ЕК започва процедура срещу България за необявяване на защитени територии
34
За 12 години много собственици на земи и гори не получиха компенсация за включването на имотите им в защитени зони, а страната загуби значима част от видовете и местообитанията в тях
Снимка: Иван Пандурски. Защитена зона Камчия
На 12 ноември Европейската комисията реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България за неспазване на задълженията ѝ съгласно Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО). През януари 2019 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България, а през юли 2020 г. — и мотивирано становище по въпроса. Тя счита, че досегашните усилия от страна на българските органи са незадоволителни и недостатъчни, и предявява иск срещу държавата пред Съда на ЕС.
След като държавите-членки впишат своите територии от значение за Общността, те разполагат със срок от шест години, за да определят тези територии за специални защитени зони. Те също така са длъжни да установят природозащитни цели, които са специфични за всяка територия, и да въведат необходимите мерки за опазване, насочени към съхраняването или възстановяването на защитените видове и местообитания в териториите, така че да се постигне благоприятен природозащитен статус.
Комисията посочва, че до издаване на мотивираното становище по наказателната процедура България не е издала заповеди за 194 от общо 229 защитени зони за природните местообитания. Искът пред Съда на ЕС е също така, че България системно и последователно не изпълнява задължението си да установи специфични за всяка територия природозащитни цели и мерки за опазване.
Обявяването на защитените зони трябваше да се направи за шест години между декември 2009 и декември 2014 г. Според Коалицията „За да остане природа в България“ отговорността за това дело, в което ще осъдят България, е на следните министри на околната среда и водите, управлявали от декември 2009 г. до юли 2020 г.: Нона Караджова, Юлиан Попов, Искра Михайлова, Станислав Анастасов, Светлана Жекова, Ивелина Василева, Ирина Костова, Нено Димов, Емил Димитров. Според „За да остане природа в България" всеки от тях е можел да предприеме стъпки, за да не се стигне до тук, но не го e направил. Те обаче няма да понесат отговорност за бездействието си, а България ще бъде осъдена. За 12 години много собственици на земи и гори не получиха компенсация за включването на имотите им в защитени зони, а страната загуби значима част от видовете и местообитанията в тях.
Коалицията многократно отправя предложения за разрешаване на проблема с необявяването на защитени зони, на техните цели и мерки за опазването им, които така и не бяха приети от МОСВ. Междувременно МОСВ изхарчи над 30 милиона лева за тези цели и те не бяха постигнати. Природозащитниците очакват реакция от МОСВ за персонална отговорност на длъжностните лица, чиито действия и бездействия са довели до започването на това дело, казват от „За да остане природа в България“.
Коментар на МОСВ
Според служебното ръководство на МОСВ, обнародвани в „Държавен вестник“ са заповеди за обявяване на 186 защитени зони за местообитанията. За останалите 43 защитени зони е прието решение на МС от лятото на тази година за промяна на границите им, които се очаква ЕК да одобри съгласно процедурата. Министерството е в процес приемането на пилотно разработени специфични цели за две защитени зони, като съдържанието им е консултирано от международни експерти, ангажирани от службите на ЕК. Възложено е разработването на специфични и подробни природозащитни цели за 64 защитени зони, като 43 от тях са със срок за разработване до края на този месец.
Предприети са действия за възлагане разработването на цели за още 22 зони, като целите за опазване за всички останали защитени зони е предвидено да бъде направено в рамките на проектно предложение, включено в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост.
Според Комисията България не е въвела правилно в националното законодателство чл. 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията. За преодоляване на идентифицираните от ЕК слабости, още при стартирането на наказателната процедура през януари 2019 г. е подготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, въвеждащ нов подход за управление на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000. Законопроектът е внесен за разглеждане в 44-то Народното събрание и приет на първо четене. Служебното правителство внесе повторно законопроекта в 45-то НС, но той не бе поставен за разглеждане. Прието е Решение на МС за внасяне на същия проект на закон в бъдещото 46-то НС, казват още от МОСВ.
