СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Проучване на римския амфитеатър в София предвижда ПУП на центъра
 Facebook

Проучване на римския амфитеатър в София предвижда ПУП на центъра



20.07.2015 / 09:30 - citybuild.bg

Амбицията на общината е да превърне амфитеатъра в основна културна сцена на столицата.

 

Без нови високи сгради и облекчаване на автомобилния трафик в центъра на София, запазване и увеличаване на дърветата и зеленината в сърцето на града, възраждане на археологическите ценности и паметници в столицата. Такива ще са правилата, когато новият подробен устройствен план на центъра на града ще влезе в сила. Той беше представен в сряда съвместно от главния архитект на столицата Петър Диков и заместник-кмета по култура д-р Тодор Чобанов. Очаква се планът да бъде одобрен на последната сесия преди лятната ваканция на Столичния общински съвет на 23 юли. Северната част на територията в район "Оборище" е проектирана от арх. Тошко Тодоров, а южната в район "Средец" - от арх. Светла Тихолова.   

 

Планът обхваща територията от бул."Евлоги и Христо Георгиеви" през Орлов мост, бул."Руски", минава южно по улиците "Аксаков", "Алабин" и "Гурко", спуска се до бул."Мария Луиза", като включва площад "Света Неделя", бул.Дондуков", ул."Кракра", паркът "Заимов", бул."Левски и ул."Шипка" до Военна академия.

 

 

 

 

Главният архитект обясни, че планът е консервативен по отношение на намеси и те ще са минимални, целта е да се запази обликът на историческия център. „Съобразили сме се изцяло с препоръките на световната организация за опазване на културното наследство ЮНЕСКО и на Европейската комисия за опазване на историческите центрове на старите градове", допълни Чобанов.

 

Планът предвижда разкриване на археологическия комплекс "Антична Сердика", който се изгражда в момента. Друг интересен обект, който предстои да бъде проучен и показан, е археологическата зона под площад "Света Неделя".

 

Една от амбициите на ПУП е да започне проучване на римския амфитеатър в територията между бул. "Дондуков", ул. "Будапеща" и ул. "Московска". Все още не е съвсем ясно дали там ще се събарят сгради, включително и тази на Гьоте институт, която е паметник на културата, но се намира в центъра на амфитеатъра. Амбицията на общината е да превърне амфитеатъра в основна културна сцена на София. 

 

 

 

През 2004 г. при строежа на най-новия хотел от веригата FPI Hotels & Resorts - "Арена ди Сердика", случайно е разкрита стена от римско време. Веднага започват археологически разкопки - открит е амфитеатърът на Сердика (Amphiteatrum Serdicense). Това е монументално обществено здание с елипсовиден план и арена в средата, около която елипсовидно са подредени местата за зрителите. Голямото количество открити монети и керамични съдове, дават възможност на изследователите да установят два периода през ІІІ-ІV в.  При проучване на обекта се оказва, че на около 5 метра под амфитеатъра има театър, построен през ІІ-ІІІ в., т.е. 100 години пo-рано. Намерен е уникален античен комплекс от амфитеатър и театър в едно. Това са най-големите сгради от епохата на древна Сердика, които свидетелстват за нейния разцвет през вековете. Находката е обявена за уникална, а откритието - без аналог в света.

 

Арената на Сердика е дълга 60,5 м и широка 43 м. Амфитеатърът обаче е единственият в света, събиращ в себе си римски театър и късноантичен амфитеатър на едно място и единствената по рода си обществена сграда на Балканите. Факт е, че нито една столица, дори град в света, не може да се похвали с театър и амфитеатър заедно, при това в идеалния център. Неговото строителство започва при управлението на император Диоклециан и е завършено от император Константин Велики. 

 

Археологическите разкопки са извършени със средства на „ФеърПлей Интернешънъл" АД - проект по реставрация, консервация и експонация. Откритата находка, оценена от археолози и архитекти като уникална и сензационна, наложи да бъдат извършени конструктивни промени в архитектурните планове на хотел "Арена ди Сердика".   

 

 

Обмисля се отчуждаване на имотите, под които лежи амфитеатърът на Древна Сердика, и събаряне на поне 3 сгради. Така в бъдеще може да се съборят двете сгради близо до бул. „Дондуков" и строежът в имота на НЕК, който беше замразен при разкриването на античната сграда. В процеса на проучване ще реши и дали е възможно да се запази и „Гьоте институт" , който е паметник на културата. Той се намира в средата на колизеума и възможно да се запази и да стане част от композицията. 

 

Грешките, които са допуснати по отношение на амфитеатъра, отчасти са поправими. Ние много се надяваме НЕК и държавата да прехвърлят на общината този имот. Ще го обследваме, развиваме и превърнем в първостепенна атракция", обясни зам.-кметът по културата д-р Тодор Чобанов. С плана само се дава началото, а с времето държавата трябва да осигури средства за отчуждаване на частните имоти там. 

 

 

Подробният устройствен план е направен по нова процедура, като е заснета цялата растителност както в публичните терени, така и в частните. Именно заснемането е спряло строителството на 7-етажна офис сграда в градинката на "Гурко" и "Раковски", за да се опазят дърветата. Така емблематичната сграда на ресторант "Синият лъв" и вековните дървета се запазват.

 

 

"Царските" конюшни, които се намират на ъгъла на булевардите "Дондуков" и "Левски" срещу сградата, където беше централата на НДСВ, също се запазват, и няма да се строят два небостъргача по 100 метра.

 

 

Жълтите павета пред Царския дворец остават. Градската градина се разширява, като бъде озеленен и теренът, на който се намираше мавзолея на Георги Димитров. Планът предвижда и бункера под мавзолея да стане художествена галерия, каза зам.-кметът Тодор Чобанов. По думите му обаче той не съществувал на кадастралната карта на града и ще отнеме повече време докато решат проблема.

 

Диков посочи, че чрез обществените обсъждания гражданите могат да вземат отношение, както и да внесат препоръки и становища за това, с което не са съгласни по подробния устройствен план. Някои от предложенията им се взимат предвид и затова има планове, които се бавят с години, но пък е удовлетворен общественият интерес и се блокират градоустройствени безумия, уточни главният архитект на столицата.

 

Редактор: Ема Димитрова

 

 
още от Новини

още от София