Арх. Ангел Захариев: Животът на открито в града изживява своя ренесанс

Съществуващите сгради ще променят по-често своето предназначение, а новите ще се строят с поливариантност на бъдещето им използване, смята той.

Арх. Ангел Захариев е един от основателите на студио "АиА Архитекти" ООД и на „Група Град". Една от най-важните особености в работата на студиото е изграждането на индивидуален подход към всеки проект, съобразен с конкретните изисквания, локалните особености и контекста на околната среда. От голямо значение за философията на проектите е повишената загриженост за опазването на околната среда и стремежа към постигане на устойчиво и балансирано развитие. "АиА Архитекти" имат много отличия от архитектурни конкурси и форуми, а техни проекти са многократно награждавани.

 

Макар мерките заради коронавируса вече да не са толкова крайни, продължават да се спазват специалните изисквания за публичните места и събирания, а това неминуемо оказва и ще продължава да оказва влияние върху икономиката, начина ни на живот, работа, контакти и придвижване. В тази връзка актуални са коментарите на арх. Захариев, които той прави в интервю за БТА.

 

 

Икономиката ще се преструктурира и ще се улесни внедряването на нови технологии

 

Според арх. Захариев, настъпващата икономическата криза вследствие от ограниченията заради коронавируса ще бъде тежка и с непредвидима продължителност. Много хора ще обеднеят, ще има социално напрежение, но от друга страна икономиката ще се преструктурира и ще се улесни внедряването на нови технологии. Научните институти и компаниите са впрегнали максимално ресурсите си да отговорят на новите предизвикателства, което неминуемо ще доведе до нови организационни модели и технологичен тласък.

 

Ще бъдат създадени нови концепции, идеологии и културни течения

 

В същото време, разделението между дигитални професии и професии с физическа работа, между ефективно и симулативно дистанционно образование, между групи със здравословен и нездравословен начин на живот - в условията на икономическа криза, ще постави нови рекорди в социалното неравенство. А неравенството, в комбинация с несигурността, загрижеността за бъдещето, житейските трудности, свързани с изолацията и икономическата криза, ще изострят чувствителността към недъзите на досегашния свят и ще са плодотворна почва за създаването на нови концепции, идеологии и културни течения.

 

Повече лично жизнено пространство и повече отворени пространства в градовете

 

Едно очевидно последствие от месеците на изолация ще бъде желанието на хората за повече лично жизнено пространство и за повече отворени пространства в градовете. Неспиращата урбанизация през последните десетилетия доведе до недостиг на жилища в големите градове, намаляване на ефективната жилищна площ на един жител и уплътняване на градската структура. Дълги години пазарът вървеше към смаляване на жилищата за сметка на по-добрата локация, а основната мотивация на клиентите беше пестенето на време за придвижване в града до работното място, до училището, до търговския център, спортния клуб, ресторантите, баровете и т.н. В ситуация на работа от вкъщи обаче, на онлайн обучение, индивидуален спорт, онлайн пазаруване и доставки до вкъщи пространството на дома става по-важно от локацията, казва арх. Захариев.

 

В тази ситуация значението на локацията се измерва с възможностите за безопасни разходки, каране на велосипед и игра на открито, както и за формиране на съседски общности. Това не означава, че гражданите ще се преселят в селата, по-скоро обратното - част от селският стил на живот ще се пренесе в града - повече време, прекарано на открито, повече домашни контакти със съседите или приятелския кръг, повече домашно приготвена храна, повече лично пространство. Това не означава също, че ще се строят само къщи - това е невъзможно, защото е твърде скъпо. По-скоро новите проекти ще се ориентират към описаните ценности, както и към създаването на усещане за повече пространство - както лично, така и общо. Ще бъде интересно изследването на връзката между повече лично пространство, по-голяма производителност в работата от вкъщи и по-високи доходи, казва арх. Захариев.

 

Прекарването на открито в града е едно от най-позитивните явления вследствие от Ковид-19. Дълги години тенденцията беше да се скрием от външната среда: в климатизирани молове, в тунелите на метрото, в гигантски хотелски комплекси и центрове за събития. Сега обаче не малко от тези места са затворени, а други, като метрото и хотелите, се считат за потенциално опасни. Хората отново изпълниха улиците, площадите, градинките и парковете. Планира се организирането на масови събития на открито - концерти, театрални постановки, кино прожекции. Животът на открито в града изживява своя ренесанс. Дано това да е дълготрайна тенденция.

 

 

Промяна в начина на придвижване

 

Друг дълготраен ефект от ситуацията с вируса ще е промяната в начина на придвижване - превес на придвижването с личен за сметка на масовия обществен транспорт. „Повечето колеги ще заявят, че това е силно негативна тенденция, противоречаща на градоустройствените теории от последните десетилетия, проповядващи, че градовете са за хората, а не за автомобилите. Но освен автомобилите, в категорията личен транспорт влизат и придвижването с велосипед, мотопед, тротинетка и всякакъв друг вид индивидуално компактно превозно средство. През последните два месеца сме свидетели на сериозен ръст в използването на велосипеди навсякъде в Европа и това може да се окаже трайна тенденция. В бъдеще ще сме свидетели на масовото навлизане на малки електрически превозни средства, както и на споделени автомобили, а по-нататък и на безпилотни автомобили и микро обществен транспорт", смята архитектът.

 

Според него, тъй като масовият обществен транспорт изисква огромни инвестиции за изграждане и разходи за експлоатация и при условия на отлив от него, градските власти ще трябва много внимателно да преценяват в каква посока да насочват инвестициите, за да бъдат те ефективни. Например, към изграждане на велосипедни алеи и на интелигентни системи за управление на трафика, вместо към нови трамвайни линии.

 

Сериозни промени ще настъпят на работните места

 

Компаниите са предпазливи към завръщането в офисите, дори някои обмислят в бъдеще постоянна работа на значителна част от персонала от къщи. За тези, които ще се завърнат на работа, се предвиждат мерки за безопасност, които ще обърнат наопаки установената пространствена организация в офисите. Работният процес ще бъде ориентиран към постигане на резултати, а контролът върху процесите ще бъде дистанционен и автоматизиран. Доскорошната "офисна култура", свързана с колективни придобивки за служителите, ще се насочи към персонализирани стимули, базирани на постиженията. Съществуващите сгради ще променят по-често своето предназначение, а новите ще се строят с поливариантност на бъдещето им използване.

 

Ще се появят нов тип складови площи

 

Най-драматични промени ще настъпят в търговията. Ориентирането към онлайн търговия изисква нов тип складови площи, разположени на близка дистанция до потребителите - това означава, че тези складове трябва да са разположени в самите градове, а не както се случваше досега в далечната им периферия. Може би това ще е един шанс за сградите на моловете и на големите супермаркети - част от тях да се превърнат в логистични бази от нов тип, смята арх. Захариев.

 

Според него бъдещето на търговските улици е малко по-сложно. Центровете на градовете изживяваха ренесанс през последните години, благодарение на атрактивността им за младите поколения и увеличението на градските туристи. Туризмът, обаче, ще е в криза в следващите години, а животът в центровете на градовете се оказа най-тежък по време на изолацията. Културните институции, разположени традиционно в центровете, също ще страдат дълго време от ограниченията. Всичко това ще доведе до отлив на активности и посетители от историческите центрове на градовете, подобно на процесите от 60-те и 70-те години на 20-век, за сметка на засилване на активностите в локалните центрове в отделните обособени райони на градовете.

 

Ръст на затворените комплекси и гетоизирането 

 

„Сред урбанистите битуваше схващането, че насърчавайки масовия градски транспорт и повишавайки качеството на обществените градски пространства (площади, паркове, градинки, пешеходни пространства) се намалява усещането за неравенство, а жилищата могат да станат по-достъпни чрез по-активна жилищна политика на градските управи. Проблемът е, че в пост-Ковид-19 времената, както описах вече, масовият градски транспорт ще престане да привлича платежоспособните пътници, а от друга страна, градските управи няма да имат средства за инвестиции в подобряване на обществените пространства и за активна жилищна политика. Всичко това ще доведе до по-голямо сегрегиране на отделните социални групи на териториален принцип, до ръст на затворените комплекси и гетоизирането", казва арх. Ангел Захариев. 

 

Необходими са алтернативни форми на заетост

 

През последните десетилетия световният ред се крепеше на глобализацията, свръхпотреблението и неравенството. Глобализацията е обвързала толкова дълбоко държавите, икономиката, населението и културата, че локалните събития лесно стават глобални по веригата на обвързаността. И ако един регион от света страда, започват да страдат и другите. От друга страна, възстановяването на икономиката е възможно, само ако протича синхронизирано и в отделните региони. Тази обвързаност показва колко важен е диалогът и усилията за разбирателство между държавите, обменът на знание и технологии, регионалните съюзи и изграждането на работещи международни институции, смята архитектът.

 

„Свръхпотреблението е свързано с разхищение на ресурси и унищожение на природата, но заради него се препитават милиарди хора по света. Например, ако един германец реши да отложи покупката си на нова кола с една година, което в крайна сметка не е фатално за него, в различни точки по света много хора ще останат без работа и доходи, което може да е фатално за тях. Това показва колко е важно да се търсят алтернативни посоки за световната икономика, освен възстановяването на потреблението, както и алтернативни форми на заетост в бъдеще, доминирано от роботи и изкуствен интелект. Докато в отминалото десетилетие на подем на икономиката, технологиите, медиите и масовите забавления успяваха да притъпят социалното напрежение и да прикрият растящото неравенство, то сега в условията на криза това ще е далеч по-трудно. Очевидно е, че досегашните подходи не бяха ефективни, но се надявам покрай кризата с вируса да се родят нови идеи и концепции за преодоляване на неравенствата", казва в заключение архитектът.

 

Арх. Ангел Захариев участва във втория уебинар SHARE Sofia на 21 май, организиран от SHARE Architects. Участниците обсъдиха бъдещето след пандемията, преформулирането на архитектурни идеи, концепции и дизайн.