гара Казичене
В близост до гарата на с.Казичане се намира „Царската спирка". Най напред на нея е
слизал Цар Борис ІІІ и е отивал към резиденцията си, а по късно е започнал пътуванията
си с управляван от него локомотив.
До резиденция Враня се е пътувало с царска теснолинейка, която е тръгвала от гара Казичане (една малка гаричка в приказен бароков стил, която понастоящем е полуразрушена и напълно опикана от абдали и кучета).
Тая гара е виждала доста короновани особи. Сръбския крал Александър през 1934г., английският крал Джордж V през 1936. През 1918 г. оттам отпътува влакът, с който цар Фердинанд l отива в изгнание. От гарата е тръгвала и декоративната железница обикаляща из парка на двореца Врана.
Така наречената "Царска" гара в Казичене. Тук е спрял влакът с 9 годишния Симеончо , който заедно със семейството си е принуден да напусне страната. Знаем , на 8-ми септември 1946-та , в страната ни се провежда референдум и на 15-ти септември с.г. България е провъзгласена за република.
р Ивайло Шалафов
На 3 октомври 1918 г. късно вечерта Царската халта край Казичене е изпълнена с нервна глъчка. Един взод от Лейбгвардейския ескадрон се подрежда припряно под резките викове на командира си. На коловоза стои царският влак или, както доскоро всички го наричат, „българското външно министерство на колела" - толкова много съдбоносни за страната решения са взети именно в неговите изящни салони.
Скоро на гарата пристигат два дворцови автомобила, от първия, подпирайки се тежко на бастуна си, слиза Цар Фердинанд, придружен от синовете си. Той идва от Врана, където за последен път обхожда любимия си дом, без да докосне или вземе нещо. Същия ден сутринта той е подписал своята абдикация, с която предава стародавния престол на славните български царе, както е официалната формулировка, на своя първороден син, който става Цар Борис ІІІ.
Освен тях на гарата са още и министър-председателят Александър Малинов и Военният министър генерал Савов. След кратко нервно сбогуване Царският влак бавно потегля и тръгва в западна посока. Преминава София, без да спира.
Фердинанд І, първият Цар на нова България, начело на която стоя 31 години, напуска своята втора Родина и то завинаги.
До българската граница той е придружен от новия владетел, а в Белград се разделя и с гвардейската рота, която
за последен път му отдава почести като на Върховен вожд на българската войска
На 8-ми септември 1946 г. в България се провежда референдум за република или монархия. В разговорите между царица Йоанна и Тодор Павлов става дума най-вече за това как царското семейство да напусне България. По повод на тяхната среща към 20-ти юли същата година, Тодор Павлов пише писмо до Политбюро на ЦК на БКП от 24 юли 1946 г., в което предава исканията на Йоанна. Те са:
1. Да се разреши на нея и децата й да напуснат България, като им се даде виза за Египет, където бил баща й. Срока на напускането тя е определила - "непосредствено преди или след плебисцита".
2. Да й се разреши да вземе със себе си княгиня Евдокия.
3. Да й се разреши да си прибере и изнесе някои ценни лични имущества като картини, сервизи, автомобили.
4. Българската държава да определи известна годишна сума за издръжката на децата, а заедно с тяхната, разбира се, и нейната издръжка.
Понеже практически е невъзможно царското семейство да вземе всички вещи, принадлежали на династията, със себе си, българската царица настоява външният министър Георги Кулишев да говори с английския посланик Бозуел тя да може да остави някои неща в английското посолство и след това те да й се препратят.
На 16-ти септември 1946 г. царят, царица Йоанна, сестра му Мария-Луиза и княгиня Евдокия напускат България със специален влак от гара Казичане. Царското семейство слиза в Истанбул, откъдето се качва на кораб за Александрия.
И така - на датата 16 септември на царската гара Казичене - царицата майка Йоанна, малкият цар Симеон ІІ Сакс Кобург Унд Готта, княгиня Мария-Луиза, адютантът генерал Мархолев, две придворни дами и един камериер стартирали голямото си отпътуване към Истанбул, придружавани и охранявани от Николай Задгорски и Стефан Стефанов. След пристигането им там, на тяхно разположение останал и тогавашният легитимен действащ български консул, в посолството ни в Турция Крум Лекарски, с чиято помощ царицата, Симеон и Мария Луиза се качили на борда на кораба "Ак Су", с който отплавали към Египет. Там вече отдавна ги чакали и посрещнали специалните представители на детронирания монарх на Италия и крал на Сицилия Виктор Емануил, баща на българската царица Йоанна .
А малко по-късни регентите на малолетния български цар били екзекутирани и то във времето, в което тогавашен "народен съд" издал и най-уникалните за времето си присъди, но държавникът Живков, който много по-късно става Генерален секретар на БКП просто не е имал нищо общо с това, защото по това време все още не е бил на власт.
преди 2-3 години имаше някакви планове за възстановяването поне отвън на т.нар. Царска гара в Казичене. Но обясними нам абсурдистански причини, планът остана само на чертожната дъска и по архивите...
Сградата е музей и паметник на културата. Съответните ресорни министерства под чиято ведомост е, би трябвало да отпуснат пари при добра воля за възстановяване и ремонт. Първо обаче трябва да се уточни чия собственост е.
Кметство Казичене
Антон Владимиров
Районна администрация