СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Семинари и дискусии

Студентска информация

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
САБ трябва да разгърне широка дискусия за българската архитектура
 Facebook

САБ трябва да разгърне широка дискусия за българската архитектура



29.03.2018 / 15:28 - CityBuild.bg

Това е мнението на проф. д-р арх. Тодор Булев, кандидат за председател на Съюза на архитектите.

 

Шестима са кандидатите за председател на УС на САБ за мандата 2018-2022 г. Това са д-р арх. Пламен Генов, проф. д-р арх. Тодор Булев, арх. Истелианна Атанасова, арх. Стефан Аспарухов, арх. Иван Аврамов и арх. Здравец Хайтов. Техните платформи са подготвени за ХХIХ-о Общо събрание на Съюза на архитектите на 28 и 29 април. Представяме ви програмите на кандидатите в реда на тяхното депозиране.

 

Платформа на проф. д-р арх. Тодор Булев, дружество "Синтез, интериор и дизайн"

 

Уважаеми колеги,

 

През последните години думата „архитектура", а още повече сложното съдържание на понятието архитектура все повече изчезват от публичното пространство, от дневния ред на политиците, а даже и от професионалния ни дебат. Ние като общност не успяваме да формулираме и защитим ясни архитектурни послания. САБ осезаемо губи идентичност, разпознаваемост и присъствие в професионалния и обществен живот.

 

Това не трябва да продължава. Време е за промени - те не могат да дойдат отвън, трябва да бъдат стимулирани и реализирани от самите нас. Ние трябва да да върнем проблемите на българската архитектура в сърцевината на нашия съюзен живот, а оттам и да поемем подобаващата ни роля на главен обществен защитник и гарант за създаването на качествена архитектурна среда.

 

На първо място, САБ трябва да поеме професионалната и морална отговорност и да разгърне широка професионална, а и обществена дискусия за състоянието на нашата архитектура. Чрез нея трябва да изготвим цялостна плаформа с наши предложения за развитието на българската архитектура, създаването на адекватна правна рамка и на необходимите обществени условия за изграждането на качествена архитектурна среда, правото на която за всеки гражданин се защищава от Конституцията на Р. България.

 

Като втора задача виждам „отварянето" на САБ към обществото, популяризирането на нашата дейност и обществената защита на нашите професионални тези. Това ще укрепи авторитета и общественото признание на Съюза.

 

Това налага една по-голяма активност и присъствие чрез нашите изводи и критики, преди всичко в средствата за масова информация и в социалните мрежи, чрез наши интерактивни сайтове, форуми и платформи. Това предполага и по-последователна архитектурна ориентация в живота на нашите домове, особено ЦДА, по-високо качество, по-голямо разнообразие и по-ефективно разпространение на собствените печатни издания, изграждане на устойчиви форми на взаимодействие с управленческите структури на национално,областно и общинско ниво.

 

Трета важна задача виждам в организационното укрепване на Съюза. Съвършено неприемливо е да има области без наши дружества. Не само това трябва да се преодолее, но вече трябва по-последователно да развиваме контакта и с българските архитекти зад граница. Наред с разгръщането на нашия дебат за архитектурата движеща сила за организационното укрепване трябва да стане и обсъждането и приемането на нов Устав на САБ. В този Устав трябва да намерят място гъвкави форми за изява на творчски инициативи и обединения, които да надградят базисната ни териториална структура. Трябва чрез Устава да се гарантира още  по-ясно демократичността и прозрачността в управлението на Съюза. Намирам за уместно да организираме, едновременно с работата по Устава, масирана кампания за привличане на нови членове.

 

Четвърта (по място, но не по важност) основна задача виждам в разгръщането на по-последователна и комплексна социална политика, в това число и подходящи форми за морално признание и награждаване на заслужилите наши колеги.

 

Трябва да възстановим идеята за „Фонд за социално подпомагане и взаимопомощ", който да набира средства, но и да разполага с лимит от централния бюджет. Трябва да защитим по-достойно място на архитектите и в системата на държавни чествания, отличия и награди.


Знаем добре, че не всичко, което става в нашата архитектура, зависи от нас. Но нека направим това, което е по силите ни и зависи от нас за по- доброто бъдеще на българските архитекти, на българската архитектура и на нашия Съюз на архитектите в България.

 

22.03.2018 г.                                                       Проф. д-р арх. Тодор Булев

 

Снимка: CityBuild.bg

 

Проф. д-р арх. Тодор Булев

 

Биографична справка

 

Роден на 21 април 1944 год., с. Изгрев, община Левски. Архитект, завършил Московския архитектурен институт (магистър, 1969). Доктор на архитектурните науки (1973), професор (2007), член на Руската академия за архитектура и строителни науки (Москва) (1999). Заместник-председател на Съюза на архитектите в България (от 2004 г. до 2009 г.). Преподава във ВСУ „Черноризец Храбър" (2004 - 2014), във ВСУ „Л. Каравелов" и  НХА. Живее и работи в София.

 

Упражнявал е професията „архитект"  като  проектант,  научен  работник,  главен  архитект  на  р-н „Люлин" (1987 - 92), организатор на архитектурната общност (секретар на САБ, 1984-87 г., зам. председател, 2004-2010 г.), ръководител на фирма, преподавател и архитект на свободна практика, критик и публицист в специализирани и масови издания.

 

Автор на множество проучвания в областта на териториалното устройство, ландшафта, градоустройството, градската естетика, архитектурната композиция, архитектурното наследство. Участва в разработването на Единния устройствен план на България (1976-1982 г.), регионални устройствени схеми и планове, Общите устройствени планове на  София  (1974- 1979 г. и 2002-2006 г.), Варна (2004-2007 г.), Пловдив (2003-2005 г.), Плевен (2011-2013 г.), Шабла (2004-2007). Автор е на подробни устройствени планове, проекти за пешеходни зони в София (бул. „Витоша"), Сандански, Севлиево.

 

Автор на проекти и реализации за редица архитектурни обекти, сред които особено популярна е реставрацията и модернизацията на ансамбъла от сгради на „Посолството на Св. Престол" в София, където е автор и на цикъл монументални художествени творби - дърворезби, фрески, архитектурен декор.

 

Автор е на редица концептуални проучвания и идеи за градската среда на София, част от които са показвани през 1998-1999г. - в НХГ, СГХГ, САБ („София. Алтернативни идеи за съживяване сърцето на града"). Над 300 публикации в различни специализирани и масови  издания.

 

Книги: „Естетически проблеми на съвременния град" (София, „Наука   и   изкуство",   1982г.);   „Дизайн   на   градската   среда"   (София, „Техника", 1990г.); „Възстановяване на Посолството на Св. Престол" (София, 1994г.); „Архитектурни кръстопътища" (София, 2003г.); „Градът и изкуствата" (София, 2009г.), „Ландшафтна архитектура" в 2 тома (2010 - 2011 г.),  „Архитектурно формообразуване" (2012 г.), „Предизвикателството София", 2017 г.

 

В момента завършва издаването на 5-томен труд „Изкуството архитектура" („Същност", „Форма", Език", „Композиция", „Битие"), чийто последен, пети том, се очаква да бъде отпечатан до края на 2018 г.

 

Известен е с над 20 изложби на свои графики, живописни и монументално-декоративни творби. Гостувал е със свои лекции в САЩ, Мексико, Франция, Швейцария, Русия, Полша, Грузия и др. Участвал е с доклади в конгресите на Международния съюз на архитектите в Барселона (1996), Пекин (1999) и Истанбул (2005). Носител на награди от редица архитектурни конкурси, Националните прегледи на архитектурата и от „Интерарх"-София. Награден с почетен знак „Златна значка" на САБ (2004г.) и „Златна значка с циркон" (2014).

 

В отчетния период на 2014-2018 г. арх. Тодор Булев участва активно в живота на САБ, главно чрез дружество „Синтез, интериор, дизайн", в което членува: организира две дискусии, съпроводени с изложби на авторски проектни идеи по проблемите на София (2016-2017), участва в конференции, посветени на проблемите на интериора и градския дизайн на София, участва в радио и телевизионни предавания, публикува аналитични и критични  статии във в-к   „Култура",  сп. „Архитектура" и др. Представя свои цикли живописни и графични творби в авторски изложби за Русия, Италия, Мароко. Той е инициатор на т.нар. „Бяла книга" за обектите с културно-историческа ценност от периода след 1940 г.

 

* Статии за Тодор Булев са поместени в „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България" (София, 1982 г.), „Кой кой е в България" (София, 1998 г.), „Научната слава на България" (В. Търново, 2009 г.), „Енциклопедия Варна" (под печат), в сп.Архитектура" (бр. 3 / 2015 г., „Творчески портрет") и др.

 

 
още от Новини

още от Страната