СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Студентска информация

Семинари и дискусии

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Проблеми на ландшафтните архитекти в България
 Facebook

Проблеми на ландшафтните архитекти в България



21.07.2010 / 18:20 - citybuild.bg

Наредба на СО възпрепятства създаването на качествено покривно озеленяване и игнорира фасадното, смята ланд.арх. Веселин Рангелов.

 

Ланд.арх. Веселин Рангелов е първият председател на Архитектурна колегия „Ж" (ландшафтни архитекти) към Регионална колегия София - КАБ. През 2000г. е завършил Лесотехническия университет и оттогава работи в проектантски бюра като АЛД, АЦЕР ДИЗАЙН и като преподавател в Лесотехническия университет-София и УАСГ. Управител е и на фирми за озеленяване и ландшафтна архитектура „Ландшафт проект" ООД и „УРБАН СКЕЙП" ЕООД.

 

Какво ви провокира да започнете преподавателска дейност?

Никога не съм си представял, че ще работя като преподавател, но в момента, в който беше организиран конкурс в Лесотехническия университет, реших, че ще направя някаква промяна. Кандидатствах, приеха ме, но не бях сигурен, че ще мога да се справя. Да работиш обаче с млади хора е невероятно забавно и много зареждащо. Междувременно бях преподавател и във ВИАС четири години - преподавах „Паркове и ландшафт" на студенти от 3-и курс. В двата университета общо това са около 120-150 млади хора, с които непрекъснато контактуваш и обменяш идеи, което от своя страна е и изключително задължаващо, малко или много трябва да си посветен на тях и личните ти ангажименти минават на заден план. 

 

Какво може да бъде направено за подобряване на материалната база в Лесотехническия университет?

Може би участия по различни европейски програми, за да може да се финансират специални учебни лаборатории. Тази година например с колеги от университета кандидатствахме по един проект и спечелихме. В момента работим по него. Осигурихме 11 компютъра последно поколение и обзаведохме една учебна зала с тях. Промяната много зависи от инициативността персонално на всеки, но разбира се и от икономическото състояние на държавата.

 

А какво мислите за учебното съдържание?

За съжаление ще трябва да мине доста време, за да се актуализират учебните програми. Преди 4-5 години пробвахме да направим една по-съвременна програма, но не съм убеден, че тя работи по-добре от предишната. Въпросът е свързан по-скоро с необходимостта от съвременни преподаватели с практически опит и съвременни учебни средства. В световен мащаб нещата вече са на съвсем друго ниво, успелите архитекти в практиката, като Сантяго Калатрава, Заха Хадид и други са задължително и професори в престижните световни университети.

 

По отношение на форумите и студентските места за общуване - вече трета година водя студентите на конкурси, но едва тази година усетих колко е важно това за тях. В подобна атмосфера те придобиват самочувствие и започват да гледат на нещата по друг начин. Самите студенти изявиха желание да продължим с тези срещи, поискаха пленери, уъркшопи, поискаха да се срещат не само в рамките на един ВУЗ. Добре е още отсега да се научат да работят в колектив. Затова смятам да организирам със съдействието на АК „Ж" в КАБ, през септември-октомври уъркшоп в УОГС Юндола, за студенти от софийските вузове - да поработят или дори само да се забавляват заедно. Така се създават контакти за цял живот.

 

Доколко е развита ландшафтната архитектура в България?

Иска ми се да е доста по-развита. Това е една специалност, която определено има традиции. Догодина ще честваме 60 години от създаването на специалността "ландшафтна архитектура" в Лесотехническия. За този период е направено много, но в последните години ми се струва, че самите ние се поставихме в изолация. Неоснователните страхове на някои колеги ни изолираха малко от останалите в сферата на строителството и от това загуби основно гилдията  - специалистите не са толкова търсени. Освен това други специалности са придобили самочувствието, че могат да вършат нашата работа, а не е така. Мисля, че през последните десетина години специалността започна малко по малко да излиза от една рецесия, но кризата ни върна отново назад. Когато няма строителство, няма работа и за нас.

 

 „Ландшафт проект"

 

Оценява ли се в България необходимостта от професията ланшафтен архитект?  

За съжаление, не. Виждате, има прекрасни сгради, но без инфраструктура, без подходящо озеленяване. В съвременните градове, особено в централните части, всеки квадратен метър се поддържа, а при нас пейзажът изглежда запуснат. Частните инвеститори разбират, че ландшафтът е важен за визията на имота и търсят нашите специалисти. Но в общините нещата сякаш не се получават - възлагат се поръчки, но те не се изпълняват и всичко изглежда по същия начин, както и преди. През последните години възникна една идея в нашата колегия и мисля, че трябва да се обединим около нея - както има главен архитект във всяка община, така да има и главен ланшафтен архитект. 

 

 „Ландшафт проект"

 

В началото на май направихте обръщение към колегията от ландшафтни архитекти във връзка с тенденции на нерегламентирано понижаване на цените и дъмпинг...

В условията на тази криза много от колегите останаха без работа и това ги накара да се държат малко недостойно и да подбиват цени нерегламентирано. Така крадат хляба на останалите колеги и не гарантират качество. Работят на цени от 150 лв. и по-малко - на каквито и да било обекти и с каквато и да е квадратура, същевременно за всички е ясно, че това се случва без регистрирани договори и съответно неплащане на данъци, което автоматично, поставя коректните проектанти в „патова" ситуация.

 

Има ли отзвук от това Ваше обръщение?

Определено има отзвук. По-голямата част от колегите са на мнение, че трябва да се държим достойно и да отстояваме извоюваните си позиции, защото ниските цени говорят за липса на самоуважение и ни отреждат едно незавидно място. Голяма част от колегията са против това явление.

 

Може ли да се говори за развитие на стиловете в ландшафтната архитектура, за тенденции?

Това, което е типично за архитектурата, обикновено намира израз и в ландшафта. В последните десет години има много автори, които превърнаха ландшафтната архитуктура в изкуство от много висок калибър. Например Марта Шварц, която прави инсталации с боядисана в черно трева или инсталации без никаква растителност. Когато това по неповторим начин носи усещането за градина, дори и без растителност, то Е градина.

 

Martha Schwartz - Mechanical Palms, Fort Lauderdale, FL USA

 

Общо взето, в световен мащаб нещата са много интересни и динамични. В България се опитваме да догонваме. Младите студенти имат желанието да се измерват с големите и великите. Определено обаче все още нямаме това мислене и този манталитет.

 

Martha Schwartz - Bagel-Garden,-Back-Bay-Boston,-MA-USA

 

В какво се изразява зелената архитектура у нас?

Тенденцията интериорът да навлиза в екстериора и обратното не е нова, но сега тя е експонирана повече от всякога. От друга страна, при презастрояването на градовете започнаха да се търсят нови възможности за балансиране със зеленина. И това най-често се изразява в покривни и фасадни озеленявания. Това от една страна има естетическа функция, а от друга се включва в енергийната ефективност на сградите. Един зелен покрив може да бъде изолация. При фасадното озеленяване е същото. В България има много покривни озеленявания, но не са направени по начина, по който трябва.

 

В София действа наредба на общината за зелените площи (бел.ред.: Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столичната община). При една от преработките й от 2007-а година беше записано, че покривите ще бъдат смятани за озеленени, ако пластът с почвения субстрат е минимум 60 см. При пласт под 60 см се приема само 50% от площта - т.е. ако тя е 100 квадрата, ще я смятат за 50. А ако субстратът е по-малък от 30 см, не се счита за покривно озеленяване (бел.ред. - Раздел ІІІ, чл. 25 от Наредбата). Така започнаха да се появяват малки сгради с огромни пластове пръст отгоре, с усложнена конструкция и оскъпяване. А навсякъде по света покривното озеленяване се прави и върху олекотени субстрати от порядъка на 7-8 см. Нещата не са домислени и в общината съзнават това. В тази наредба отпадна и фасадното озеленяване - то не се признава за такова, което е малко абсурдно, в предвид на значително по-големия вегетативен обем, които е способно да генерира в сравнение с една затревена площ.

 

Интервю на Ема Димитрова

 

 
още от Новини

още от Интервюта