СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Как се подготвя България за интелигентните градове?
 Facebook

Как се подготвя България за интелигентните градове?



25.10.2017 / 17:33 - citybuild.bg

Това дискутираха участниците в събитието, което събра експерти по темите умни градове, домове и идеи.

 

• Електрическата мобилност е във фокуса на Министерството на икономиката

• Законодателството върви след технологиите, но се опитва да навакса

• Свързаността е в основата на умните градове

• Защитата на личните данни ще е проблемна в интелигентните населени места

• Общината търси подходящата форма София да става по-зелен и по-интелигентен град

 

 

 

Министърът на икономиката е подписал заповед за създаването на междуведомствена работна група, чиято задача е да се разработи Национална програма с Пътна карта за развитие на електрическата мобилност в България до 2025 г. и хоризонт до 2030 г. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на Годишната конференция на b2b Media: Smart city, Smart home, Smart ideas. По думите му в работната група ще участват както представители на бизнеса, така и на институциите.

 

Стана ясно още, че в пътната карта може да залегнат и конкретни мерки и стимули за насърчаване на електрическата мобилност. Той напомни, че в процеса по глобализиране към новите технологии е и разработената Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (т.нар. Индустрия 4.0), на чиято база предстои и изготвяне на стратегия, с която ще се определят дейности в подкрепа на модернизацията.

 

„Всичко това е част от политиката на правителството към дигитализация, ниско въглеродна икономика и развитието на умните градове“, изтъкна той. Според него дигитализацията е неизбежна и тези процеси вече се наблюдават и в България, стъпвайки на устойчива макроикономическа рамка. В заключение заместник-министър Борисов подчерта, че когато говорим за интелигентни градове, говорим не само за устойчиво градско развитие, но и за интелигентно развитие на социалната, икономическата и екологична инфраструктура.

 

 

Българският еврокомисар Мария Габриел заяви, че свързаността е в основата на умните градове. ЕК е ангажирана с изграждане на интелигентни градове. За развитието им е нужна високоскоростна връзка, нужни са обединени усилия на всички. "5G мрежата е част от бъдещето, а цифровите умения са от съществено значение."

 

 

По време на дискусията беше отбелязано, че умните градове ни спестяват с ресурси, енергия и време. Те обаче имат един голям недостатък - защитата на личните данни ще е проблемна, заради камерите и телефоните, които знаят местоположението ни. „Човекът се превръща в стъкло, става сврхъпрозрачен. В този смисъл компаниите трябва да развият нужните технологии, но държавата от своя страна следва да вземе мерки за по-добрата защита на тези технологии и на гражданите", заяви Улрике Щрака, търговски представител на Австрия и ръководител на Advantage Austria в България.

 

 

"За мен управлението, технологиите и гражданското общество заедно правят един град умен. Връзката между тези три компонента е предпоставка за наваксването и напредъка", каза от своя страна Елица Панайотова, координатор на проекта "Зелена София" към Столична община, който има за цел създаване на стратегия за устойчиво развитие на града и подготвянето на кандидатурата на София за Зелена Столица на Европа. Служителите по проекта са разработили дигитална карта на замърсителите на въздуха в София – на нея са отбелязани всички домакинства, които потребяват твърдо гориво за отопление – мазут, въглища и дърва. Идеята е в бъдеще на тази карта да бъдат нанесени и замърсяванията, предизвикани от градския транспорт и другите превозни средства, каза още Панайотова. Картата ще бъде предоставена по-късно за свободно ползване за различни проекти.

 

Според Панайотова законодателството тича след технологиите и в момента виждаме много случаи, в които навлизат нови технологии и нормативната уредба не е адаптирана към тях - въвеждането не е-билет е такъв пример. Няма стандарт в нормативните процедури и затова въвеждането среща трудности. Това обаче не е нещо ново и не се случва само при нас - има го навсякъде по света и обичайно се случва точно това: технологиите водят законодателството.

 

По думите на Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация, нашата нормативна уредба изостава, но имаме обективно случващ се процес. Според него от 2 години в община София много активно се комуникира по такива теми, които са модерни, и се търси подходящата форма София да става по-зелен и по-интелигентен град. Има обаче толкова много работа да се свърши, че дори малките успехи не успяват да пробият път над ежедневните битови неуредици, неправилно паркиралите коли или неуместно поставени колчета и т.н. Обнадеждаващото е обаче, че в местната администрация се говори за дългосрочни цели и това дава надежда.

 

 

Анна-Мари Виламовска, European Commision/ Working Ideas, обяви, че там, където има добри новини за градско развитие, това обикновено са градове в изолация. "В София виждам силни компании - технологични, производствени и т.н. с чуждестранни клиенти - при тях се случват най-хубавите неща. Успешен град има там, където има публично-частни партньорства", каза Виламовска.

 

Калоян Карамитов, Устройствено планиране "Визия за София”: "Една от ключовите необходимости, за да се осъществи умен град, е взаимодействието между отделните системи и звена - общината, бизнеса, НПО, експерти. Иначе идеята или проектът е обречен. Всички мерки, които представяме, са първо комуникирани между всички звена. Установихме, че някои работят добре, други не толкова, но тези комуникационни канали трябва да бъдат много силни и да се предава информация, без да се чакат становища със седмици и месеци. В момента сме на етап изследване на настоящото положение - изследваме е-услугите на общината и мога да кажа, че има добра основа, върху която да се надгражда."

 

По думите на Марина Стефанова, директор в Мрежата на Глобалния договор на ООН, онова, което може да се види като добри практики, се оказва в по-малките населени места, където бизнесът е достатъчно силен и има активно участие и цялостно въздействие като проактивен участник в обществените процеси. Бизнесът има голямо предимство пред местната власт - има пряк достъп до своите служители и така всяка фирмена култура, която се възпитава, стимулира иновациите на ежедневна база и се случва по естествен начин. Минава през промяната на служителите и средата. Говорим за умни градове и свързаност, но това не е само технологичен термин, а е нещо, което се възпитава, каза тя.

 

 
още от Новини

още от Страната