СПРАВОЧНИЦИ И КАТАЛОЗИ

Съсловни организации

Области и общини

Каталог

НОРМАТИВНА УРЕДБА

Държавен вестник

Български закони

Обществени поръчки

Търгове

Документи и становища

ПОЛЕЗНО ЗА ВСИЧКИ

Финансиране

Студентска информация

Семинари и дискусии

Полезни връзки

А Н К Е Т А
Необходима ли е промяна в подхода по отношение на регионалната политика?

 Да
 Не
 Не мога да преценя


BGtop
Великите синове на Барселона
 Facebook

Великите синове на Барселона



07.07.2017 / 11:42 - citybuild.bg

Гауди, Пикасо и Миро са оставили трайна следа в историята и духа на каталунската столица.

 

Всеки град слага своя отпечатък в съзнанието на синовете и дъщерите си. Единици са обаче личностите, които успяват да оставят трайна диря в историята и духа на града, в който са се родили или където са живяли през значима част от времето си на тази земя. Именно тези личности са наричани велики от своите съвременници или от следващите поколения.

 

Всеки забележителен град има своите велики синове и дъщери. Техният списък може да е по-кратък или по-дълъг - зависи кой го прави и кога, но винаги си има топ 3. Това са тримата най-добри в своето поприще, чиито имена се знаят в целия свят. В топ 3 на забележителната Барселона са Гауди, Пикасо и Миро.

 

Светецът, който носи радост

 

Когато чуе Барселона, човек обикновено се сеща първо за Sagrada Familia и за нейния велик архитект Антони Гауди.

 

Нека се пренесем във втората половина на 19 век. Тогава Барселона е бързо развиващ се град, който само за няколко години увеличава площта си от 20 на 200 хектара, а населението му нараства четири пъти. Благосъстоянието на жителите му се повишава благодарение на разцвета на текстилната и железарската индустрии, като богатите се обграждат с хора на изкуството. Силен тласък получава и архитектурата.

 

И тогава - на 25 юни 1852 г., в Ройс, в семейството на ковач, се ражда Антони Гауди. Още като малък той заболява от ревматизъм, което не му позволява да тича навън със съседските деца, а стои вкъщи, съзерцава и рисува. Открива архитектурата още докато е в училището в Ройс и я обиква за цял живот. Когато става на 17 години, заминава за Барселона, за да следва архитектура. Още в университета обаче показва не само своята изключителност, но и своенравния си характер - „присъда", която ще го съпътства през целия му живот.

 

Скоро младият Гаудиз апочва да се отдалечава от официалната тогава архитектура. По това време и цялата европейска архитектура се опитва да се освободи от тесния корсет на класицизма, изпълнен със стриктни правила. Чувството за свобода води до романтизъм, към което се добавя и възторгът от готическата средновековна архитектура. Така се оформя и стилът на Гауди, съчетал националното готическо изкуство със специфичните черти на каталунската култура, в които интегрира флорални и арабски елементи. Тези елементи намираме в почти всичките му творби, като започнем още от първите - Casa Visens и Casa El Capricho, минем през Palau Güell, Park Güell, Casa Batllo и Casa Mila, и стигнем до Sagrada Familia.

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Casa Visens - първата къща на Гауди                                              

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Palau Güell                                                                                           

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Гущерът - символ на Park Güell                                                        

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Къщата-музей на Гауди в Park Güell                                                

 

Характерно за Гауди е, че не ползва предварителни планове, а продължава да работи по конструкциите по време на строежа. Както растенията - негови постоянни учители, растат и се променят, така израстват и сградите на Гауди. Друга характерна черта на неговото творчество е функционалността - всеки елемент има смисъл, всеки детайл е ергономичен.

 

Връх в изключителното творчество на Гауди е незавършеният шедьовър Sagrada Familia. Нея архитектът е обичал да нарича готическа „църква за бедните". Твърдял е, че не бива да е по-висока от определения от него размер, защото така е съвсем малко по-ниска от хълма Монтджуик. А „нищо сътворено от човек не трябва да е по-високо от сътвореното от Бог". Салвадор Дали е казвал за кулите на Sagrada Familia, че са „чувствени като женска кожа", а Жан Кокто ги е наричал „идеостъргачи", вместо небостъргачи.

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Sagrada Familia                                                                                   

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Детайл от фасадата на Sagrada Familia, сниман от кулата на Гауди

                                                               

 

Снимка: Йоанна Стойчева. В Sagrada Familia - поглед към олтара (вляво)                                               

 

Sagrada Familia обсебва Гауди. Той работи повече от 40 годинипо проектирането й, като изработва различни скици и макети, експериментира, търси по улиците на Барселона модели за алегоричните си фигури. Последните години от живота си буквално прекарва на строежа, като спи в малка пристройка близо до него.

 

Приживе смятат Гауди за голям особняк. Шегуват се с него, като го питат кога и как Sagrada Familia ще бъде построена напълно. Архитектът спокойно отговаря, че за този, който му е поръчал изграждането на катедралата, времето не съществува - той ще се погрижи Sagrada Familia да бъде завършена някой ден. Според последните прогнози се очаква това да стане през 2026 г., когато ще се навършат 100 години от смъртта на Гауди.

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Личният олтар на Гауди в неговата къща-музей                          

 

Великият архитект умира на 10 юни 1926 г. в болница за бедни. Попада там, тъй като няколко дни преди това е блъснат от трамвай и остава неразпознат.

 

Едва след смъртта си Гауди получава признание. Голяма част от творбите му - седем на брой, днес са под закрилата на ЮНЕСКО. Великият син на Барселона се смята за най-влиятелният архитект за всички времена до момента и е първият човек на изкуството след Fra Angelico, обявен за светец от папата през 2000г.

 

В наши дни творбите на Гауди носят радост на милиони хора от целия свят. А който знае каталунски, ще потвърди, че на този език Gaudi означава именно това - радост. 

 

„Исках да стана художник. Станах Пикасо."

 

Това са думи на втория велик син на Барселона Пабло Пикасо - един от най-известните художници на 20 век.

 

Автор на близо 15 000 картини, над 660 скулптури, безброй скици, графики, колажи и керамики - общо около 50 000 творби, Пикасо се нарежда сред най-продуктивните хора на изкуството в света.

 

Пабло Руис Пикасо е роден късно вечерта на 25 октомври 1881 г. в Малага. Акушерката го смята за мъртвороден, но чичо му, който е лекар и присъства на раждането, издухва цигарения си дим в лицето му и той заплаква.

 

Като юноша Пикасо е смятан за вундеркинд. Баща му, който е учител по рисуване, много скоро разбира, че вече не може да учи сина си. Пабло е този, който дава уроци на бащата, който подарява своите четки, бои и статив на сина си и никога повече не рисува. Използва само молив, за да коригира скиците на другите си ученици.

 

 

Юношата Пикасо рисува този портрет на майка си

 

Пабло е на 13 години, когато семейството му се премества в Барселона, където баща му започва работа като учител в художественото училище La Llotja. Наесен същата година Пабло Руис Пикасо започва да учи там, но скоро става ясно, че не може да бъде поощряван. Една година по-късно отива да следва в художествената академия в Мадрид. Не само академията, но и многото музеи и кафенета, където се говори за изкуство, привличат младия Пабло. В началото на 1898 г. обаче се разболява от скарлатина и след 40-дневна карантина се връща в Барселона, където започва кариерата си на художник.

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Сградата на художественото училище La Llotja                           

 

Снимка: visitbarcelona.com. Кафе-ресторантът "Els quatre gats", в който ни кани плакат на Пикасо (горе вдясно)

 

На 20-годишна възраст художникът взима моминското име на майка си и става Пабло Пикасо. В Барселона е първата му изложба - през февруари 1900 г. в Cuidad Condal. Тук за първи път критиците посочват неговата гениалност като художник. Пикасо остава в Барселона до 1904 г., но често пътува до Мадрид и Париж. В Мадрид издава списанието „Artejoven" („Младо изкуство"), а в Париж се запознава с творчеството на Сезан, Дега и Тулуз-Лотрек.

 

Творбите на Пикасо по това време са като контраст на импресионистите в предаването на цветовете и формите. Палитрата му се ограничава до синьо-зелените цветове, формите му са плоски и изчистени, обградени с контури. Този негов период е известен като „синия период" (1901-1904).

 

През 1904 г., когато е на 23 години, Пикасо се установява окончателно в Париж. Франция става втората му родина. Животът в Монмартър го омагьосва. В картините му от това време предобладават розовите тонове. Затова този период е наречен „розов период" (1904-1906).

 

Както много други художници по това време, Пикасо търси нови изразни средства. Намира ги в т.нар. „примитивно" африканско изкуство, в архаичните маски и пластики от Южния пасифик, а също и в иберийските скулптури. Пикасо продължава започнатото от Сезан ограничаване на формите до кръг, овал и правоъгълник, и стига до радикално геометризиране и преоформяне на тялото. Между 1907г. и 1914г. заедно със своя приятел Жорж Браг създават кубизма. За разлика от другите абстрактни творци, които използват чисти абстракции, Пикасо остава верен на фигурата, но я освобождава от първоначалното й значение.

 

Снимка: Йоанна Стойчева. Фасадата на Колежа на архитектите - фреските са по скици на Пикасо

 

В по-късния период на творчеството си Пикасо се занимава предимно с графическо изкуство - изработва литографии, графюри, скици, интересуват го керамики и скулптури. За Пикасо е напълно естествено като творец да заеме политическа позиция и чрез картините си да се обяви срещу войната. Неговият гълъб става символ на универсалната любов към свободата.

 

Пабло Пикасо умира в Южна Франция през 1973 г., когато е на 91 години.

 

Снимка: visitbarcelona.com. Музеят на Пикасо в Барселона                                                          

 

 

"Paseo de Colon" - посветена от Пикасо на Барселона

 

Пикасо започва кариерата си на художник в Барселона и въпреки десетилетията, които прекарва във Франция, не загубва любовта си към каталунската столица. Градът притежава една от най-големите колекции от негови творби. Пикасо сам постава началото й, като подарява на Барселона „Арлекин" (нарисувана през 1917 г.). Следват други щедри дарения от художника, сред които много от ранните му творби и по едно копие от всяка негова литография до смъртта му. Когато приятелят му Сабартес, който е и секретар на художника, умира през 1968г. и завещава на Барселона частната си колекция от творби на Пикасо, авторът подарява на града заедно с всяка получена картина по още една от себе си. Сега тази колекция се помещава в пет средновековни аристократични сгради на елегантната „Carrerde Montcada".

 

Пикасовият „Арлекин", който художникът подарява на Барселона


Цветовете на неговите сънища

 

„Аз не сънувам никога - спя като къртица, но когато съм буден, сънувам постоянно", казва Хуан Миро - третият велик син на Барселона.

 

Той е единственият от топ 3, който е роден в този забележителен град - на 20 април 1893 г. Баща му е златар и ювелир, а негова страст е астрономията, която той предава на сина си. Майката на Миро е родом от Палма де Майорка и е дъщеря на дърводелец на изящни мебели. И в двете семейства се преплитат занаятчийско умение с търговско предприемачество.

 

Детството на Хуан не преминава само в Барселона - той често е сред природата и от малък я обиква. Мълчалив, наблюдателен и чувствителен, Миро обича да рисува и да се потапя в романите на Жул Верн. По волята на родителите си обаче от 1907 г. започва да посещава търговското училище в Барселона. В замяна има право да ходи на курс по рисуване и занаятийство в художественото училище La Llotja. Намерението на баща му е този заобоколен път да го отведе до златарството. След тежко заболяване през 1911 г.и цяла година пауза сред селска идилия родителите му най-после отстъпват пред интересите и таланта му, и Миро продълважава образованието си в частното авангардно художествено училище на Франческ Гали.

 

По време на Първата световна война Барселона е търсено убежище и център за интелектуална обмяна за много французи-авангардисти. Проблемите на парижкия кубизъм често са тема на разпалени диспути в каталунските кафенета. През 1915 г. Миро се чувства достатъчно силен, за да се определи като свободен художник. Той скоро се убеждава, че няма какво да следва, а трябва да открие свой изразен език със собствена граматика на форми и цветове. Художествено да изрази каталунската си родина и народното творчество чрез оригиналността на кубистите. По-късно творбите на  Миро са сюрреалистични и абстрактни, но той остава верен на собствения си стил.

 

Със своите чисти линии и по детски използвани основни цветове Миро олицетворява духа на Барселона. Творбите му са разпръснати из целия град - от изрисуваните стени на Терминал 2 на летището през мозайката на булевард „Ла Рамбла" до скулптурата „Жена и птица" в парк Миро. Абстрактните му картини са се превърнали в символи на града и са отпечатани върху блузи и сувенири, а логото на банка La Caixa е негово дело.

 

Снимка: Мария Руева. Скулптурата „Жена и птица"                                                         

 

Миро прави най-прекрасния подарък на Барселона - открива фондация на свое име и й подарява голяма част от творбите си. От тези 200 картини, 150 скулптури, килими за стени и около 5000 скици се добива ясна представа за творчеството на художника. Сградата на фондацията е дело на неговия приятел архитект Josef-Lluis Sert и се намира на хълма Монтджуик.

 

Снимка: visitbarcelona.com. Фондация Миро                                                                                  

 

Снимка: visitbarcelona.com. Зала в сградата на Фондация "Миро"                                                 

 

 

Снимка: visitbarcelona.com. В сградата на Фондация "Миро"                                                         

 

Снимка: visitbarcelona.com. Изглед от покрива на Фондация "Миро"                                            

 

Скулптурата „Прегръдка на една птица" - на покрива на Фондация Миро

 

Снимка: Мария Руева. Пред Фондация "Миро"                                                                           

 

„Не бива да допускаме една картина да ни учи, тя трябва да възбужда фантазията ни", е мотото на Хуан Миро. Той умира на 25 декември 1983 г. на 90-годишна възраст.

 

Още информация за великите синове на Барселона и връзката им с каталунската столица може да намерите на visitbarcelona.com.

 

Текст: Мария Руева и Йоанна Стойчева

 

 
още от Новини

още от АРТ

още от Любопитно

още от EuroBuild