СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Шуменско читалище влиза в регистъра за добри практики на ЮНЕСКО
 Facebook

Шуменско читалище влиза в регистъра за добри практики на ЮНЕСКО



03.01.2018 / 15:04 - citybuild.bg

Това съобщиха от Камарата на архитектите.

 

На последната за 2017 година сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО се прие българско читалище да бъде вписано в регистъра на организацията за опазване на добрите практики и нематериалното културно наследство. Народното читалище „Добри Войников"  в Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има 155-годишна история. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България.

 

 

През епохата на Възраждането читалище "Архангел Михаил" в Шумен, едно от трите читалища, основани през 1856 г., преименувано през 1946 г. на "Добри Войников", е средище на богат културен живот. Първоначално то провежда дейността си в малки стари сгради. След Освобождението читалищното настоятелство обсъжда въпроса за построяване на нова читалищна сграда, но поради липса на средства изпълнението многократно се отлага. Осъществител на идеята за нова сграда става Христо Тодоров - млад, енергичен и високообразован адвокат, който през 1893 г. е избран за председател на читалищното настоятелство.

 

По това време председателят на читалището е избран за народен представител и кмет на града. Той предлага да се отчуждят имотите около реката, намиращи се от северната страна на площад "Араста" /сега "Възраждане"/, и там да бъде построена една "прилична" читалищна сграда, а пред нея да се издигне паметник на благодетеля Нанчо Попович. Тази идея е възприета с възторг и читалищното настоятелство се обръща към кметството с молба да му помогне, тъй като се предвижда читалищната библиотека да бъде градска. Мястото скоро е отчуждено и кметът Хр. Тодоров заминава в Париж, за да поръча на известния френски архитект J. M. Mercier плановете на читалищната сграда и паметника. Представеният от французина идеен проект е възприет и скоро след това работните проекти са готови, така че през септември 1895 г. вече са на разположение плановете на една чудесна читалищна сграда, на фона на която сред паркова обстановка трябва да бъде издигнат предвиденият паметник.

 

В началото на следващата 1896 г. е възприето възлагането да става на части - по видове работи. За контрол на строежа, докато се свършат основите, бил назначен арх. Кушич. За облицовка, корнизи и други архитектурни мотиви е използван местен камък, тухли от фабрика "Труд" - Русе, борови греди за биндери за покривната конструкция от Хераклия /М. Азия/, железни греди за подовите конструкции от Германия, а цветните глазирани тухли са от Виена. Художествената изработка на кулисите и завесата е дело на виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски, състуденти на учителя по рисуване Ив. Козаров, които прекарвали ваканцията си в Шумен.

 

В края на ноември 1898 г. отделните видове строителни работи са завършени. Сградата е приета от общоградска комисия с представители четирима от читалищното настоятелство, шестима изявени граждани и три технически лица - инж. Йероним Богутински, окр. инж. Марчев и арх. Е. Геслер. Тържественото откриване на сградата става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата "Иванко" от Васил Друмев. Строежът на новата читалищна сграда - първа за страната, продължава 3 години и 4 месеца. На мястото на старата кланица изниква най-красивата сграда в града.

 

На 9 май 1899 г. е открит паметникът на Нанчо Попович, с което е завършен целият архитектурен ансамбъл, както бил замислен от арх. Мерсие.

 

Читалището е институция, изпълняваща учебно-просветителски функции. В него се развиват и различни дейности, като школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на събития, събрания, а дори някога читалището се е превръщало в кино център. Първият такъв културен център в България се основава през януари 1856 година в Свищов, носещ името „Еленка и Кирил Д. Аврамови". По-късно през същата година се построяват още две читалища, в Шумен и Лом.

 

Номинацията на културния център е приета на последната сесия на ЮНЕСКО за 2017 година, която се проведе в Южна Корея. Досието по номинацията е с автор доктор Силва Налбантян-Хачерян, доктор по педагогика, чиито интереси се развиват в областта на културната политика, културното наследство и многообразие. Кандидатурата е разработена от професор Албена Георгиева и Милена Любенова от ИЕФЕМ при БАН.

 

До момента по последни данни броят на българските читалища е 3600, което автоматично прави тези културни центрове световен феномен.

 

 
още от Новини

още от Страната

още от Избрано