Има нужда от нова наредба за техническите паспорти на строежите
550
Тя трябва да е реализуема и да води до устойчиво решение на проблема, казва инж. Димитър Начев.
Наредба №5 за техническите паспорти на строежите, влязла в сила от януари 2007 г., предвижда да бъде паспортизиран целият сграден фонд и техническата инфраструктура на новите и на съществуващите строежи. След 15-годишни неблагополучия, отлагане на крайните дати три пъти (през 2011, 2013 и 2015 година), се предлага проблемът да се реши чрез отпадане на задължителните технически паспорти на сградите и съоръженията за определена група и отлагане на срока с 10 години. Това предложение ще тушира натрупаното напрежение в обществото, но няма да реши проблемите, коментира председателят на Съюза на строителните инженери в България и председател на Техническия комитет "Устойчиво строителство" 101 при Българския институт за стандартизация инж. Димитър Начев.
Според него липсва оценка за въздействието на действащата наредба и причините за неуспешното й прилагане, а това вреди както на качеството на нормативната уредба, така и на обществото, за което е предназначена. Оценката на въздействието гарантира, че предлаганата нормативна промяна води до регулирането на обществените отношения и съответства на действащите норми. Техническият паспорт не е предназначен да послужи само на собственика, но и цялото общество, казва инж. Начев.
Неправилен е подходът за разделяне на сградния фонд на публична държавна и публична общинска собственост и на частна собственост. „Интересно е кой ще плаща и като че ли това се явява водещият мотив на предложението за изменение. Пропуснат е критерият по значимост на сградите и съоръженията. Нормата трябва да дефинира различни изисквания към различните видове строежи и това би довело да справедливо разпределение на финансовата тежест", смята председателят на Съюза на строителните инженери в България.
Според инж. Начев не е решен въпросът с обема и съдържанито при изготвяне на технически паспорт на сградите, построени преди 2007г. в раздела „Конструктивно обследване". „Това, освен че води до некачествена оценка, но и създава възможност възложителят да определя обема на обследването и изготвянето на техническите паспорти и той да се превърне в „бюрократично изискуем документ" - без техническа стойност и без полза за обществото", казва той.
Освен това е пропусната темата за цифровизация на процеса. „Изготвянето в сегашния вид е изцяло погрешно и архаично - не само поради затрудненията при изготвяне, но и заради неизполваемостта на информацията в техническия паспорт. Липсата на интегриран електроннен регистър с достъп обезмисля процеса. В наредбата няма и най-дребен елемент на автоматизация за попълване. Повишени са изискванията за лицата, изготвящи техническите паспорти, но реално резултатът в масовия случай е крайно незадоволителен поради изброените по-горе причини", смята инж. Димитър Начев и подчертава, че практически никой няма нужда от такива техническите паспорти: трудът на проектанти и консултанти е ниско заплатен, без възможност да предложат квалификацията си, за собствениците техническите паспорти са необходим документ за дадена процедура или изискване на закона, а администрацията не може да ги обработи и да извлече полезни и необходими данни от тях.
Според председателя на Съюза на строителните инженери в България ползите от паспортизацията на сградния фонд не подлежат на коментар. Инвеститорите, публични и частни, ще могат да планират ефективно процесите по реализиране на нови инвестиционни намерения, да извършват всеобхватни оценки на риска при бедствия и аварии, да определят сградите, подходящи за енергийно обновяване, както и да контролират експлоатацията и поддръжката на сградите. За проектантите в строителния бранш истинският Технически паспорт е основа за начална фаза за проучване и проектиране на съществуващи сгради.
Инж. Начев обръща внимание, че през 2020 г. Европейската комисия препоръчва създаването на цифрови сградни дневници (ЦСД - Digital Building Logbook), изготвени да служат през целия жизнен цикъл на сградата и в които се обобщава цялата информация за тях: технически паспорт със строителни характеристики, сградни инсталации, сертификат за енергийна ефективност и други. „Техническият паспорт трябва да съдържа в достатъчна степен подробна, достоверна и актуална информация за сградния фонд, съобразена с концепцията за неговото предназначение. Тази информация трябва да е публична и лесно достъпна, а воденето на цифров публичен регистър е задължително", допълва инж. Начев и в заключение подчертава, че има нужда от концептуално нова наредба за техническите паспорти на строежите - практически реализуема и водеща до устойчиво решение на проблема.
Допълнителна информация за Digital Building Logbook вижте тук.