможността да се запознаят най-общо с нашата история като изходна точка на посещението си и да добият представа за останалите исторически паметници и атракции в страната. Туризмът в региона на Бузлуджа се развива положително и смятам, че посетителите на Шипка, Етъра, Долината на тракийските царе и на розите биха посетили и Бузлуджа, както и обратното - туристите, дошли специално за Бузлуджа, биха допринесли за развитието на останалите местни културни маршрути.

Как се спряхте на тази сграда и каква е Вашата лична оценка за архитектурата?

Мой немски колега ме попита дали познавам тази НЛО-сграда. Знаех я, но разглеждайки няколко снимки в интернет, я видях с други очи. На момента знаех, че сградата трябва да бъде опазена и недоумявах как може да бъде оставена в такова състояние. За мен това е достатъчно силна и ценна кауза, затова реших именно това да бъде темата на дипломната ми работа, а и кауза, за която ще се боря и занапред.

Когато посетих сградата, първото ми усещане, влизайки в нея, беше за катедрала - внушителна и въздействаща архитектура, вдъхваща страхопочитание и величие. Впечатли ме ясната и чиста пластична композиция на сферичното и вертикално тяло, както и перфектната пропорция на архитектурните обеми и елементи. Вписването на сградата в средата и позиционирането й на планинския връх допринася за енергията, която тя създава.

Художествената й стойност също не бива да бъде забравяна. В нея са наредени около 1000 кв. м. мозайка, като по-голямата част от нея е запазена и в добро състояние. 12-метровите петолъчки от рубинено стъкло, макар и счупени на места, са най-големите в света. Конструкцията на цялата сграда е огромно инженерно постижение, особено конзолите на сферичното тяло, които стигат до почти 20 метра, и пилонът с височина 70 метра, който устоява и до днес на силните ветрове и ерозията. Акустиката на централната зала е внушаваща и в момента, а падането на недиректна естествената светлина в нея допринася за особената атмосфера. Цялостната концепция за архитектурното изпълнение на сградата е изключително ясна и прецизна в своите форми и създадени пространства.

Как виждате реализирането на своята идея?

Твърдо вярвам, че проект за опазването на сградата трябва да бъде реализиран, както и че това е реално и възможно. Според мен е само въпрос на време кога ще се случи и смятам за по-разумно да не се губи време, защото тежките метеорологични условия на върха разрушават сградата ежедневно - бавно, но сигурно, и забавянето на реставрацията би било финансово по-неизгодно. Освен това мисля, че дистанцията на времето вече позволява да погледнем реално и да оценим обективно паметниците и наследството от социализма без емоционална окраска, а със съзнанието и паметта за случилото се и с желанието да използваме съграденото.

Финансирането може да бъде осигурено от европейски фондове, но най-важното е желанието това да се случи, и то на обществено ниво. Сградата е собственост на държавата и тя следва да кандидатства за финансиране. ЮНЕСКО също би могло да помогне, но за тази цел монументът първо трябва да добие статут на национален паметник. Разбира се, възможни са и частни инвестиции, но смятам, че един такъв паметник не трябва да се прехвърля на частния сектор.

Разговаряли сте с автора арх. Георги Стоилов. Какво мисли той за Вашата инициатива?

Той се отнася изключително позитивно към идеята ми и ме подкрепя, като ми пожелава успех в начинанието. Естествено, арх. Стоилов иска да види как едно от най-големите му творения получава нов живот и е оценено отново.

Какво Ви предстои оттук-нататък?

В момента работя по сайт, който в най-скоро време ще бъде достъпен. Мисля за следващи инициативи, търся съмишленици и институции, които биха могли да помогнат - както в България, така и в Германия. Продължавам да работя по конкретизирането на самия идеен проект - архитектурно, инженерно и финансово. Сега заминавам за Берлин, но ще се върна след месец, като се надявам да има развитие по проекта и да остана и работя за него в България.

Най-важното за опазването на сградата е общественото желание това да се случи. Трябва да се говори много за проекта на различни нива. Необходимо е да се работи в посока приемане на паметника като национално наследство, което е психологически и дълъг процес. Смятам, че реализирането на проекта би могло да допринесе за излекуването на общественото съзнание от натрупания срам и комплекс към социализма, който спъва мисленето, развитието и достойнството на българина.

Интервю на Ема Димитрова

Концепция

В централната зала ще бъдат монтирани 400 меки седалки, които ще позволяват провеждането на концерти, четения, дискусии и представления. Седалките ще са и самата изложба, разказваща най-новата ни история от 1989 година до днес чрез постиженията ни в спорта, науката и изкуството. Имената на заслужилите българи ще са изписани на седалките и ще бъдат допълвани лично от титулярите при всеки нов национален успех. Така сградата ще продължава да пише историята и да живее в настоящето.

Мозайката на вътрешния кръг вече разказва историята на социализма. Липсващите 20% ще бъдат допълнени чрез двуизмерни скулптури от тел. Те ще показват контурите на липсващите изображения, за да улеснят посетителя мисловно да възстанови разрушените места.

Коридорът ще разкрива съдбата на българите по време на османската власт. Стените ще бъдат оставени в днешния си вид, а черен под и таван ще бъдат добавени. Разрухата и тъмнината ще засилят емоционалното възприятие за този тежък период.

Външният кръг представя историята на Първото и Второто българско царство, като на всяка от 16-те колони ще бъде поставено изображение на български владетел, а под прозореца ще бъде описано неговото дело. Природната красота и сила ще синхронизират със величието на историята ни от 681 до 1396.

Посетителят слиза в подземния етаж в поредица от три зали, предназначени съответно запраисторията (до 1200пр.н.е.), траките (1200пр. н.е. - 100сл.н.е.) и прабългарите и славяните(100-681). Третата най-голяма зала завършва с историята на основаването на българската държава.

Обиколката продължава с изкачване с панорамен асансьор, който разкрива не само невероятна гледка над билото на Стара планина, а и хронологичен преглед на историята ни от 681 до 1944, представена семпло и ясно чрез имената на всички български владетели и годините на встъпването им във власт, изписани по дължината на 70-метровия пилон.

В горната си част при двете петолъчки той се разширява и асансьорът влиза в рубинената зала, представяща емоционално социализма - тя е масивна и внушителна, но в същото време рубиненото стъкло е счупено.

Слизайки от асансьора, посетителят се намира в затворена топла зала с изглед на изток и запад, метафора на прехода и преориентирането. Подът е разширен със стъклена платформа, върху която смелите могат да застанат.

Чрез стълби се стига до последното ниво, което предлага панорамна открита тераса с размер 80м² и 360° гледка над съвременна България, връщайки посетителя отново в реалността и настоящето.