Архитекти, събудете се!

КАБ трябва да излезе от вътрешните си проблеми и да търси начини да стимулира „добрата” архитектура, убеден е арх. Николай Няголов.

Арх. Няголов, на общото събрание на КАБ бяхте избран за председател на Комисията за дисциплинарно производство. Какви промени ще има в комисията и какви са промените, които предлагате в Професионалния кодекс и Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране?

Принципът на работа, според мен, трябва да е следният – подзаконовите нормативни документи не трябва да ограничават правата на хората, за които се отнасят. Донякъде е добре, че на Осмото общо събрание на КАБ не бяха приети предложените изменения в Професионалния кодекс. Част от текстовете, които бяха предложени, са по-рестриктивни от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Това е недопустимо и е една от основните причини да се налага промяна в Професионалния кодекс. Той трябва да третира пропуските в работата на архитектите и наказанията за тях, ако не спазват Устава и ЗКАИИП.

 

Втората идея е отделно от Професионалния кодекс да се направи Етичен кодекс, където да бъдат формулирани целите на архитектите: качество на продукта, сроковете за изпълнение, отношението към клиента, към заобикалящата среда и към обществото като цяло – защото то е главният възложител в работата на архитекта. Тези цели трябва са организирани в отделен документ, който да бъде веруюто на архитекта, но да не носи наказателен характер.

 

Една от предстоящите задачи на КАБ е поправката на някои нормативни документи с явни недостатъци. Заради такъв пропуск например колега, който 30 години проектира здравни заведения, няма право да изработва технологичените им проекти. Налага се колега инженер да му авторизира технологичния проект, а това е в противоречие с принципите на КАБ и ЗКАИИП. 

 

Важно е всеки архитект да прецени своите възможности и да поеме такива задачи в структурите на КАБ, в които има опит. Ако правната сфера не е силната му страна, то не може да го задължим да участва в комисия по предложения за изменения и допълнения на нормативната уредба и още по-малко да го наказваме за това. Той може да е много добър в други области и да работи за тях.

 

Кои от мерките, които одобри Общото събрание, са най-необходими според Вас?

Моето наблюдение е, че във връзка с усвояването на европейските средства сред нашата колегия информацията е много малко. Вглъбени в собствените си проблеми и тези в камарата, изпускаме едни от най-големите клиенти - държавата, общините и частните фирми, които са бенефициенти по европейските програми. Само че в ЕС, освен стандартното проектиране, което ние правим, има някои специфични изисквания, които трябва да се знаят. Не бива да се получава така, че проект с разрешение за строеж да не отговоря на условия, заложени от ЕС. Това трябва да се разясни на колегите и те да се обучат предварително.

 

Конкурсното начало е много важно, защото ще успее да издигне архитектурната професия на по-високо ниво. В момента повечето от бенефициентите - общини или държавни структури, които са длъжни да спазват Закона за обществените поръчки, винаги търсят най-ниската цена. За съжаление, в нашият труд най-ниската цена не винаги гарантира необходимото качество. Даже в повечето случаи качество не се постига. Затова е добре конкурсното начало да бъде наложено. Това трябва да стане с промяна на нормативната база - Закона за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и т.н.

 

Осмото общо събрание на КАБ, проведено на 30 април и 1 май в Несебър

 

Най-важното според мен като антикризисна мярка е да спрем да се занимаваме със себе си и да се обърнем навън. Реално да оценим каква е себестойността на труда ни. Реално. Да не е по-ниска от това, което наистина ни струва, но да забравим за цените от преди две-три години, когато имаше пик на строителния пазар. Трябва да се намери баланса.

 

Това, към което трябва да се стремим, е по-добра комуникация с общинската и държавна администрация, Камарата на строителите, консултантските фирми и другите участници в инвестиционния процес. Заедно трябва да открием празните ниши на пазара и да ги използваме.

 

Едно от най-важните неща е да се търси обединение между колегите - това е реална възможност. Има примери за известни колеги архитекти, които се обединиха, направиха консорциуми и успяха да спечелят големи поръчки, които иначе биха били спечелени само от големи европейски фирми. Ние нямаме право да ограничим проектантите от ЕС да работят у нас. Напротив - длъжни сме да им дадем тази възможност, но това трябва да се урегулира в Устава на Камарата на архитектите. Необходимо е да се конкурираме с тях по качество и обем на работа. Това са част от реалните антикризисни мерки.

 

Кандидатурата Ви за председател на КДП беше издигната от Регионална колегия „Нова", която създаде известно напрежение и раздвижване в КАБ. Защо?

Регионална колегия „Нова” е част от КАБ. Появяването й е съвсем резонно и не бива да се отчита като реакция или противопоставяне на други структури на Камарата. Вглеждайки се по-задълбочено в нашите мотиви и програмни текстове, ще се види, че стремежът е най-вече издигане на архитекта на полагащото му се обществено положение. В РК „Нова” сме хора, повечето от които активно проектиращи и приблизително на една и съща възраст. Смисълът на тази колегия е да покаже на архитектите как може да се работи по-добре и по-активно, както с хората, така и с професионалната материя. Вече имаме изработени проекти - за Професионален и за Етичен кодекс, например. Те са база, въз основа на която комисиите могат да започнат да работят.

 

Откъде идва напрежението?

Българинът е консерватор, каквото и да говорим. На всичко ново той гледа резервирано и с притеснение. Това е основната причина. Втората причина, може би е, че въпреки нашата амбиция и желание, не успяхме да разясним идеята, че РК „Нова" е част от КАБ. Работим за архитектурната кауза, а не за каузата „Нова" - тя е просто средството, с което да изразим своето виждане. Преди нейното създаване в софийската колегия и на общите събрания на КАБ, не винаги успяваха да ни чуят и послушат.

 

Шумът около колегията е показател за постигнат резултат - разбунихме духовете и хората започнаха да мислят. Това е една сериозна антикризисна мярка - активизирането на архитектите... Защото се успахме и спряхме да си „говорим". А сега е много важна съвместната дейност - когато хлябът е „кът" и малкото работа изтича между пръстите ни.

 

Интервю на Ема Димитрова