Мазилки пренасят през времето

На българския пазар в момента се предлага голямо разнообразие от мазилки, които се използват не само за оформяне на фасадата, но и за боядисване на вътрешни пространства.
С тях стените могат да придобият металически и перлени отблясъци, да отразяват играта на светлината, да напомнят за изтънчения стил на венецианските дворци или уюта на старинната архитектура, да превърнат помещението ви в своеобразна пещера като придадат на стените му интересен релеф...
Не само оригиналната визия, обаче е сред предимствата на мазилките. Според специалистите те имат и добри защитни функции, тъй като предпазват фасадата от атмосферни влияния.
“Полимерните и силиконовите фасадни мазилки притежават водоустойчиви и паропропускливи свойства. Специалните добавки в тях не позволяват да прониква влага в стените, като така предпазват и самото помещение. Едновременно с водоустойчивите си свойства мазилките притежават и паропропускливост – позволяват на влагата да премине навън”, обяснява Ирина Гуновски, рекламен мениджър на производителя на лепила и мазилки - “Теразид”. 
Не е за пренебрегване и фактът, че мазилките съдържат естествени материали, които запазват устойчивостта и красотата си много по-дълго време отколкото боите.
“Едно от предимствата на мазилките е, че са много трайни и не се износват бързо. Освен това осигуряват по-добра защита на стената от наранявания, тъй като имат по-дебел слой”, съветва Дилян Константинов, търговски представител на производителя на сухи строителни смеси „БОРО”.

На българския пазар има много фирми, които предлагат оригинални мазилки за вътрешни помещения. Сред тях особено популярна е т. нар. „Венецианска мазилка”, която превръща стените в огледална, блестяща повърхност с визия на мрамор. Блясъкът й се дължи на финия мраморен прах, вложен в мазилката. Търговците разполагат с богати каталози на цветовете – от пастелни тонове до наситени багри, които напомнят за атмосферата в италианските дворци. Венецианската мазилка е подходяща за луксозни интериори, хотелски стаи и коридори, престижни заведения и магазини, театри, казина, басейни...
Производителите на мазилки са помислили и за почитателите на античността. За тях се предлагат багрила с ефект на каменна облицовка и естествени земни цветове, които придават на интериора старинен вид и пренасят съзнанието във отминали времена. Те могат да се поставят в антични интериори, вили, хотелски пространства, престижни магазини, ресторанти, казина, басейни, сауни, съветват специалистите от фирма "КОЛОР СИСТЕМС", която внася у нас декоративни бои и мазилки.
Други мазилки пък придават изключително модернистичен вид на жилището. Обикновено те съдържат множество металически отблясъци, които се променят според посоката и интензитета на светлината. С тях стените могат да изглеждат не само блестящи и наситени, но и топли като кадифе. Тези мазилки придават на помещението изтънчен и луксозен вид.
Още по-голям е изборът на мазилки, които се поставят върху фасадите на зданията. Според експертите те също биха могли да се използват за вътрешни помещения, като са най-подходящи за фоайета, коридори, зали и стълбища, тавани, балкони и други.
Най-търсени сред тях са полимерните мазилки, показа проучване на citybuild.bg. С тях се постигнат ярки и интензивни тонове, тъй като разполагат с най-широка цветова гама. Те могат да се нанасят върху всякакви основи. Цената на този вид мазилки е около 3,70-3,90 лв./m2.
Към полимерните багрила принадлежи и една отделна група – мозаечните мазилки. Те имат повишена механична устойчивост, издържат на мокрене и миене с вода, имат силно релефна структура и красив външен вид при голямо разнообразие от цветови съчетания на съдържащите се в тях камъчета. Нанасят се върху основи като бетон, естествен и изкуствен камък, цименто-варови мазилки, циментова замазка и др. Използват се за измазване на цокли, бетонни колони, чела на балкони и тераси. Доставят се във вид на готов за употреба гъст разтвор. Цената им е около 4,80 лв./kg., а разходната норма е 4,50-5,00 kg/m2 при дебелина 2 mm.
Минералните мазилки се наричат още „леки” или „благородни”, обяснява Ралица Кирилова от международната фирма за производство на фасадни продукти и лепила „Сен – Гобен Вебер-България”. Този тип мазилки са пдходящи са за външно и вътрешно приложение, за получаване на повърхности с влачена или драскана структура, както и за мазилки с едър и груб релеф. Недостътък и същевременно предимство е това, че оцветяването им се дължи на съдържащите се в тях камъчета. Това от една страна ограничава възможността за избор, но от друга естественият цвят на минералите не се променя с времето под въздействие на слънчевото греене. Имат добри водоотблъскващи свойства, много добра паропропускливост, студоустойчивост, устойчиви са на ти и съдържащи се във въздуха, възпрепятстват проникването на вредни газове и микроорганизми, не набъбват при овлажняване, не са запалими.
Доставят се в хартиен чувал във вид на суха фабрично приготвена смес. Имат най-ниска цена на килограм (около 1,4 лв./kg), но това съществено предимство донякъде се губи поради по-голямата каталожна разходна норма на квадратен метър - 4 kg/m2 при влачена мазилка с дебелина 2 mm. Цената на мазилката за 1 m2 е около 5,6 лв./m2 при тази разходна норма.
Силикатните мазилки се използват за външно и вътрешно приложение и с тях също може да се оформи влачена или дpаскана повърхностна стpуктуpа. Те са  устойчиви са на атмосферни влияния, имат сравнително добри водоотблъскващи свойства, добра пропускливост на водните пари и въглеродния диоксид, редуцират възможността за задържане на замърсяване по повърхността, негорими са и лесно се полагат. Не са подходящи за полагане върху плочи от гипскартон, синтетични материали и смоли, лакови или маслени покрития, постни, дисперсни и варови бои. Доставят се във вид на готов за полагане гъст пастообразен разтвор. Цената на този вид мазилки е около 3,70-3,90 лв./m2. При избраната за сравнение влачена мазилка с дебелина 2 mm разходната норма е 2,5 kg/m2 или по-реалната 3,0 kg/m2. Това прави цена на мазилката, само като материал, около 11,70 лв./m2.
Силиконовите мазилки представляват готови за използване гъсти пастообразни разтвори. По всички показатели и особено по водоотблъскващите им свойства и по способността им да се самоочистват от дъждовната вода, тези мазилки стоят най-високо в класацията спрямо останалите. Не са подходящи за нанасяне върху пресни варови мазилки, синтетични материали и смоли, лакови или маслени покрития, постни бои. Цената на силиконовата мазилки е около 4,20-4,70 лв./m2. При избраната за сравнение влачена мазилка с дебелина 2 mm разходната норма е 2,5-3,2 kg/m2. Това прави цена само на материала около 14,10 лв./m2.

                                                 Направи си сам мазилка

В много технически ръководства почти като заклинание се твърди, че полагането на тънкослоните мазилки е едва ли не свещенодействие, достъпно и удаващо се само на професионалисти. В действителност това съвсем не е така и дори напротив – съвременните готови мазилки позволяват и на хора без опит, но подготвени теоретично, да разкрасят фасадата или да придадат оригинален нестандартен вид на стените на някои по-специфични помещения, категорични са експертите от „Сен – Гобен Вебер-България”.
Единственото, което изисква по-професионална организация на работата при полагане на мазилката върху големи площи, е че трябва да се работи според принципа „мокро върху мокро”. Това ще рече, че измазваната с един цвят стена или част от нея трябва да се направи на един път без прекъсване, което може да наложи да работят едновременно повече хора. Най-малко са необходими двама – единият полага мазилката, а другият я структурира, т.е. извършва завършващата операция, която придава на повърхността точно определен декоративен вид – повърхностната структура и релеф, докато цветът е решен още с избора на мазилката.
Работата може да се улесни, като фасадата се раздели на участъци при наличие на еркерни части, чупки, според разположение на прозорци, балкони, декоративни детайли, които да се измажат с различен цвят мазилка. Това винаги е въпрос на индивидуално решение и общовалидни рецепти няма.
Декоративните мазилки се поръчват или направо купуват оцветени от производителя. Цветовете се избират по мострен каталог, който дава приблизителна представа. След като се изберат няколко цвята близки до желания от мазилката на даден производител, още по-достоверна представа за крайния изглед на мазилката може да се получи по мостри върху парчета с площ няколко квадратни сантиметра, с каквито по-реномираните търговци обикновено разполагат.
Изборът на цветовото решение много се улеснява, ако се ползва услугата, която предлагат някои производители на мазилки - изработване въз основа на цифрови снимки на компютърен модел на сградата, който може да бъде „измазван” на екрана с различни комбинации от цветове и така човек веднага добива визуална представа максимално близка до реалността.
За да е лесно полагането на мазилката е много важно основата да бъде добре подравнена и гладка. За да стане добра шпакловката се прави на „две ръце”. Първо със стоманена маламашка се разстила равномерен тънък слой лепило, мрежата се развива и опъва върху стената, тук-там се притиска леко с маламашката на няколко места, за да потъне и се задържи от лепилото. След това се притиска и приглажда по цялата й повърхност, докато изцяло потъне в пласта лепило, а повърхността стане възможно най-равна. При това мрежата остава забележима под повърхността. След 24 часа слоят е изсъхнал достатъчно и шпакловката може да се довърши с втори, съвсем тънък пласт, който се изтегля с широк стоманен шпахтел.
Грундирането също е задължителна операция, която подготвя основата за полагане на мазилка. Това се прави 2-3 дни след завършване на шпакловката. Ако мазилката се полага върху стара основа от бетон, варо-пясъчна мазилка и други тя трябва бъде здрава, да не се рони, да бъде чиста, обезпрашена, суха, без мазнини и пукнатини. Замърсените или покрити с плесени участъци се почистват с песъкоструен апарат или водоструйна машина, като в зависимост от степента на замърсяване може да се наложи използване и на миещ препарат. Така например за силикатни мазилки се използва силикатен грунд. За това е най-добре да се използва грундът, който производителят на мазилката препоръчва.
Грундът изпълнява няколко важни функции. Той прониква в дълбочина и заздравява основата, уеднаквява способността й да попива влага, подобрява сцеплението между основата и мазилката, изолира основата срещу проникване на вредни вещества, придава й хидрофобни свойства и повече или по-малко я защитава срещу проникване на влага, изравнява оцветяването й, което е от значение при светли мазилки. Най-добре е да се използва оцветен според цвета на мазилката грунд или да се избере класическото решение – бял. Грундът се нанася, най-често без разреждане, с бояджийско мече или четка равномерно върху цялата повърхност, като се изчакват 24 часа, за да изсъхне.
След това мазилката, грундът и лепилото се разбъркват с електрически миксер, който може да бъде заменен с мощна ръчна бормашина и подходяща бъркалка. Мазилката се нанася и заравнява с пердашки и мистрии, изработени от неръждаема стомана. Нанасянето на мазилката се извършва на два етапа. От мазилката се загребва с малка мистрия, разтворът се поставя върху стоманената пердашка и с движение отдолу-нагоре се полага върху стената. Маламашката се държи под остър ъгъл спрямо стената, като долният й край се притиска с пръсти. След това мазилката се разнася до получаване на равномерно дебел пласт. Тук не може да се сгреши, защото дебелината на пласта се определя от едрината на включените в мазилката зърна. Мазилката полепва добре след няколко заглаждания, защото по-едрите зърна леко затрудняват задържането й върху вертикалната повърхност и тя определено не се маже „като масло”.
Следващата операция е структуриране на повърхността, което се прави почти веднага или след съвсем кратко изчакване докато мазилката е още мокра и не е започнала да свързва. Повърхностната обработка се прави с пластмасова маламашка, като първоначално с дъговидни движения пластът се подравнява. След това маламашката се поставя и притиска успоредно на стената и в зависимост от начина на движението й се получава желаната повърхностна структура. Тя притиска зърната с по-голям диаметър, влачи ги и те оставят бразди във все още меката мазилка.
За получаване на влачена мазилка с вертикално разположени бразди маламашката се издърпва неколкократно рязко надолу, което се повтаря докато се получи равна повърхност с добре очертани бразди. Насъбраната при това върху маламашката мазилка се загребва с мистрията и връща обратно в кофата. При кръгообразно движение на маламашката се получава повърхност с безразборно разположение и посока на браздите.
Драсканата мазилка се получава също чрез кръгообразно движение на пердашката. Грапавината на повърхностния слой се усилва и от това, че при изсъхването си свързващото вещество се свива и камъчетата допълнително се оголват. Използват се маламашки със съвсем гладка повърхност, с които се работи, когато мазилката е още съвсем прясна и лесно полепва по инструмента, както и маламашки с леко грапава повърхност, наподобяваща в миниатюрен вид кора на вафла. Те са подходящи за обработване на мазилката в стадий на начално свързване, когато вече не залепва така силно.
Пердашките и мистриите трябва редовно да се почистват от втвърдените остатъци мазилка, за да бъде повърхността им винаги чиста и гладка. Най-лесно това се прави, като се трият с парче газобетон и вода.

                                                      Полезни съвети

 - Използвайте фабрично тонирани мазилки или оцветени от оторизирани дистрибутори – използването на пигменти, предназначени за вътрешна употреба, може да доведе до неравномерно оцветяване или избледняване в резултат на атмосферните влияния, съветват от “Теразид”. 
- Избирайте по-светли и пастелни тонове за фасади, които са изложени на силно слънчево греене – може да останете изненадани от разликата между цвета в каталога, който сте разгледали на закрито, и изпълнената фасада, изложена на пряка слънчева светлина.
- Използвайте комбинация от 2 или 3 цвята, за да разнообразите фасадата или да акцентирате на отделни елементи от нея (балкони, колони, издадени или вдадени участъци) – дори и равната фасада може да бъде „раздвижена” при подходящо разделно оцветяване.
- За елементите от фасадата, които са изложени на слънчево греене, избирайте по-светъл цвят, а за тези, които са предимно в сянка - по-тъмния или по-наситения цвят – наситените цветове привличат окото и са подходящи за подчертаване на детайли от фасадата, но също така поглъщат повече слънчевите лъчи и повишават температурата, което може да доведе до линейни разширения и нарушаване на финишния слой.
- За балкони и части от фасади, при които разстоянието за възприятие е по-малко, избирайте по-ситна структура на мазилката, а за големи фасади и високи сгради – по-едра – така в първия случай ефектът от структурата няма да Ви се струва груб, а във втория – ще е достатъчно забележим.
- Ако целите минимализиране на разходите, подберете мазилка с по-ситна структура – при нея разходната норма на квадратен метър е по-малка и ще Ви е необходимо по-малко количество материал.
- Винаги следете за нанасянето на специален грунд за мазилки – той осигурява по-добро сцепление на мазилката с основата.
- Избягвайте да нанасяте полимерни и силиконови мазилки при температура на въздуха над 30⁰ С – при тази температура „отвореното време” за структуриране на мазилката е твърде кратко и е възможно да не бъдете удовлетворени от крайния резултат.
- Не нанасяйте фасадните мазилки при дъжд, силен вятър или отрицателни температури – ако все пак се налага работа при ниски температури, използвайте специални добавки към мазилката.
- И най-важното, ако нямате опит в нанасяне и структуриране на минерални мазилки, доверете се на опитен майстор – ще си спестите време и пари за материали.

  Радостина ПОПОВА