Искаме да гледаме в посоки, в които има какво да видим
7223
Дискусията, инициирана от citybuild.bg, събра студенти по архитектура от УАСГ, ВСУ „Любен Каравелов" и Лесотехнически университет.
Първия разговор беше с арх. Рая Тинчева (горе вляво), завършила Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). С останалите се срещнахме по-късно, защото искахме да чуем и мнението на студенти от други учебни заведения по архитектура. И те коментираха материалната база, учебните предмети, методите на преподаване и шансовете за реализация след завършване на обучението.
Дискусията по темата тепърва започва, а citybuild.bg ще търси мнението и на представителите на различните учебни заведения, институции и хора, съпричастни към образователния процес на младите специалисти.
Материалната база се подобрява, но бавно и на парче. Във ВСУ „Любен Каравелов" например се сменя дограмата, прави се ремонт на няколко етажа, а в Лесотехническия университет има нова зала с компютри, стана ясно от розговора с Елина Серева, Борислав Миленов, Искра Арнаудова и Добрина Андреева.
Не това обаче вълнува студентите най-много. Кои са големите проблеми? Няма подходящи места, в които да контактуват помежду си и да обменят идеи. Изучават остарели технологии. Университетът не се грижи за тяхната професионална реализация.
Елина Серева, Борислав Миленов, Искра Арнаудова и Добрина Андреева.
Елина Серева (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
Проблемът е, че няма повече места, където студентите да се социализират. Отиваш на лекции, а между лекциите си в кафето. Никой не отделя време за библиотеката.
л.арх. Добрина Андреева (Лесотехнически университет, София):
Да, има малко места, където можеш да общуваш с останалите. Имаме две кафета. Библиотеката е на другия край на Лесотехническия, а самата тя не е актуална - няма много нова литература, нови списания...
арх. Рая Тинчева (УАСГ):
На Запад таксата е висока, но имаш условия - определен брой копия (отчитани на магнитна карта), съвременна библиотека, база. Тук учебниците са от 70-80-те години. Налага се да правим сериозни разходи за литература и разпечатване. В щатите през 2006-а най-старият учебник е бил от 2000-а година. Може би звучи като битов проблем, но когато се натрупа в годините, води до загуба на мотивация у студентите. Архитектурата не е евтина специалност, смята се, че трябва да се инвестира, за да се реализираш, но е тежко. Имаме един архитектурен кабинет, който разполага с много периодични издания, но се чете на място.
Борислав Миленов (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
Едната от идеите, когато се формираше нашия университет, беше да се направят ателиета, в които да работят заедно всички - от първи до пети курс. Всеки има собствена маса, но докато минава покрай останалите, може да погледне какво правят, да им даде идея, да я обсъди с тях. Така беше първите две години. Получиха се административни размествания и нещата се размиха. Сега всеки курс е в отделна стая.
Елина Серева (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
За да има строга програма и да се следи кой е в час и кой - не. Но ако една лекция е стойностна - ти си там. Неслучайно преподавателите, които се радват на успех, не правят списъци за присъствие - защото залата винаги е пълна. Ако лекцията не интригува студентите, залата е празна - независимо, че има списък за присъствие.
л.арх. Искра Арнаудова (Лесотехнически университет-София):
Единственото, което беше направено при нас миналата година, е Пролетен бал на студентите по ландшафтна архитектура. Тази инициатива се предава от курс на курс и е нишката, която ни свързва. Моят баща например е строителен инженер, завършил ВСУ "Любен Каравелов", и познава хора от всички курсове. Те поддържат връзка и си помагат взаимно в работата и до ден днешен.
Елина Серева (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
Университетът трябва да организира пленери, да участват повече хора, да се опознават, да не е затворен цикъл. За по-творческите специалности това е необходимо според мен - да се обменят идеи, да се работи в екип.
л.арх. Добрина Андреева (Лесотехнически университет-София):
Проблем е и това, че няма комуникация между студентите от отделните университети по архитектура, строителство, геодезия и ландшафтна архитектура. Организираните три-четири пленера през последните години, в които участваха студенти от ЛТУ, УАСГ, ВСУ, ВСУ-Черноризец Храбър, НБУ, създаде хубави връзки, обмени се опит.
л.арх. Искра Арнаудова (Лесотехнически университет-София):
Всеки един от студентите разбра, че другия е специалист в своята професионална област и само кореспонденцията и работата в екип могат да доведат до положителни резултати. Най-положителната черта остава връзката помежду ни, която ще остане и занапред. Благодарим на университетите за предоставената възможност да се запознаем с тези млади хора.
Често се работи по стари задания. Липсват съвременни конструктивни похвати. Изучават се остарели технологии, а новите остават неразбрани и недооценени. На въпроса откъде научават новите неща в техните специалности, груповият отговор беше: „От Интернет". Според участниците в нашата импровизирана дискусия, единственият начин да научиш нещо е да започнеш работа в студио, където нещата се случват реално.
Елина Серева (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
Ако започнеш работа, осъзнаваш колко неща, които изучаваш, са ненужни, и се налага да търсиш информация от много други източници. Разбираш, че не е необходимо да запомниш дадени числа, защото те всеки ден се сменят. Насочват те да гледаш в посоки, в които няма какво да видиш. Искаме да учим нови системи за строителство, да знаем какво става по света - вместо да учим панелки, които не се правят.
Борислав Миленов (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
За реновация на стара сграда трябва да знаем. Но трябва и да ни запознаят с новите неща, които се разработват. Например правиш семестриален проект на сграда. Решил си да използваш нова технология, слънцезащити, енергоефективни източници... Преподавателите не го оценяват.
л.арх. Добрина Андреева (Лесотехнически университет-София):
Някои от нещата, които ни преподават, са остарели. Аз например бих искала да уча, освен АutoCAD като програма за проектиране, и 3D.
Елина Серева (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
При нас се учи 3D, но само два часа седмично един семестър, което е абсурдно за такава програма.
Борислав Миленов (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
Когато се опитваме да приложим нови неща, срещаме пречка, защото доста от преподавателите са хора, които не практикуват. Когато говориш за енергийна ефективност, трябва ти да ги убеждаваш, вместо те да знаят как се случват нещата и да ти помогнат.
л.арх. Добрина Андреева (Лесотехнически университет, София):
Същото е при нас при проектирането на паркове и градини. Преподавателите знаят един модел и е трудно да включиш нещо по-интересно, модерно, цветно...
арх. Рая Тинчева (УАСГ):
Не всеки преподавател умее да ти прехвърли знанията, но има момент, в който заковава нещата - може да ти каже нещо, което да осмисли целия ти проект. Преподавателите казват, че висшето образование е форма на самообразование - трябва да положиш много голямо усилие, за да станеш наистина добър проектант. Много често самите студенти не са достатъчно настойчиви в търсенето си. Много бързо губят интерес. Когато искаш да вземеш повече знания и умения, сам си го правиш много трудно. Ако искаш да научиш, се стараеш повече, мислиш проекта до последно и не спиш, за да успееш. И такива колеги имам много.
Борислав Миленов (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
Може би е редно да се направи бюлетин в университета, който периодично да публикува наши разработки. Може би да се направи редакция, вестник. Самите преподаватели могат да научат нещо.
Стажове и образователни посещения извън страната, работа по програми и обмен с други университети по света - това искат студентите по време на обучението. А след това? Университетът дължи много за реализацията на младите архитекти, категорични са те. А на пазара положението е „трагично".
л.арх. Искра Арнаудова (Лесотехнически университет-София):
Не можем да кажем къде се намираме на пазара в момента. От шест месеца се лутаме и не можем да се осъзнаем. Дори най-добрите дипломанти не ги насочват както в Европа - да ги „глътнат" фирми, дори само за стаж. Потупват те по рамото и това е. Помагат ни отделни хора, които лично много уважавам, но на добрите студенти трябва да помага и системата.
арх. Рая Тинчева (УАСГ):
Освен това на запад контролът е много сериозен и не завършва всеки. Има известно сито. По-добре е да плащаш по-висока такса, да се бориш за стипендия и по този начин ще се стремиш да си на най-високо ниво, защото знаеш, че ако не покриеш минимума, ще загубиш стипендията и няма да можеш да си завършиш образованието.
Елина Серева (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
Трябва да има пресяване на студентите, които завършват архитектура. Освен това трябва да се поощряват добрите проекти, защото обратното води до липса на мотивация и до посредственост във всяка една област.
Борислав Миленов (ВСУ „Л.Каравелов", 5-и курс архитектура):
В крайна сметка всеки научава всичко сам. Най-голямото училище е практиката в някоя фирма. Преди кризата имаше, сега обаче всичко е замряло. От 20 колеги работят двама-трима. Би било добре да се правят уъркшопове. Работим например по реален проект - правим подробни проучвания, даваме идеи, работим много хора по него, а всичко остава в склада на университета, не се показва. Как да има интерес към нас? Би трябвало след всеки семестър университетът да прави изложба. Преди се правеха и публични защити. Целта е да се научиш да презентираш своята работа. Това е голям проблем.
арх. Рая Тинчева (УАСГ):
Учехме във време, когато имаше много работа и се наемаха много студенти. Повечето ми колеги доскоро работеха. Сега в УАСГ има кариерен център, който се прави от студенти за студенти - попълват се анкетни карти, които се дават на фирмите. Сега е популярно, защото е криза. Понякога работодатели се оплакват, че няма кадри, но по време на изложбата (ПОЗИтив), която организирахме, се видя, че качество има. Но наши проекти трудно се реализират. 50 процента от проектите са интелектуална собственост на учебното заведение. Ние сами финансираме отпечатването на дипломните си работи, а след това проектът остава в университета.
Въпреки всичко, аз съм много доволна от университета - той е на ниво и не случайно в него идват да учат и студенти от Гърция, Кипър, Македония, Молдова. Дори се замислям дали да правя докторантура. УАСГ е моят университет - харесвам го, има нужда от модернизация. И защо нещата, които могат да се променят, да не се променят?
Разговора води Ема Димитрова