"Милениум център" е много интересен като строителство и изпълнение
27789
Доста неща са уникални в тази сграда, включително и материали за фасадата, казва управителят на фирма „Амфион” арх. Борислав Богданов.
Един от най-големите проекти в София, а и на екипа с ръководител арх. Борислав Богданов, е „Милениум център", който се намира между булевардите „България", „Пенчо Славейков" и „Витоша" - до НДК. Инвеститор и главен изпълнител е фирма НИКМИ АД. В момента високите тела са с почти завършено грубо строителство и се очаква най-късно до две години сградата да влезе в експлоатация. Според арх. Богданов сградата със 112 м височина ще е знакова за София и ще създава част от силуета на града - „Милениум център" не е най-високата сграда в столицата, но е с най-високо използваеми етажи.
В проекта са предвидени материали, съобразени със съвременните тенденции в архитектура за подобен вид сгради. За вида на фасадата е проведен търг между всички най-големи представители на алуминиеви системи в България. Търгът е спечелен от Рейнарс и е избрана окачена елементна фасада1.
Вчера вечерта Борислав Богданов спечели приза „Архитект на 2013 година" в категория „Нежилищно строителство" за Многопрофилна болница за активно лечение „Сити Клиник" - Кардиологичен център и Диагностично - консултативен център - „Сити Клиник" в София. Проектът за болницата спечели и в конкурса "Сграда на годината 2013" в категория "Сгради здравеопазване".
Арх. Богданов, с какво спечели търга елементната фасада на Рейнарс?
Дълго време се чудехме дали да бъде обикновена конвенциална фасада или елементна, но тъй като искахме да избегнем човешкия фактор при монтажа, избрахме елементна фасада, тъй като тя се сглобява в цеховете. Спестява се наличието на вишки и подвижно скеле и това е една от причините изборът да наклони към елементна фасада. Други основни фактори, които определиха избора на Рейнарс, бяха цената, както и необходимостта да се откликне на изискванията на инвеститора - една доста взискателна фирма.
Беше ли замразявано строителството и на какъв етап е проектът „Милениум център"?
Причината обектът за известно време да изглежда замразен е, че дълго време проектът не можеше да излезе над земята. Първо, тъй като сградата е голяма и почвата не може да понесе натоварването, я носят пилоти - както се прави почти винаги с високи сгради по света. Стоманобетонните пилоти са някъде към 180, с диаметър 80 см, и изливането им отне време.
Второ, тъй като откъм бул. „Витоша" сградата е с пет сутеренни нива, а откъм бул. „България" - с две, целият този изкоп също отне доста време. А за да се запазят булевардите, бяха направени други самонарезни пилоти - два бетонови и между тях един стоманобетонен, който се нарязва между тях и образуват стена с дебелина около 60 см. След това беше направен изкопът и чак тогава започна фундирането на другия тип пилоти, който е под носещите елементи. После беше излята стоманобетонната плоча за основата, която е с височина 2,00-2,20 метра. Фундаментната плоча се наливаше три дни и тъй като основата трябва да е налята добре наведниж, бетонът се доставяше от три бетонови възела едновременно. След това започна изграждането на петте сутеренни нива. Именно всичко това остава незабелязано за хората, а строежът си върви.
Снимка: citybuild.bg
В строителството имаше много интересни моменти. Например един от багерите, който копаеше изкопа, остана без начин да излезе и го изтеглиха от изкопа със 160-тонен подвижен кран. Доста неща са уникални в тази сграда, тя е много интересна като строителство и изпълнение. Използваните под наем кранове бяха единствени по рода си за България. Всички плочи нагоре се наливаха с тръбопроводи, монтирани в асансьорните шахти. Бетонът се изтласкваше нагоре с помпи, за да се налее всеки етаж поотделно.
Бих похвалил и самия инвеститор, който присъства много дейно в инженеринговия процес. Тъй като всекидневно възникват проблеми, той лично и с екип взима решение как да бъдат решавани тези проблеми, без да прехвърля това на подизпълнители и подчинени. Бих казал, че това може би е единственият случай, в който инвеститорът е човекът, който най-добре познава сградата - по-добре и от техническия ръководител и проектантите в случая.
Друго интересно за сградата е, че за фасадата ще бъде използван троен стъклопакет с ниско съдържание на желязо (low iron glass) - прозрачно бяло. Това е най-нова генерация покритие на стъклото модел 2012г., със шест пъти по-ниско топлопреминаване, 73% редукция на слънчева светлина и шумоизолация, равняваща се на 45 см тухла. Такива стъкла се поставят в момента на сградата на Заха Хадид в Милано - "Нисуаке тауър". Подобно е стъклото на сградата на "Ейпъл".
Цялата площ на комплекса2 е 140 000 кв.м. разгъната площ и се състои от три тела, като най-високото е хотел. Ще има и хеликоптерна площадка за най-големите пътнически хеликоптери. Предвидени са офиси, СПА център, басейн, а жилищната част е над петте търговски етажа за около 65 обекта, като петият етаж е конгресен център със зала за над 700 души. Сградата има три изхода към всички съседни булеварди, ще има и паркинг за 560 коли. Предвидени са още ресторанти, кафенета и панорамни барове.
Кои са другите проекти, по които работите в момента? Наскоро беше открито официално разширението на Терминал 2 на софийското летище...
Разширението е точно продължение на съществуващия ръкав, както беше и изискването, като новите детайли са правени така, че се вписват като характер, но са уникални като начин на проектиране и на производство. Самият проект беше много тежък и едновременно значим. Макар че цялата пристройка беше около 300 квадратни метра, ние направихме над 300 чертежа с детайли на всеки болт. Реално като мащаб това не е голяма постройка, но е значима като проект.
Друг малък обект, но значим като проект, е рибарското пристанище в Сарафово, което в момента се строи. За проектирането заедно с арх. Александър Симеонов направихме консорциум "Урбанико". Това е уникален обект по характер, тъй като има изисквания, с каквито досега не сме се сблъсквали. Това си е едно инженерно съоръжение, в което успяхме да вградим и архитектура. Всъщност обединихме малките сгради в една. А освен, че е замислено като рибарско пристанище, то ще е и една атракция за района заради самото излагане на рибата.
Иначе заедно с „Урбанико" завършихме и три Интегрирани плана за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) - на Велико Търново, на Смолян и на Велинград - все хубави градове. Те са приети и одобрени, което показва, че специалистите в нашата фирма са набрали един сериозен опит в това отношение.
Проект, който предстои да бъде реализиран?
Много интересен обект е в Бояна, за който спечелихме малък конкурс. Това е един квартал от седем еднакви триетажни блокчета, които инвеститорът има амбицияята да направи може би най-доброто място за живеене в София, за което способства и мястото - наистина едно от най-хубавите, останалите незастроени. Това е един хълм от бул. „Пушкин" на юг към Витоша. Отляво започва резиденцията, а от дясната страна се намира хълмът, който е бил собственост на Фердинанд и там се е помещавала батареята за отбрана на София по време на войните. На този хълм, бивша собственост на военните, ще бъдат запазени всички хубави дървета. Част от него е без право на застрояване, а останалата част, в която ще бъдат седемте блокчета, е в паркова среда.
Хубавото тук е, че успяхме да направим достъп до сградите само под земята, като самият терен си запази парковата среда без транспортни комуникации, а само пешеходни, като разбира се, осигурихме възможност за достъп на пожарна кола при нужда. Автомобилен подход към блокчетата се появи по интересен начин в самата вежда на хълма, така че от едната страна той остана полуоткрит и дори шофьорите, които отиват към блоковете, ще се радват на хубава гледка към града и в същото време пътят остава невидим за обитателите на компекса.
Какво друго ангажира „Амфион" в момента?
Напоследък сме натоварени, защото участваме в много конкурси. Появиха се доста запитвания за големи обекти и като че ли едновременно с индикациите, че все още има криза, в същото време се появяват обекти и инвеститорите искат конкурс, за да изберат най-добрата идея. И така се стига до доста участия в закрити и открити конкурси, какъвто е конкурсът на „Овергаз" за обект на юг от Китен и над село Лозенец.
Един интересен конкурс е за сградата на „Шипка 6", който е артистичен и международен. Има серия конкурси в момента, стига човек да има сили и вяра да участва. Това, което ме прави отпимист е, че има запитване за доста обекти - при нас например от Нова година досега имаме запитване поне за 5-6 обекта, които са над 15 хиляди квадрата, което не се е случвало от 2008-ма година насам. В 90% от тях има чужди капитали и основно руски - предимно за курортни и жилищни обекти, за селища извън територията на София, както и по Черноморието и планините.
Какви са основните проблеми по отношение на конкурсите за обновяването на градски пространства?
По европрограмите например се появяват конкурси, но там като че ли българският архитект не е пригоден за този начин на обявяване им и това търпи много критика. Парите се дават основно за енергоефективност или за ПУП на Борисовата градина, което някак не отговаря на виждането за архитектура. Няма го моментът с ландшафта, с дизайна на парковете, с паркоустройството...
Какво мислите за провеждането на конкурса за централна градска част на София, в който участва и „Амфион"? Обжалвате ли?
Да, ние сме едни от хората, които обжалваме. Взехме две трети места (за втора и четвърта зона - бел. ред.), но не смятаме, че останалите проекти са по-добри от нашите. Силите бяха много изравнени, а проектите доста си приличаха. Има много разочаровани колективи.
Специално за Перловската река мисля, че идеята ни е много силна и хората тепърва ще разберат каква грешка е направена по отношение на една от реките, които минават през София, която е до такава степен занемарена и замърсена, че никой не й обръща внимание.
Ако се реализира спечелилият проект, той ще експонира реката. Сега хората не я виждат, а когато се оформи една хубава зона около нея, ще възникне необходимостта от това реката да бъде изчистена. Това не е трудно в този малък участък, но след като вече е чиста, хората ще разберат, че реката не е достъпна, защото е в трап. Дори да се вдигне нивото, тя става опасна, защото има отвесни брегове от 4 метра и трябва да се огради. На практика за тази част от София не се помисли както трябва.
Какво според Вас е сгрешено в този конкурс?
Той е част от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София, а именно - техническата помощ за проектиране на градски пространства, предвидена в ИПГВР. Къде е основната грешка според мен - от една страна София имаше нужда от такъв конкурс, но от друга страна, управляващите органи решиха да го реализират, използвайки интегрирания план с европейските пари. И тук нещата не се срещнаха.
В конкурса централната градска част беше разделена на четири части, които на практика могат да бъдат без връзка, както и ще бъдат, от една страна. От друга страна, те са обвързани със срокове и изискванията на Европейския съюз - не могат да се правят нови сгради или паркинги например. Парите по програмите са само за възстановяване на градските части - предвиждат смяна настилките, саниране на сградите, реставриране на паметници на културата, осветление, зелени площи, поливни системи - всичко друго, но не и ново строителство. Това ограничава и самия конкурс, което не беше категорично отбелязано в заданието за проектиране, а участниците не бяха запознати с характерните изисквания за ИПГВР.
Добрият подход за мен беше първо да се обяви конкурс или сериозно обществено обсъждане, и след това, като се видят какви са резултатите, частта, която се финансира, да е един следващ етап, така че спечелилите конкурса да приведат проектите към изискванията на интегрирания план. Сега конкурсът е застрашен от опорочаване, а губим пари от ЕС, които, ако ги няма, няма да го има и този конкурс. Той трябваше да е един изпреварващ етап.
Сега какво предстои?
Зависи какво ще реши Комисията за защита на конкуренцията за тези обжалвания. Арх. Стефан Добрев обжалва за втора зона (той е победител в първа зона - за Перловската река - бел. ред.), арх. Тодор Булев също обжалва, има и още една жалба - на "Архинекс". Тези три жалби са срещу решенията на комисията, а ние обжалваме самата процедура на конкурса. Решението на комисията са субективни и могат да бъдат оправдани, но ако бъдат открити нарушения в процедурата, конкурсът ще падне и ще се върне на етапа, на който се смята, че е изряден. Ние смятаме, че ще е на етап съставяне на ново жури.
1 Елементната фасада за „Милениум център" се базира на системата CW 86EF-HI на Рейнарс и е специфична проектова разработка на компанията за обекта. За такива големи проекти като „Милениум център" много рядко се ползват каталожни решения, тъй като техническите изисквания винаги са специфични и са необходими нови разработки, които да ги задоволят. Рейнарс е компания, специализирана в този вид специфични проектови решения, което я прави конкурентна и затова печели големи проекти по цял свят и в България (Софарма-Литекс, София Еърпот център, България Мол и други).
Системата CW 86EF-HI, на която се базира елементната фасада за „Милениум център", е предназначена преди всичко за изпълнението на високи сгради и мащабни проекти. Предлага се във варианти на структурно и полуструктурно остъкляване. Предоставя възможност за вграждане на клапи с успоредно изнасяне, клапи на горна хоризонтална ос, клапи английски тип отваряне навън и т.
CW 86EF-HI е елементна окачена фасада с подобрени коефициенти на топло преминаване. При фасадните системи от модулен тип елементите се асемблират изцяло в цехови условия, което ускорява многократно монтирането на фасадата и качеството на продукта. Вариантът е особено подходящ за високи сгради или големи обекти, които трябва да бъдат остъклени много бързо.
Системата дава възможност за автоматизиране на отварящите се елементи (клапи на горна ос или прозорци с успоредно отваряне). Различни видове прозорци, врати, плъзгащи се системи и слънцезащити могат да бъдат интегрирани в системата посредством пълен набор от допълнителни системни артикули. Предлага се боядисване с различни цветове отвън и отвътре; широка гама анодизирани покрития, релефни бои, металици и др.
2 Милениум център
Ситуация - 140 000 кв.м. застроена разгъната площ. Сградата съдържа 32 етажа. Хотел - 32 ет. Жилища - 18 ет., офиси - 24 ет., с РЗП 25 000 кв.м. Сутеренът е на 5 нива и съдържа складове, обслужващи и технически помещения и паркинг за 560 коли. Подобни проекти (Барселона - Жан Нувел - Torre Agbar; Тайпе 101; Лондон - Ренцо Пиано - Shard). (В момента най-високата сграда в Европа е "Меркюри сити тауър" в Москва - небостъргачът Shard на Ренцо Пиано вече е след нея - бел. ред.)
Архитектура
Сутерен - 5 етажа - 560 паркоместа. Три подхода към сградата от съседните булеварди - бул. „Витоша", бул. „Пенчо Славейков", бул. „България".
Офиси - от 6-ти до 26-ти етаж
Хотел - от 6-ти до 33-ти етаж
Жилища - от 6-ти до 18-ти етаж
Асансьори - 27 бр. Ескалатори - 6 бр.
- конгресен център, заведения, магазини, СПА - 6 броя асансьори - 2,5м/с - 1000кг., 4 бр. обслужващи асансьори, 6 ескалатора
- офиси - 4 бр. пътнически асансьори - 2,5м/с - 1000кг.
- хотел - 8 бр. пътнически асансьори - 2,5м/с - 1000кг., 2 бр. от тях - панорамни, 3- бр. обслужващи
- жилища - 2 бр. пътнически асансьори - 1,6м/с - 1000кг.
В атриумното пространство е предвидена вита монолитна стълба през пет етажа с диаметър 650 см. и ход на 360 градуса, която е решена като гредова - стъпваща единствено върху етажните плочи.
Търговски център - 4 ет.
Конгресен център - 5 300 кв.м. Зали - 6 бр. - 1 800кв.м.
Конферентната зала е 750 кв.м. за 768 души. Конструктивният отвор е 24м. Покривната конструкция е решена с натискова дъга и обтегач и е уникално решение за сгради (обикновено се използва при мостовото строителство). Дъгата служи и за покрив на ресторанта. Просторно фоайе е свързано с кухнята.
Хотелска част - 252 стаи от 6-ти до 19-ти етаж.
ВИП - от 20-ти до 29-ти етаж - 121 стаи и 22 апартамента. Президентски апартамент - 275 кв.м. Зоната се обслужва от отделно фоайе с лоби бар.
Фоайе, бар, сладкарница, ресторанти - 4-ти етаж
Спа център с фитнес зала, басейн, козметичен център - 4-ти етаж
Хеликоптерна площадка с диаметър 22 м. за кацане на хеликоптери с обща маса 5т. Проектирана е за аварийно кацане със скорост 3,6 м.с.
Окачена фасада - елементна, производство „Рейнарс"
Стъкла „Главербел" - троен стъклопакет - 10.16.4.16.4
Конструкция - монолитна скелетна безгредова. Сеизмичното натоварване се поема от централни стоманобетонови ядра и стоманобетонови рамки.
Кофраж - 250 000 кв.м.
Бетон - В40 - 66 000 к.м. - куб размер 40/40/40м. - 7 400 бетоновоза
Армировка - 9 000т.
Изкоп з.п. - 7 000м2, обем 140 000м3, 5 600 камиона по 20м3, достатъчни да запълнят 93 бр. олимпийски плувни басейна. Дълбочина - 13м. и 22м.
Укрепването на изкопа е чрез секатни пилоти ф600 - 500 бр. - един бетонов и един стоманобетонов, захапващи се - анкерирани на два реда, с дължина на анкера 20 м.
Фундиране - висящи пилоти 520 бр. с дължина 16. 80 м и диаметър 1180 мм и общ ростверк с дебелина 180 см. Налива се непрекъснато на слоеве по 50 см. Бетонът, необходим за ростверка, е 12 500м3., и е пренесен от 1550 курса на бетоновозите. Наливането се извършва с 4 помпи от три бетонови възела в продължение на 70 часа и достига температура 75 градуса, в рамките на допустимото.
Височина на изкопа от бул. „Витоша" - 22м., 150 см. баластра
- достъп до квалифицирана информация за колектора . СОТ
- временна рампа
- 4 бр. тестови пилота - до 1 500 тона на пилот натоварване
- 150 тонен автокран за багера от изкопа и сглобяване на крановете
- кранове - 2 бр. по 140 м. Самонадграждащи се от 40м до 140м. „Команса" - испански. На всеки два етажа се закрепват към сградата.
Отопление и вентилация - енергоефективна, интегрирана система Hitachi\Hisense. VRF - 40% по-ефективна от водната инсталация.
Заменена е старата четиритръбна с тритръбна система с медни тръби, при което:
- намален е значително диаметърът
- намален е метражът с 25%
- Ф150 стомана заменен с Ф35 медна тръба
- отпадат спирателни кранове, циркулационни помпи, регулираща арматура
- 30-50% по-ниски експлоатационни разходи
Преминава се на термопомпени инсталации на директно изпарение, при което:
- намалява два пъти обема на резервираната мощност
- при работа в режим топло и студено едновременно се реализират значителни икономии
- при директно изпарение се намаляват топлинните загуби, причинени от вторичния топлообмен
Интелигентно централно управление
- при hi flexi система се избягва усложненото управление на централните системи и се прецизират енергийните разходи.
- външните тела са с 25-степенен контрол на вентилатора
- лесен монтаж
- при паралелно включване, при авария натоварването преминава към паралелните тела
Жилищна част - хибридна, мултифункционална система от термопомпи тип VRF, работеща с вътрешни тела на директно изпарение, със 100% утилизация на отпадната топлина за производство на битова гореща вода. Подово отопление - независими уреди.
Хотел и офис - тритръбна VRF система с възможност за едновременна работа на отопление и охлаждане и вътрешен обмен на енергия.
Централна система с втраден BMS - възможност за наблюдение, контрол и управление на всяко вътрешно тяло и помещение.
Интегрирана система за отчитане и фактуриране.
22 паралелно работещи системи в офисната част и 27 - в хотелската.