Дългът по ипотеката се погасява от наследниците
2183
В случай на отказ от имота той се продава от съдия-изпълнител и се удовлетворяват финансовите искания на банката.
Открай време българинът е вярвал в максимата „Моят дом е моята крепост” и за разлика от много други нации държи да притежава собственост. Традицията повелява още къщата да остава на децата. Спецификата е, че когато имотът е купуван с ипотечен заем, по-често те стават не само наследници на собствеността, закупена от родителите им, но и длъжници на банката, ако кредитът все още не е погасен. Освен ако имотът изрично не е завещан на друго лице.
През последните няколко години много българи купиха имот с ипотечен заем. А те за разлика от потребителските кредити, които са със срок за погасяване от около 5 години, варират средно между 15 и 30 г. Срокът за откупуване на имота от една страна зависи от условията, предлагани от съответната банка. От друга - от възрастта на кредитоискателя. Повечето от финансовите институции изискват към деня на погасяването на заема лицето да не е навършило 60 или 65 години. Тоест да бъде работоспособно и да е склонно да погасява задължението си към банката.
Понякога обаче животът поднася събития с неприятен или дори с фатален край. Какво се случва с имота му в такъв случай? Става ли той притежание на банката и кога?
В случай че лицето, теглило заема, има преки наследници, то имотът става тяхна собственост. Прехвърлянето става автоматично и не е необходимо да се пише изрично завещание или анекс към договора за ипотечния заем, казват от повечето банки.
В случай че по ипотечният кредит няма съкредитоискател, какъвто най-често се явява съпругът, при настъпване на застрахователен случай вноските се поемат от наследниците. Това става, след като излезе удостоверението за наследници. Те стават собственици на имота, закупен с ипотечен заем, и погасяват вноските по него, коментират кредитни инспектори. Но това е само в случай че няма изрично завещание. Защото, ако има такова, то е с преимуществена тежест пред банката, без значение дали в него се визират, да речем, преките наследници на този, който е теглил заема.
Ако кредитополучателят не е написал изрично завещание, с което да прехвърли собствеността си на лица, различни от преките му наследници, то последните автоматично наследяват и дълга по заема. За целта не се изисква изрично завещание или допълнително подписан анекс към договора. При положение че преките наследници обаче не желаят или нямат възможност да погасяват вноските по кредита, той става притежание на банката. Или по-точно претенциите на финансовата институция се удовлетворяват чрез продажба на имота от съдия-изпълнител.
Значително по-добър вариант е освен стандартната полица по застраховката на имота кредитополучателят да си е направил и застраховка „Живот”. В част от банките сключването на такава е задължително изискване. Хубавото в този случай е, че при настъпване на нещастен случай поне част от кредита към банката може да бъде погасен от застраховката.
През последните няколко години много българи купиха имот с ипотечен заем. А те за разлика от потребителските кредити, които са със срок за погасяване от около 5 години, варират средно между 15 и 30 г. Срокът за откупуване на имота от една страна зависи от условията, предлагани от съответната банка. От друга - от възрастта на кредитоискателя. Повечето от финансовите институции изискват към деня на погасяването на заема лицето да не е навършило 60 или 65 години. Тоест да бъде работоспособно и да е склонно да погасява задължението си към банката.
Понякога обаче животът поднася събития с неприятен или дори с фатален край. Какво се случва с имота му в такъв случай? Става ли той притежание на банката и кога?
В случай че лицето, теглило заема, има преки наследници, то имотът става тяхна собственост. Прехвърлянето става автоматично и не е необходимо да се пише изрично завещание или анекс към договора за ипотечния заем, казват от повечето банки.
В случай че по ипотечният кредит няма съкредитоискател, какъвто най-често се явява съпругът, при настъпване на застрахователен случай вноските се поемат от наследниците. Това става, след като излезе удостоверението за наследници. Те стават собственици на имота, закупен с ипотечен заем, и погасяват вноските по него, коментират кредитни инспектори. Но това е само в случай че няма изрично завещание. Защото, ако има такова, то е с преимуществена тежест пред банката, без значение дали в него се визират, да речем, преките наследници на този, който е теглил заема.
Ако кредитополучателят не е написал изрично завещание, с което да прехвърли собствеността си на лица, различни от преките му наследници, то последните автоматично наследяват и дълга по заема. За целта не се изисква изрично завещание или допълнително подписан анекс към договора. При положение че преките наследници обаче не желаят или нямат възможност да погасяват вноските по кредита, той става притежание на банката. Или по-точно претенциите на финансовата институция се удовлетворяват чрез продажба на имота от съдия-изпълнител.
Значително по-добър вариант е освен стандартната полица по застраховката на имота кредитополучателят да си е направил и застраховка „Живот”. В част от банките сключването на такава е задължително изискване. Хубавото в този случай е, че при настъпване на нещастен случай поне част от кредита към банката може да бъде погасен от застраховката.
Мария Радмилова