СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ
НОРМАТИВНА УРЕДБА
ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ













29.05.2015 / 13:29 - citybuild.bg
Реализирането на проект като "Бузлуджа - паметта на времето" може да допринесе за излекуването на комплексите в общественото съзнание, смята авторът арх. Дора Иванова.
Тя е организатор на форум и изложба за бъдещето на монумента, която бе открита на 20 май и може да бъде посетена до утре - 30 май, в Централен дом на архитектите на ул. „Кракра" 11 в София. Съпътстващи събития на дискусиите и изложбата бяха двете кино вечери на 18 и 25 май, на които бяха показани филми, репортажи и видеоклипове, интерпретиращи монумента.
Изложбата е организирана от арх. Дора Иванова въз основа на дипломната й работа "Бузлуджа-паметта на времето", с която тя завършва петгодишното си образование по архитектура в Техническия университет в Берлин. Събитието се проведе в рамките на 14-тото световно архитектурно триенале "Интерарх", като проектът на арх. Иванова бе отличен със специална награда на Камарата на архитектите в България сред 80 участващи дипломни проекта от 6 страни. Концепцията за преустройство на паметника Бузлуджа вижте в края на интервюто.
Арх. Иванова, каква е Вашата концепция за сградата?
„Бузлуджа - паметта на времето" е идеен проект, който предлага преустройство на сградата с възможно най-малка, но достатъчна архитектурна и функционална намеса, за да я превърне в монумент на времето, разказващ историята на България от античността до днес. Връх Бузлуджа е свидетел и доказателство за освободителните движения, за социалистическия строй, както и за прехода към демокрация. Ако добавим античността, средновековието и настоящето, ще създадем синтезиран и пълен преглед на дългата ни и преломна история. Акцентът ще е върху един емоционален и интерактивен прочит, не толкова чрез факти и години, а чрез атмосферата на съществуващата архитектура.
Концепцията за сградата се състои от две времеви линии - хоризонтална и вертикална (в сферичното тяло на сградата и по дължината на пилона), които като машина на времето превеждат посетителя назад в историята. С всяка следваща крачка той се отдалечава от настоящето, за да стигне до основаването на държавата, а след това бива върнат обратно в реалността.
Идеята ми е да за запази днешния облик на сградата. Бих казала, че тя е дори по-вълнуваща днес, отколкото преди - както от визуална, така и от историческа гледна точка. Тя е част от списъка на 33-те най-красиви изоставени места в света и привлича много чуждестранна публика. В България виждаме сградата през призмата на предразсъдъците си, а чужденците, емоционално необременени към периода, на който тя принадлежи, забелязват високата й архитектурна стойност. Сградата е паметник и свидетел на своето време, било то отречено или неудобно, и като такава трябва да бъде опазена. Смятам, че не може да избираме коя част от историята да оставим и коя да изтрием, понеже не ни харесва.
Освен това съм на мнение, че имаме нужда от такъв музей, представящ ясно и емоционално цялата история на страната. Той би имал образователен характер и би могъл да бъде включен в програмата на ученически класове, наред с паметника на Шипка. Чуждестранните посетители ще имат възможността да се запознаят най-общо с нашата история като изходна точка на посещението си и да добият представа за останалите исторически паметници и атракции в страната. Туризмът в региона на Бузлуджа се развива положително и смятам, че посетителите на Шипка, Етъра, Долината на тракийските царе и на розите биха посетили и Бузлуджа, както и обратното - туристите, дошли специално за Бузлуджа, биха допринесли за развитието на останалите местни културни маршрути.
Как се спряхте на тази сграда и каква е Вашата лична оценка за архитектурата?
Мой немски колега ме попита дали познавам тази НЛО-сграда. Знаех я, но разглеждайки няколко снимки в интернет, я видях с други очи. На момента знаех, че сградата трябва да бъде опазена и недоумявах как може да бъде оставена в такова състояние. За мен това е достатъчно силна и ценна кауза, затова реших именно това да бъде темата на дипломната ми работа, а и кауза, за която ще се боря и занапред.
Когато посетих сградата, първото ми усещане, влизайки в нея, беше за катедрала - внушителна и въздействаща архитектура, вдъхваща страхопочитание и величие. Впечатли ме ясната и чиста пластична композиция на сферичното и вертикално тяло, както и перфектната пропорция на архитектурните обеми и елементи. Вписването на сградата в средата и позиционирането й на планинския връх допринася за енергията, която тя създава.
Художествената й стойност също не бива да бъде забравяна. В нея са наредени около 1000 кв. м. мозайка, като по-голямата част от нея е запазена и в добро състояние. 12-метровите петолъчки от рубинено стъкло, макар и счупени на места, са най-големите в света. Конструкцията на цялата сграда е огромно инженерно постижение, особено конзолите на сферичното тяло, които стигат до почти 20 метра, и пилонът с височина 70 метра, който устоява и до днес на силните ветрове и ерозията. Акустиката на централната зала е внушаваща и в момента, а падането на недиректна естествената светлина в нея допринася за особената атмосфера. Цялостната концепция за архитектурното изпълнение на сградата е изключително ясна и прецизна в своите форми и създадени пространства.
Как виждате реализирането на своята идея?
Твърдо вярвам, че проект за опазването на сградата трябва да бъде реализиран, както и че това е реално и възможно. Според мен е само въпрос на време кога ще се случи и смятам за по-разумно да не се губи време, защото тежките метеорологични условия на върха разрушават сградата ежедневно - бавно, но сигурно, и забавянето на реставрацията би било финансово по-неизгодно. Освен това мисля, че дистанцията на времето вече позволява да погледнем реално и да оценим обективно паметниците и наследството от социализма без емоционална окраска, а със съзнанието и паметта за случилото се и с желанието да използваме съграденото.
Финансирането може да бъде осигурено от европейски фондове, но най-важното е желанието това да се случи, и то на обществено ниво. Сградата е собственост на държавата и тя следва да кандидатства за финансиране. ЮНЕСКО също би могло да помогне, но за тази цел монументът първо трябва да добие статут на национален паметник. Разбира се, възможни са и частни инвестиции, но смятам, че един такъв паметник не трябва да се прехвърля на частния сектор.
Разговаряли сте с автора арх. Георги Стоилов. Какво мисли той за Вашата инициатива?
Той се отнася изключително позитивно към идеята ми и ме подкрепя, като ми пожелава успех в начинанието. Естествено, арх. Стоилов иска да види как едно от най-големите му творения получава нов живот и е оценено отново.
Какво Ви предстои оттук-нататък?
В момента работя по сайт, който в най-скоро време ще бъде достъпен. Мисля за следващи инициативи, търся съмишленици и институции, които биха могли да помогнат - както в България, така и в Германия. Продължавам да работя по конкретизирането на самия идеен проект - архитектурно, инженерно и финансово. Сега заминавам за Берлин, но ще се върна след месец, като се надявам да има развитие по проекта и да остана и работя за него в България.
Най-важното за опазването на сградата е общественото желание това да се случи. Трябва да се говори много за проекта на различни нива. Необходимо е да се работи в посока приемане на паметника като национално наследство, което е психологически и дълъг процес. Смятам, че реализирането на проекта би могло да допринесе за излекуването на общественото съзнание от натрупания срам и комплекс към социализма, който спъва мисленето, развитието и достойнството на българина. Интервю на Ема Димитрова
Концепция
Коридорът ще разкрива съдбата на българите по време на османската власт. Стените ще бъдат оставени в днешния си вид, а черен под и таван ще бъдат добавени. Разрухата и тъмнината ще засилят емоционалното възприятие за този тежък период.
Чрез стълби се стига до последното ниво, което предлага панорамна открита тераса с размер 80м² и 360° гледка над съвременна България, връщайки посетителя отново в реалността и настоящето.
|



18.02.2019 / 17:27 - Очаква се първото у нас предприятие за ръчно направена италианска паста
18.02.2019 / 16:26 - Пари за новата болница в Ямбол има и тя ще бъде завършена
18.02.2019 / 14:50 - Конкурсът за пл. „Света Неделя” в София стартира отново
18.02.2019 / 14:30 - Експертен съвет ще обсъжда балнеолечение в Централна баня в София
18.02.2019 / 13:25 - Вижте събитията за строителния бранш в началото на март
18.02.2019 / 12:27 - ВАС потвърди наказанието на архитекта на надстрояването на хотел "Маринела"
всички...

21.08.2018 / 11:28 - „Странноприемница” ще съчетава съвременна визия с уважение към традициите
30.04.2018 / 14:23 - Как се прави качествена архитектура
30.03.2018 / 12:27 - Бариерите пред Съюза на архитектите могат да се превърнат във възможности
23.02.2018 / 14:22 - Бленуваме за сгради, функциониращи така, сякаш са част от природата
29.01.2018 / 12:38 - „Технопанел” планира разширение на производството
12.12.2017 / 13:27 - България може да използва европейския опит в пожарната безопасност
всички...

18.02.2019 / 12:27 - ВАС потвърди наказанието на архитекта на надстрояването на хотел "Маринела"
15.02.2019 / 15:34 - Обявиха победителите в WhATA Awards 2018
14.02.2019 / 14:27 - ГИС базирана платформа дава достъп до стотици хиляди километри инфраструктура
13.02.2019 / 14:23 - Фирмата, правила сондажите по „Струма”, е сред кандидатите за трасето
12.02.2019 / 11:18 - „Пътпроект-2000” е правила временни пътища и сондажи в Кресненското дефиле
11.02.2019 / 15:21 - Зоопаркът в Пловдив е почти готов
всички...


