Частичното саниране – пари, хвърлени на вятъра

2821
Ангел Минев е изпълнителен директор на Асоциацията за реновиране на етажната собственост. 

Г-н Минев, земетресението в Италия отново ни накара да се запитаме какво ли би станало у нас, където има толкова много стари сгради?

Не съм строителен инженер, а електроинженер, затова не мога да коментирам. Много са проблемите, които трябва да се решат, за да се чувстваме добре в сградите, в които живеем, и най-вече сигурно.
Хората у нас се опитват сами да решават проблемите си, в това число и да изолират жилищата.

Миналата година беше учредена  Асоциация за реновиране на етажната собственост(АРЕС), какво предстои?

Нашата цел е  да популяризираме мерките за енергийна ефективност в жилищните сгради. Основни наши членове са камарите на строителите, на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, а те имат интерес този пазарен сегмент да се развива.
По най-груби изчисления над  700 000 апартамента подлежат на реновиране. През следващите години трябва да се извършат строителни работи за милиарди левове.

А АРЕС какво прави всъщност?

Разработваме бизнес модели, като обхващаме целия обем дейности  при саниране на дадена сграда - от обследването, проектиране, финансиране и извършване на самата реконструкция, до предлагане на комунални услуги, застраховка на блока, управление на собствеността.

Какво трябва да се разбира под саниране и какво трябва да се направи, стъпка по стъпка?

Обновяването или енергийното саниране на сградите е нещо сравнително ново.

Под саниране трябва да се разбира възстановяване на техническите и експлоатационните качествана на обекта към действащите нормативни изисквания. Започва се от конструкция, минава се през  всички инсталации – вода, канал, ток, структурно окабеляване и завършите с хидро и термоизолации на сградата – дограми, и други. Когато се извършва едно обследване на сградата, то трябва да започне с откриване на документация, ако няма такава, трябва  да се види кога е строена сградата, какви са били тогава сеизмичните норми, какви са днес, какви възможности има за нейното оздравяване.

Целият този процес не може да се извърши от трима съседи в сградата, които казват - дай да си изолираме отвън фасадата. Това няма нищо общо с нормалния процес.
 
В единия случай се прави елемент на някакво  боядисване с поставяне на елементи на някакви материали, които най-често  са горивоопасни и влошават пожароопасността на сградата, а санирането е нормален производствен процес.

А колко сантиметра горе долу  трябва да е дебелината на материала, който се влага, независимо как се нарича процесът - саниране, обновяване, или каквото и да било?

Ако сте на хиляда метра в планината, ще се нуждаете от един вид изолация,  в центъра на София, от друг. Изолацията не е отопление, нито е климатизация.
За да се изчисли каква трябва да е дебелината на покритието, трябва да има информация за климата, за режима на ползване на сградата.
Иначе хвърляте пари на вятъра. Затова ние искаме хората да бъдат информирани за какво става въпрос. При частичното саниране се създават и проблеми на съкооператорите.

Частичното саниране в момента като че ли е повече в сивия сектор ?

Не повече, а изцяло. Никой не знае как се изпълнява и какви материали се влагат. Няма контрол. Нарушава се визията на сградата, на квартала, на града. Погледнете какво е около нас.  Трите камари -  на строители, на инженери, на архитекти  работят в момента да се промени режимът, по който се извършва частичното саниране.

Значи вие сте изцяло против частичното саниране?

Изолирането само на един етаж от сграда  пречи за нейното цялостно  саниране. Ощетяват се другите собственици, тъй като след това етажната собственост трудно постига съгласие да  кандидатства за безвъзмездната помощ, която се отпуска по линия на фонд “Козлодуй” и на Националната програма за обновяване на жилищните сгради, към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Интервю на Мариета Колева