Ще бъде ли чуто най-после мнението на гражданите за проекти в София?
Инициативна група предлага текстове за новата Наредба за обществени обсъждания.
Предложенията са резултат от почти едногодишна доброволческа работа на представители на гражданския сектор с деветгодишен опит от прилагането на действащата наредба за обществените обсъждания и от работа с институциите на местната власт. Идеите са доразвити с инициативата на обществения посредник Лилия Христова, ускорени с работни срещи по покана на главния архитект на София и с включване на представители на НАГ, Камара на архитектите, Съюз на архитектите и Съюз на ландшафтните архитекти.
В днешната пресконференция за представяне на предложенията участваха: Любомира Колчева, Васил Маджирски /Съюз на урбанистите в България/, Радостина Петрова /Сдружение "Велоеволюция"/, Денница Кюранова /Общност на софийски граждански сдружения - Инициатива „Граждани за зелена София" ОСГС - ИГЗС)/ и Драгомир Константинов /Фондация „Зеленика"/.
Сегашната Наредба за обществени обсъждания в София не е ефективна, каза Денница Кюранова. Причините са:
Примери в това отношение са изграждането на кръстовища /като прословутото кръстовище на булевардите „Гешов" и „България", за което не бяха публикувани анализите, довели до това градоустройствено решение/, ремонти на публични пространства, обекти на културно-историческото наследство, изграждането на паметници в градската среда, обновяването на Докторската градина и на градината на НДК, скандалът с отсичането на дървета в Борисовата градина, схемите за преместваеми обекти и за рекламни материали...
Тук недобри примери са анкетите за обновяване на бул. „Цар Освободител" /бяха предложени два варианта, я неясно защо се реализира трети/, за настилката около Руски паметник /където в крайна сметка беше положен асфалт/, както и анкетата за предстоящия ремонт на бул. „Дондуков" /за която възникна и спор заради манипулативната липса на зеленина на две от визуализациите/.
Така обществените обсъждания в момента са просто параван и трябва да бъдат подобрени по отношение на организиране, провеждане и отчитане. Хората са демотивирани, защото мнението им се загубва, каза Любомира Колчева от инициативната група.
Предложенията на Инициативната група от неправителствени организации1 целят да преодолеят именно тези проблеми, каза Васил Маджирски /Съюз на урбанистите в България/. Основните принципи са да се разшири процеса на обществени обсъждания, за да добие цялост; да се разшири обхватът на проектите, които се обсъждат; гражданите да бъдат информирани навреме и на разбираем език; да се отчита резултатът от обсъжданията.
Документите, внесени от инициативната група в Столичен общински съвет, са:
1. Проект за текст на наредбата с изложени мотиви
3. Проект на заповед за провеждане на обществено обсъждане
4. Проект на присъствен лист на обществено обсъждане
Смятаме, че има и много планове, които би трябвало да бъдат обсъдени - особено тези, които касаят културно-историческото наследство, инфраструктурните проекти и интервенции в публичното пространство /особено в централна градска част/, както и проекти, свързани с нашето здраве и с екологията. Държим да заложим обществените обсъждания да бъдат предхождани от професионална консултация, каза още Маджирски.
Предложенията на инициативната група са изпратени и на други организации с цел да бъдат надградени и допълнени. До края на месеца се очаква главният архитект на Столична община арх. Здравко Здравков да внесе доклад в Столичен общински съвет с проект за Наредбата. Според Любомира Колчева целта е сега да се задвижат дискусиите по нея и да има достатъчно време за обсъждане.
1Инициативната група включва: арх. Весела Тончева /Граждански комитет „Спасение 2000"/, Денница Кюранова /Общност на софийски граждански сдружения - Инициатива „Граждани за зелена София" ОСГС - ИГЗС)/, Драгомир Константинов /Фондация „Зеленика"/, Ирина Мутафчийска и Васил Маджирски /Съюз на урбанистите в България/, Любомира Колчева, Наталия Папалезова /Гражданско сдружение „Бели брези"/, Росина Станиславова /Граждански Районен Обществен Съвет - "Красно село" (ГРОС)/, Радостина Петрова /Сдружение "Велоеволюция"/, Лилия Костова /Български център за зелена икономика/).
Ема Димитрова