90 години навърши акад. Георги Стоилов
2288
По този повод архитектурна изложба на творчеството му беше открита в сградата на САБ в София.
Вчера в Централния дом на архитектите в София се проведе тържеството по повод 90-годишнината и откриването на самостоятелната изложба на акад. Георги Стоилов.
Специални поздравления по случай рождения му ден акад. Стоилов получи от кмета на Столична община Йорданка Фандъкова, от председателя на Международната академия по архитектура акад. Амедео Скиатарела, от председателя на руския клон на Международната академия по архитектура акад. Андрей Боков, от президента на Международния съюз на архитектите акад. Томас Воние, от председателя на Съюза на архитектите в България арх. Георги Бакалов и много други изтъкнати фигури в областта на архитектурата.
По време на събитието проф. Атанас Ковачев направи вдъхновяваща реч, посветена на акад. Георги Стоилов и приноса му към съвременната българска и световна архитектура. Истелиана Атанасова - член на Съвета на Международния съюз на архитектите, представи Прокламация от съюза, изразяваща възхищение, благодарност и най-сърдечни поздравления към арх. Стоилов. Сред останалите оратори бяха много негови колеги и приятели, които му пожелаха добро здраве и бъдещи творчески успехи.
Арх. Георги Стоилов е роден в с. Кондофрей, Радомирско, на 3 април 1929 г. Участва във Втората световна война. След завръщането си от фронта завършва Втора мъжка гимназия в София, а след това - архитектура в Московския архитектурен институт през 1954 г. Специализира урбанизъм в Париж през 1965 г.
Арх. Стоилов е бил е кмет на София (1967-1971) и министър на архитектурата и градоустройството (1971-1973). Един от основателите е на Съюза на архитектите в България и негов председател в периодите 1965-1968 и 1977-1990. Председател е на Международния съюз на архитектите от 1985 до 1987 година, след което основава и е президент на Международната академия по архитектура със седалище в София до миналата 2018 година, когато става почетен президент по време на 15-то издание на ИНТЕРАРХ, което отново стана Биенале.
Снимка: CityBuild.bg, 2018
Акад. Стоилов е организатор на световни конференции, участник е във всички конгреси и асамблеи на Международния съюз на архитектите от средата на 60-те години досега. Той е автор на идеята за учредяване на Световния ден на архитектурата по време на своя мандат като председател на МСА. Неговият път е свързан с широк кръг от теми: от проектиране до реализирането на значими проекти, от научната и теоретичната работа до издателската дейност, от административните задължения до заемането на важни обществени позиции. Всичко това прави Георги Стоилов своеобразно явление в българската архитектура.
Акад. Георги Стоилов е автор на книги и монографии, научни статии и статии по актуални въпроси на архитектурата. Автор е на значими творби и е лауреат на архитектурни конкурси. С името му е свързано създаването на Ларгото и сегашните сгради там, сградата на Българското национално радио, хотелите "Рила" и "Орбита" в столицата, градоустройственият план на Международния младежки център в Приморско и хотелите "Интернационал", "Емона", "Рубин" и "Акациите" в черноморските комплекси "Св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", сградата на Общинския народен съвет в Перник, Мемориалният комплекс "Бузлуджа", пантеонът в Гургулят и Арката на свободата „Беклемето" в Троянския балкан. Сред проектите му са Център за ръководство на въздушното движение в София, мултифункционален еко небостъргач в Москва, жилищен комплекс в Ростов на Дон и голяма серия важни обществени сгради за столицата на Казахстан - Астана. Много от неговите реализации се превърнаха в емблематични сгради у нас и в чужбина. Голям интерес предизвиква и концептуалният проект на небостъргача URBIA 1.
Емблематичният „Бузлуджа", който чака своето бъдеще
Мемориал „Беклемето"
Пантеон „Гулгулят"
Хотел Интернационал, к.к. Златни пясъци
Сградата на Българското национално радио в София
Проект за мол с две кули в казахстанската столица Астана
Проект в Ростов на Дон с идея да обогати градския силует
Проект за небостъргач "Уpбия" в Пекин с височина 1500 метра