Къща в Родопите - съвременна архитектура и местни строителни обичаи
1742
Къщата е победител в категория „Еднофамилни жилищни сгради (проекти)“ в конкурса АРХ ИНОВА 2020.
Проектът за къщата в горната махала на родопско село е на архитектурно студио Simple.Architecture (арх. Александър Йончев). Парцелът е с югозападно изложение, разположен точно под пътя, и предлага гледка на 180 градуса към красивите извивки на планината. Поставянето на къщата под нивото на граничещата с парцела улица позволява на минувачите да се наслаждават на пейзажа, без той да е възпрепятстван от жилищния обем.
Стръмният терен с наклон от 30% създава усещането за полет. Вместо да следва извивките на топографията, къщата е поставена перпендикулярно на тях, проектирайки се като обем, който се врязва в склона на планината.
Жилищният обем представлява правоъгълен паралелепипед (подпрян драматично на две масивни стоманобетонни опори), който търси връзка с монументалната панорама. За да се оптимизира площта на иначе малкият парцел от 450 кв. м, чрез поставянето на къщата конзолно е постигната стъпка на сградата от само 28 кв.м.
Плоският покрив е изравнен с нивото на улицата и предлага места за паркиране, както и пространство за бъдеща инсталация на соларни панели, като същевременно е лесно достъпен за поддръжка. Малката площ на дворното пространство е оптимизирана до максимум. Къщата предоставя и покрито дворно пространство, което може да бъде усвоено според нуждите на обитателите.
Предизвикателство в проекта е било да се създаде силна връзка между съвременна архитектура и местни строителни обичаи. За да се намери хармония между тези два компонента, без да се получи или копие на традиционна къща, или съвременна постройка, която няма нищо общо с контекста, в който се намира, е било нужно иновативно решение. Така проектът се развива в две паралелни и допълващи се насоки. Отвътре къщата има съвременна минималистична визия, изградена е от видим бетон и представлява масивно монолитно ядро, в което се помещават отделните пространства. Отвън обаче къщата е облечена в дърво, което търси диалог с традиционните постройки, с фермите и с подслоните, намиращи се в близост. Вертикалният растер на фасадните дъски също е вдъхновен от тях, а черният им цвят ги разграничава дискретно. Къщата е изградена изцяло с локални материали и техники, които целят да подчертаят утвърдените качества в родопското строителство. Липсата на внесени материали намалява значително нейния въглероден отпечатък.
Цветовете са умишлено премахнати, за да се подчертае красивата палитра на богатата околна природа. Съществуват само черно, сиво и бяло. Черното маркира външните пространства, екстериора. Сивото е използвано за сърцевината, интериора. Бяло е само обзавеждането, което придава въздушност и лекота на отделните помещения. Отвътре къщата предлага радикален безвременен минимализъм, чиято цел е да освободи обитателите от всеки излишен визуален дразнител и да им предложи спокойно, застинало и сигурно пространство, в което да могат да се насладят през всеки един сезон на красивата родопска панорама.
Къщата е на едно ниво, а разпределението на пространствата е проектирано прагматично, тъй като в интериора си тя е едва 99 кв.м. По централна ос на композицията са разпределени всички изграждащи я пространства: преддверие, склад, техническо помещение, баня и тоалетна, две спални, дневна, кухня и трапезария.
С изключение на склада и на техническото помещение всички помещения имат естествена светлина. Основните пространства са ориентирани на югозапад и посредством 3-метрови витрини улавят слънчевите лъчи през цялата година.
Дневната, кухнята и трапезарията са проектирани като едно общо пространство с правилна правоъгълна форма, което позволява лесното му пренареждане според нуждите на обитателите. Една голяма обща лоджия, отделена с плъзгащи стъклени врати, става част от интериора, когато вратите й бъдат отворени. Поради факта, че е лоджия, а не балкон, тя осигурява дискретност, като блокира погледите от съседните къщи. Черното дърво на облицовката и декингите подпомага по-доброто усвояване на топлинната енергия. През лятото плъзгащите витрини позволяват на къщата да се отвори напълно и да има естествено охлаждане и проветряване.
Дискретност на пространствата е постигната и при двете спални, където вместо да се проектира прозорец на техните фасади, ориентиран към съседните имоти, е предложено плъзгащо остъкляване с цяла височина, гледащо към лоджиите им. Това осигурява едновременно богата естествена светлина и чувство за уединеност, без да лишава обитателите от гледка към околната природна среда.
Церемонията по награждаването в Седмото издание на Годишните архитектурни награди АРХ ИНОВА 2020 може да видите във филм на обновения сайт на конкурса и на YouTube канала на конкурса. Във видеото ще чуете коментари на победителите, на партньорите на конкурса, както и кратки интервюта с членовете на журито за развитието и проблемите на съвременната българска архитектура.