Арх. Белин Моллов - за ценните сгради с много любов и малко идеализъм

Знаковите къщи са основата за формиране на всички градски пространства, добре е хората да знаят тяхната история и да ги ценят, но те трябва да са живи и да имат съвременна функция. Малко трябва, за да се провокира интереса на младите хора - да познават града си и да почнат да се гордеят с това, казва архитектът и художник.

Арх. Белин Моллов е един от утвърдените художници-архитекти, с принос в съхраняването на архитектурната памет на България и със средствата на изобразителното изкуство. Многобройни изложби съпътстват целия му професионален път. Предпочитана техника за художника Белин Моллов е акварелът, а предпочитан обект за изобразяване са знакови български къщи и места, както и известни архитектурни забележителности в Испания, Германия, Румъния, Гърция и др.  

Арх. Белин Моллов е експерт с 50-годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Роден е в Русе през 1946г. и се дипломира като архитект в София през 1969г. Има международна квалификация по териториално и селищно устройство, регионално развитие и управление, стратегическо планиране и устойчиво градско развитие. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“. Бил е зам.-министър на МРРБ, съпредседател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник на министъра на РРБ и хоноруван преподавател по специалността урбанизъм в УАСГ. Той е консултант по градско планиране, регионална политика и европейска интеграция към „Институт за управление на програми и проекти” ООД (ИУПП).

Последната изложба на арх. Белин Моллов за столичния булевард "Цар Освободител" под надслов “Булевардът с лиричния ритъм” представя в творби, информация и карта впечатляващото архитектурно наследство по трасето на булеварда от кръстовището на Орлов мост на изток до площад „Независимост“ и Статуята на София на Запад. Новата изложба е интересно допълнение към постоянно увеличаващата се експозиция „Градски пейзажи“ на архитекта, която по повод Деня на София (17 септември) е кръстена „Архитектурно наследство, създавано с мъдрост, вяра, надежда и любов“. Двете изложби могат да се видят под Куполите на Ларгото в столицата до 13 октомври, а за тях и за отношението към недвижимото културно наследство в едно импровизирано интервю разказа самият арх. Моллов.

Арх. Моллов, какво най-вече влагате в изобразяването на една сграда? Във Вашите акварели се усеща много любов, деликатност и финес…

Художниците казват, че моите работи са много документални. Да, аз съвсем съзнателно ги правя по този начин, защото съм архитект и малко идеализирам – изчиствам всичко, което загрозява. Няма да видите климатици по фасадите, грозни графити или дървета, които изцяло закриват сградите.

Винаги съм казвал, че станах архитект, защото обичах да рисувам от съвсем малък. Това беше моето увлечение, моята съдба. Имаше и един друг специален фактор - когато бях в осми клас, направиха математическите паралелки в гимназиите и аз бях в първата. Моите учители по математика и по рисуване (учих рисуване факултативно през целия гимназиален курс) бяха млади хора, много ги уважавах, но за мен те бяха приятели, които ме насочиха към архитектурата. Когато станах студент, осъзнах колко солидна е била моята подготовка още от училище за отдаването ми на тази прекрасна професия.

В началото рисувах най-различни неща, но като студент имах специално отношение към историята на изкуството, архитектурата и културното наследство. Имах и голям късмет, че много пътувах – мога да кажа, че съм видял света и то с очите на човек, който се интересува. През 1996г. започнах да правя илюстрациите на бюлетина на Министерството на регионалното развитие и календар с акварели на сгради, които имат юбилейна годишнина от изграждането им, или годишнина на архитекта, който ги е създал. И така вече 25 години.

Има ли промяна в начина, по който днес виждате сградите с много история - има ли различна емоция?

Когато вече има отношение към дадена сграда и тя е обявена за културно-историческа ценност, не може да се правят своеволни промени в архитектурния образ, конструкцията, украсата. Със съжаление констатирам, че дори собственици, които имат възможности, не осъзнават какво притежават. А тези сгради трябва да са живи и да имат съвременна функция, но да пазят своята автентичност, стил и достойнство. Не е необходимо всички архитектурни забележителности да се трансформират само като музеи или картинни галерии. Къщата на Яблански например дълги години беше посолство, както много други подобни сгради в София, а сега е частен клуб. Очевидно тази нова функция подхожда на пищната архитектура и на стила на обитателите й. Хората се отнасят към сградата с обич и страхопочитание.

Друг е въпросът какво се е получило с пространствата около нея – това съкровище е заобиколено от съвременна архитектура, която сама за себе си е посредствена и по никакъв начин не отдава почит и респект към съществуващия архитектурен шедьовър. Няма осъществена връзка за включване в ансамбъла на архитектурния паметник, защото сгради като тази трябва да са в основата за формиране на всички градски пространства. С тях се съобразяваме, защото са останали от миналото. Изграждаме около тях, защото са с голяма стойност – и емоционална, и практическа.  

Как се появи идеята Ви за изложбата за столичния булевард "Цар Освободител" под надслов “Булевардът с лиричния ритъм”, която гостува в изложбената зала на Държавна агенция архиви, а сега е тук на Ларгото заедно с изложбата със знакови софийски сгради?

Изложбата с градски пейзажи не е нова, но с моите работи се опитах да направя празник за Деня на София с аналогията: „Архитектурно наследство, създавано с мъдрост, вяра, надежда и любов“. Всяка една от думите подхожда на тази архитектура. А във връзка с думата „мъдрост“ - по отношение на изпълнението на сградите, следването на стила и съобразяването с околните пространства хората са имали много повече респект преди време.

Във връзка с изложбата за столичния булевард "Цар Освободител" - един ден в началото на годината слушах песента по музиката на Михаил Белчев по прекрасния текст на Миряна Башева „Булевардът“ и констатирах, че се разхождам по този булевард от младини, познавам всичко по него и имам нарисувани почти всички забележителни сгради - 35 обекта, които съм рисувал, и то някои от тях по няколко пъти от различни гледни точки. След това се разхождах между Турското посолство и Софийския университет, и, гледайки кестените като огърлица между сградите, отново се сетих за част от стиха на Миряна Башева: „И цъфтят в суматохата кестени. Прецъфтяват. И пак цъфтят“. Така реших да направя изложба и карта за булеварда, за да се види как сградите са „навързани“ в един прекрасен ансамбъл.

Снимки: Citybuild.bg

Как да бъдат провокирани младите хора да ценят и опазват тази архитектура?

Точно преди 10 минути тук в залата бяха двама младежи от 11-и клас, които разглеждаха изложбата и поискаха да им разкажа за сградите. Искрено им беше интересно и много се радвам, че мога да Ви споделя това. Във Варна например от години правя пленер с ученици от гимназията по изкуствата. Рисуваме заедно на улицата и знам колко малко трябва да се запалят, да си познават града и да почнат да се гордеят с това. По тази причина бих се обърнал към учителите - тук под куполите на Ларгото е прекрасно място за събирания, лекции, прожекции и изложби. Така децата ще започнат да се интересуват, ще обърнат внимание на най-близките до тях сгради. В Страсбург по време на една от моите изложби гости ми споделиха, че много пъти са били в България, минавали са покрай определени сгради, но не знаят какви са те. Това много ме мотивира да правя тези изложби.

В тази връзка не е ли добре на повече ценни сгради с история да бъдат поставени табели с информация, а защо не и с акварели като Вашите?

Има такива опити като на Сдружение „Градоред“ (които представят Русе чрез сгради, туристически маршрути и QR-кодове – бел. ред.). Идеята е на сдружението, работихме заедно с тях за събиране на информацията. Опитвам се да направя контакт и с туристически и информационни центрове.

Тези инициативи обикновено са на неправителствени организации и ентусиасти. По програма „Култура“ например те могат да открият смислени дейности и да реализират подобни проекти от взаимен интерес за общината и гражданите. Много успешна в това отношение е инициативата на Здравко Петров в София за осъществяване на т.н. „Исторически маршрути“, която се утвърди като отлична практика за популяризиране на архитектурното наследство на нашата столица.

Интервю на Ема Димитрова