Добрите основи - гаранция за дълъг живот
12284
Младият специалист по фундиране и преподавател в УАСГ Андрей Тоцев разказва за рядката си и отговорна професия и за това, как се градят и укрепват основите на сградите.
Бихте ли се представили на читателите на citybuild.bg!
Казвам се Андрей Тоцев, на 29 години съм. Завършил съм специалност Строителство на сгради и съоръжения в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. След това там защитих докторат на тема Укрепителни съоръжения. В момента съм асистент към катедра Геотехника в същия университет.
Какви са дисциплините, които преподавате?
Преподавам Земна механика, Фундиране и Скална механика. Това са три дисциплини, които са пряко свързани с почвата, строителството в нея и контакта между отделните й конструкции. Казано на по-простичък език, те се занимават с онова, което се случва със земята, когато се строи в нея.
Като преподавател, как бихте оценили нивото на студентите в УАСГ?
По отношение на студентите в Университета по архитектура, строителство и геодезия мога да кажа, че по-голямата част от тях са изключително знаещи и можещи, енергични и амбициозни млади хора. Имал съм възможност да специализирам няколко пъти в Европа и мога да кажа, че в сравнение с водещите университети там, нивото на обучение в УАСГ е конкурентноспособно. Пример за това е съвместната работа на нашия университ с Техническия във Виена. В рамките на съвместна програма в УАСГ се обучават студенти на немски език по специалностите Пътно строителство и Хидростроителство, които в последствие получават българска и австрийска дипломи. Според мен това е едно признание за нивото и качеството на обучение на студентите.
Фундиране ли е специалността по която работите? И какво по-точно включва работата ви?
Тясно специализиран съм във фундирането, което представлява решаването на по-особени проблеми свързани със земята при строителството.
Как и защо се насочихте към тази рядка и отговорна професия?
Това, което е интересно при земята е, че един пласт от 20 см. почва се формира в продължение на няколко милиона години. Тоест, ако се опитаме да опишем почвата като някаква материя, никъде тя не е еднородна. Едно от нещата, които ме накараха да избера именно работата със земята е, че благодарение на нейното разнообразие може да се проявява известна доза творчество.
Кои са проблемите, с които най-често се сблъсквате в работата си?
Основните проблеми, с които се занимавам са укрепване на свлачища и изпълнение на дълбоки строителни изкопи в градски условия. Както знаете проблемът с паркирането е много актуален в големите градове. Стремежът, съгласно българските закони е при проектирането на всяка една нова сграда да бъдат осигурени необходимият брой паркоместа. Това налага усвояването на пространството в дълбочина, което значи, че ако строим една нова сграда е необходимо да се изпълни сравнително дълбок изкоп - не две или три, а повече нива в дълбочина. Заданията, по които се работи най-често са в съседство със съществуващи улици или стари сгради. Моята основна задача в едно такова проектиране при укрепване е да осигуря безаварийното изпълнение на тези конструкции. Основното условие, разбира се е да не се напукват и събарят съседните сгради. Проблемът е, че конструкциите, които за по-специализирано ориентираните са познати като пилоти, анкери и т.н. са изключително скъпи. Идеята тук е конструкцията да не е скъпа и в същото време да е сигурна. Желанието на инвеститора е конструкцията да е възможно най-евтина, а в същото време проектантът, за да си осигури спокойствието и сигурността, се стреми да я направи максимално сигурна. Именно търсенето на “златната среда” придава творчески елементи и дори тръпка в самото проектиране. Истината е, че за да си на пазара е невъзможно да проектираш скъпи конструкции, тоест стремежът ни е да проектираме по-евтини, които на практика ни осигуряват работа. Но по този начин степента на риск се завишава. Всеки конструктор има свой печат, който е свързан с пълната проектантска правоспособност и когато аз предам един проект, слагайки го аз поемам отговорността за това, което впоследствие ще бъде изпълнено. У нас често се случва конструкциите да не бъдат изпълнени съгласно проекта и изискванията на проектанта.Тогава се налага проектантът сам да контролира изпълнението.
Колко специалисти в България притежават подобни правомощия?
На практика всеки конструктор има такива правомощия. Но хората, които се специализирани и се занимават активно с тази дейност у нас са ограничени до 10-20 човека.
Как се живее с подобна отговорност?
Именно в това се крие тръпката от самото проектиране. Аз съм щастлив, че получавам пряка оценка от работата си.
Разкажете ни за някой от интересните обекти, по които работите?
Когато става въпрос за интересни обекти, мога да кажа, че всеки един обект, свързан със земята е интересен, защото всеки е много различен. Работил съм по много проекти по морето, свързани с изграждането на хотелски комплекси, които са разположени върху стръмни склонове от порядъка на 30-40 дори 50 метра. Това на практика представлява стръмен откос с височината на една 10-15 етажна сграда, върху която инвеститорът желае да построи хотел. Само че няма интерес да влага няколко милиона в едно усилване на земната основа, така че тази конструкция да работи безаварийно 40-50 години. От друга страна, за да спи спокойно му трябва проект, който да му гарантира сигурност. Тук отново на мен и колегите ми се налага да намерим баланса между сигурността и добрата цена.
Здрави ли са основите на сградите в България?
По отношение на масовото строителство мисля, че хората няма от какво да се притесняват.
Какво е мнението ви за панелното строителство?
Мнението ми е крайно отрицателно. Мисля, че това е едно грешно решение. Независимо от тяхната дълготрайност, много по-целесъобразно е да се изгради една стабилна инфраструктура от железници и пътища, обхващаща всички прекрасни региони около София, където хората да заживеят, вместо да се "натъпкват в панелени кутийки". Що се отнася до сигурността – на всеки отделен панелен блок би следвало да се направи експертиза и да се оцени състоянието му в момента. След това е редно да се даде експертно решение - налагат ли се промени и саниране.
Кога една сграда не може да бъде спасена?
Няма такъв случай! Всичко е въпрос на пари, най-често авариите, свързани с основи се получават в резултат на слаби почвени пластове и други процеси в почвата, които се преодоляват.
Като пример мога да кажа, че в Русе има блокове, които са върху лосови почви, но дори и те могат да бъдат спасени. Въпросът е, дали има интерес да се оправят. Може да се окаже, че укрепването на една такава конструкция е по-скъпо, отколкото построяването на нова сграда.
Каква е причината за вашата така значима професия да се знае толкова малко?
Да, действително за професията ни не се знае много. По този повод бих искал да ви разкажа за един случай, свързан със стремежа на професор Фогт от университета в Мюнхен да популяризира нашата наука. Историята е следната - през 2005 г. във връзка със световното първенство по футбол в Германия се строяха тунели под кметството на Мюнхен. Съгласно всички изчисления слягането беше абсолютно недопустимо. Преместване в дълбочина на сградата не можеше да бъде по-голямо от 1 см. Причината за това беше, че сградата на кметство е близо 200-годишна и по-голямото слягане би довело до непоправими напуквания в самата конструкция. Следователно то трябваше да бъде ограничено максимум до 1 см. Там изчисленията показваха слягане от порядъка на 2 см. и за да се постигне заложеното слягане от 1 см. се направи тунел под старата сграда, който се запълни с фреон и така се замрази почвата. В резултат на което слягането на сградата беше точно 1 см., колкото беше допустимо. Когато проектът беше изпълнен професор Фогт реши да покани водещите немски издания, за да ги запознае с проблема, с решението, с инженерната и икономическата страна на нещата. Проведе се пресконференция, на която той подробно описа всички проблеми и взетите инженерни решения. В последствие единствената публикация беше направена в "жълтия" вестник "Билд", в който на първа страница имаше снимка на кметството, заобиколено от айсберги и заглавие “Кметството в Мюнхен замразено”. С тази изтория искам да кажа, че не само у нас опитите да се популяризира професията ни не се увенчаха с успех.
Интервю на Марина Аврамова
Казвам се Андрей Тоцев, на 29 години съм. Завършил съм специалност Строителство на сгради и съоръжения в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. След това там защитих докторат на тема Укрепителни съоръжения. В момента съм асистент към катедра Геотехника в същия университет.
Какви са дисциплините, които преподавате?
Преподавам Земна механика, Фундиране и Скална механика. Това са три дисциплини, които са пряко свързани с почвата, строителството в нея и контакта между отделните й конструкции. Казано на по-простичък език, те се занимават с онова, което се случва със земята, когато се строи в нея.
Като преподавател, как бихте оценили нивото на студентите в УАСГ?
По отношение на студентите в Университета по архитектура, строителство и геодезия мога да кажа, че по-голямата част от тях са изключително знаещи и можещи, енергични и амбициозни млади хора. Имал съм възможност да специализирам няколко пъти в Европа и мога да кажа, че в сравнение с водещите университети там, нивото на обучение в УАСГ е конкурентноспособно. Пример за това е съвместната работа на нашия университ с Техническия във Виена. В рамките на съвместна програма в УАСГ се обучават студенти на немски език по специалностите Пътно строителство и Хидростроителство, които в последствие получават българска и австрийска дипломи. Според мен това е едно признание за нивото и качеството на обучение на студентите.
Фундиране ли е специалността по която работите? И какво по-точно включва работата ви?
Тясно специализиран съм във фундирането, което представлява решаването на по-особени проблеми свързани със земята при строителството.
Как и защо се насочихте към тази рядка и отговорна професия?
Това, което е интересно при земята е, че един пласт от 20 см. почва се формира в продължение на няколко милиона години. Тоест, ако се опитаме да опишем почвата като някаква материя, никъде тя не е еднородна. Едно от нещата, които ме накараха да избера именно работата със земята е, че благодарение на нейното разнообразие може да се проявява известна доза творчество.
Кои са проблемите, с които най-често се сблъсквате в работата си?
Основните проблеми, с които се занимавам са укрепване на свлачища и изпълнение на дълбоки строителни изкопи в градски условия. Както знаете проблемът с паркирането е много актуален в големите градове. Стремежът, съгласно българските закони е при проектирането на всяка една нова сграда да бъдат осигурени необходимият брой паркоместа. Това налага усвояването на пространството в дълбочина, което значи, че ако строим една нова сграда е необходимо да се изпълни сравнително дълбок изкоп - не две или три, а повече нива в дълбочина. Заданията, по които се работи най-често са в съседство със съществуващи улици или стари сгради. Моята основна задача в едно такова проектиране при укрепване е да осигуря безаварийното изпълнение на тези конструкции. Основното условие, разбира се е да не се напукват и събарят съседните сгради. Проблемът е, че конструкциите, които за по-специализирано ориентираните са познати като пилоти, анкери и т.н. са изключително скъпи. Идеята тук е конструкцията да не е скъпа и в същото време да е сигурна. Желанието на инвеститора е конструкцията да е възможно най-евтина, а в същото време проектантът, за да си осигури спокойствието и сигурността, се стреми да я направи максимално сигурна. Именно търсенето на “златната среда” придава творчески елементи и дори тръпка в самото проектиране. Истината е, че за да си на пазара е невъзможно да проектираш скъпи конструкции, тоест стремежът ни е да проектираме по-евтини, които на практика ни осигуряват работа. Но по този начин степента на риск се завишава. Всеки конструктор има свой печат, който е свързан с пълната проектантска правоспособност и когато аз предам един проект, слагайки го аз поемам отговорността за това, което впоследствие ще бъде изпълнено. У нас често се случва конструкциите да не бъдат изпълнени съгласно проекта и изискванията на проектанта.Тогава се налага проектантът сам да контролира изпълнението.
Колко специалисти в България притежават подобни правомощия?
На практика всеки конструктор има такива правомощия. Но хората, които се специализирани и се занимават активно с тази дейност у нас са ограничени до 10-20 човека.
Как се живее с подобна отговорност?
Именно в това се крие тръпката от самото проектиране. Аз съм щастлив, че получавам пряка оценка от работата си.
Разкажете ни за някой от интересните обекти, по които работите?
Когато става въпрос за интересни обекти, мога да кажа, че всеки един обект, свързан със земята е интересен, защото всеки е много различен. Работил съм по много проекти по морето, свързани с изграждането на хотелски комплекси, които са разположени върху стръмни склонове от порядъка на 30-40 дори 50 метра. Това на практика представлява стръмен откос с височината на една 10-15 етажна сграда, върху която инвеститорът желае да построи хотел. Само че няма интерес да влага няколко милиона в едно усилване на земната основа, така че тази конструкция да работи безаварийно 40-50 години. От друга страна, за да спи спокойно му трябва проект, който да му гарантира сигурност. Тук отново на мен и колегите ми се налага да намерим баланса между сигурността и добрата цена.
Здрави ли са основите на сградите в България?
По отношение на масовото строителство мисля, че хората няма от какво да се притесняват.
Какво е мнението ви за панелното строителство?
Мнението ми е крайно отрицателно. Мисля, че това е едно грешно решение. Независимо от тяхната дълготрайност, много по-целесъобразно е да се изгради една стабилна инфраструктура от железници и пътища, обхващаща всички прекрасни региони около София, където хората да заживеят, вместо да се "натъпкват в панелени кутийки". Що се отнася до сигурността – на всеки отделен панелен блок би следвало да се направи експертиза и да се оцени състоянието му в момента. След това е редно да се даде експертно решение - налагат ли се промени и саниране.
Кога една сграда не може да бъде спасена?
Няма такъв случай! Всичко е въпрос на пари, най-често авариите, свързани с основи се получават в резултат на слаби почвени пластове и други процеси в почвата, които се преодоляват.
Като пример мога да кажа, че в Русе има блокове, които са върху лосови почви, но дори и те могат да бъдат спасени. Въпросът е, дали има интерес да се оправят. Може да се окаже, че укрепването на една такава конструкция е по-скъпо, отколкото построяването на нова сграда.
Каква е причината за вашата така значима професия да се знае толкова малко?
Да, действително за професията ни не се знае много. По този повод бих искал да ви разкажа за един случай, свързан със стремежа на професор Фогт от университета в Мюнхен да популяризира нашата наука. Историята е следната - през 2005 г. във връзка със световното първенство по футбол в Германия се строяха тунели под кметството на Мюнхен. Съгласно всички изчисления слягането беше абсолютно недопустимо. Преместване в дълбочина на сградата не можеше да бъде по-голямо от 1 см. Причината за това беше, че сградата на кметство е близо 200-годишна и по-голямото слягане би довело до непоправими напуквания в самата конструкция. Следователно то трябваше да бъде ограничено максимум до 1 см. Там изчисленията показваха слягане от порядъка на 2 см. и за да се постигне заложеното слягане от 1 см. се направи тунел под старата сграда, който се запълни с фреон и така се замрази почвата. В резултат на което слягането на сградата беше точно 1 см., колкото беше допустимо. Когато проектът беше изпълнен професор Фогт реши да покани водещите немски издания, за да ги запознае с проблема, с решението, с инженерната и икономическата страна на нещата. Проведе се пресконференция, на която той подробно описа всички проблеми и взетите инженерни решения. В последствие единствената публикация беше направена в "жълтия" вестник "Билд", в който на първа страница имаше снимка на кметството, заобиколено от айсберги и заглавие “Кметството в Мюнхен замразено”. С тази изтория искам да кажа, че не само у нас опитите да се популяризира професията ни не се увенчаха с успех.
Интервю на Марина Аврамова