Обявиха резултатите от конкурса за Тютюневия град

Първа премия с награда на КАБ получи проектът на ADA - Agency Design & Architecture.

Завърши модул 2 от Архитектурен форум Пловдив 2016 - Архитектурният конкурс "Тютюневият град на Пловдив- идентичност, обновяване, приобщаване, спасяване". Резултатите бяха обявени днес на пресконференция, дадена от журито на конкурса с председател проф.д-р арх. Тодор Кръстев.

 

 

 

Първата награда е 2000 лв. За проекта си я получават арх. Иво Димитров Пантелеев, арх. Радомира Методиева Дамянова, арх. Андрей Красимиров Андреев и арх. Елена Христова Димитрова - ADA - Agency Design & Architecture. Между другото, АДА спечели и в конкурса за обновяване на зони 2 и 4 в централната градска част на столицата, чиито работни проекти трябва да са готови до края на годината.

 

 

Според журито проектът предлага реалистично партньорство между публичните власти и бизнеса, която би балансирала частния интерес. Предложените 10 идеи трябва да бъдат разглеждани не като конкретни архитектурни решения, а като примери за възможен подход при градското обновяване на една среда с идентичност. Журито не препоръчва предложеното адаптиране на емблематичната сграда на Тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 като хотел с надстрояване и пристрояване /идея 10/, защото така би била подценена нейната символична стойност за града, изискваща функция с по-отворен публичен характер и културен профил.

 

 

 

 

 

Богатият чуждестранен опит в разрешаването на урбанистични ситуации, подобни на Тютюневия Град (ТГ), показва, че успешното възпиране на процеса на деградация и трансформирането му в процес на градско обновяване и развитие са възможни единствено чрез провеждане на подходящи градски политики, балансирано удовлетворяващи и общественият и частният интерес. Често използвани са публично-частните партньорства между държавните и общински организации, частните собственици и бизнеса. Установяването на ПЧПе съпътствано като правило от публично информиране и медииране, както и от участието на гражданите чрез НПО.

Неотдавнашното разрушаване на един от тютюневите складове и опожаряването на други четири склада са само потвърждение на очевидното: в момента доминиращ в динамиката на Тютюневия град е частният интерес в отсъствие на обществено приет регламент. Практиката е доказала, че регулирането на подобни ситуации (т.е. зачитането на обществения интерес) не е възможно чрез прилагане единствено на административни методи, базирани на разпореждания („да се изгради отново") и само на санкциониращи механизми („да бъдат глобени"). Живите вериги на гражданското общество могат да предотвратяттекущите конкретни актове на разрушаване, но не и да възпрат процесите на деградация, резултат от осъзнатото пасивно поведение на собствениците (случаят със Захарна Фабрика в София).

От друга страна, именно собствениците и частният бизнес могат да се превърнат в мощен градивен фактор, ако бъде формирана среда,стимулираща реализирането на икономически интерес. Известно е, че в общия случай възстановяването, консервацията и адаптацията насгради и среда, културно наследство,е възможно или чрез благотворително инвестиране на излишъци (случаят на Тютюневия град не е такъв) или като част от цялостен проект, водещ до възвръщаемост на инвестицията и генериране на печалба. Т.е., става въпрос за подготвянето и осъществяването на успешна сделка между Общината и бизнеса. Подобни модели са възможни чрез създаване на мотивираща и финансово поощряваща среда (изгодни градоустройствени параметри; намаляване на данъците; безлихвените дългосрочни заеми и дори дотации). Водещи в примерите на успешни трансформациина сходна на Т Г среда са контролираното повишаване на плътността и интензивността на застрояване, както и определянето на режими на ползване, които позволяват създаване на интегрирана, богата и достъпна градска среда и инфраструктура, както и на сгради, генериращи успешен бизнес - услуги, разнообразни форми на хранене, рекреация, хотелиерство, рентиерство и др.

 

 

 

Основни принципи на концептуалния градоустройствен модел:

- Разглеждане на ареала на Тютюневия град като естествен завършек на главната пешеходна ос на Пловдив;
- Превръщане на ул. "Иван Вазов" в пешеходна с ограничен автомобилен достъп за местните жители;
-Създаване на вътрешна за Тютюневия град система от публични градски пространства: покрит площад; пешеходни улици; квартална градина с клуб;
- Доизграждане на уличната рамка на вътрешните улици, както и бул. "Христо Ботев";
- Осигуряване на паркиране за гости на бъдещия комплекс Тютюнев град чрез многоетажен гараж, достъпен от бул. "Христо Ботев";
- Съхраняване на специфичния мащаб и идентичност, определени основно от сградите на тютюневите складове и ул. "Иван Вазов";
- Фокусирано повишаване на плътност и КИНТ на застрояване срещу замяна с площ за публични пространства;
- Градиране от по-ниско към по-високо застрояване от ул. "Иван Вазов" към бул. "Христо ботев" с фиксиране на кота корниз;
- Ясно разграничаване на жилищната зона на Тютюневия град и опазване на характера й;
- Идеи за проекти-бизнес модели за ново ползване на складовете на база на образци от чуждата практика;
- Използване на покривитие на новите сгради като озеленени панорамни градини;
- Предложение за разработване на специфични насочващи Правила за застрояване и проектиране, вкл. 3D модел със статут на ПУП за целия Тютюнев град, както и система от елементи на градския дизайн. 

В условията на исторически формиралата се среда на вземане на решения у нас е малко вероятно процесът да стартира отдолу нагоре. Възможният градивен подход изглежда трябва да бъде иницииран отгоре надолу, при бързото идентифициране на всички заинтересовани играчи и въвличането им в диалог, насочен към коопериране и създаване на партньорства. Първостепенна задача ще бъде преодоляването на разрушеното доверие на гражданите на Пловдив, превърнало се в обществен израз на недоволство, резонирал и в международните медии. Ето защо, очертаването на визия и стратегия за развитиепредполага и приобщаването на местните жители, които нямат предприемачески интереси, но ще бъдат засегнати от каквото и да било развитие на територията. Само в условията на ясни правила и доверие може да се стигне до дирижирана регенерация на ТГ, включително с конвертиране на собственост върху земята (площ за публични пространства срещу повишено РЗП в останалата част от собствеността).

В този смисъл настоящото конкурсно участие не дава специфично решение, а симулира подход и възможен процес на регенерация. Представени са симулации на градоустройствен анализ, оценка на алтернативни схеми, последвана от избор на синтезиран вариант. Същият се разглежда като основа за последващите градоустройствено планиране, проектиране и дизайн. Предложени са и някои утвърдени в европейския опит техники особено подходящи за случая: формулиране на насоки за проектиране - guidelines; 3D застроителен план; брандиране на територията с отчитане на емоционалните нагласи и субективни фактори.

Формулираните 10 основни проектни идеи, обхващащи сградите на бившите тютюневи складове и терените на разрушените такива, трябва да се разглеждат като възможни бизнес идеи, а не като конкретни архитектурни намерения. Чрез авторски снимки са илюстрирани съвременни конверсии на изоставени индустриални и складови сгради от различни европейски страни (Португалия, Испания, Италия и Турция). Особено внимание е обърнато на повишаването на качеството на уличните пространства,създаването на локална пешеходна зона и на нови градски пространства, чрез които ареалът на Тютюневия Град ще се приобщи органично към централната пешеходна зона на Пловдив.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Втора награда – 1500 лв. – наградата на RÖFIX, получават за проекта си арх. Стела Димитрова Динева и Никола Дамянов Кожухаров.

 

 

 

 

Проектът предлага зониране с микс от градски функции. Предлагат се както отворени публични функции (напр. за "Одрин" 8), базирани върху културните индустрии и дейности на артистични и твърчески общности, така и мерки за усъвършенстване на жилищната среда. Проектът според журито е ценен с предложените конкретни модели на диалог между адаптирани традиционни сгради и нови архитектурни страктури, деликатно вписани в историческата среда.

 

Територията на Тютюневия град има потенцал да бъде ново обществено-културно средище на гр.Пловдив, където старите складове да приемат нови роли, както като единични сгради, така и най-вече като единен организъм в района. Чрез функции, свързани с културата и образованието, това място би могло да се ревитализира и да се превърне в притегателен център за жители и посетители на града.

На пръв поглед връзката култура-индустрия изглежда далечна, но изкуството запълва пълноценно функционалната и пространствената празнота на индустриалните структури на града - физическата употреба и адаптация на съществуващите структури: сгради, съоръжения и територии. Освен адаптацията на сградите, множество артисти - художници, музиканти, фотографи, режисьори, актьори, могат да творят за контекста на това място, свързано с тютюневото производство и труда на работниците във фабриките. Така изкуството дава своя артистичен отговор, който, освен че интерпретира културното наследство, е свързан и със създаването на нова, сложна социална и икономическа среда в места, където такава вече не е съществувала. Освен това има съвместимост между пространствените характеристики на бившите тютюневи складове и тяхната (евентуална) нова културна функция. Общи характеристики са: големи подпорни пространства и обширни помещения; голяма светла височина; северно или покривно осветление. От друга страна това е много подходяща адаптация във връзка с признаването на гр. Пловдив за европейска столица на културата. Този повод ще даде възможност в реално време Тютюневият град да стане културно, историческо и социално средище на града.

 

Въз основа на проучванията за необходимите функции на тази територия, представяме предложение за зониране на Тютюневия град. Обособени са  функционални зони:

1.Зона Обществен център: В крайните части на обхвата на Тютюневия град да се изградят обществени центрове в две от най-представителните сгради, една от които е бившият склад на Ориент табако, със статут на недвижима култуна ценност. Със своята нова фукция те ще бъдат притегателни точки към Тютюневия град.

2.Зона Многофункционални зали: Складовете, които се намират в  непосредствена близост един от друг, се адаптират като многофукционални зали за танци, музика, тренировки, обществени събирания за дебати, занимални за деца и т.н. Тези складове са в близост до единия обществен център и до автогарата на Пловдив.

3. Зона Музеи: В центъра на обхвата се намират складовете на Кудоглу, които от своя страна ще бъдат адаптирани като Музей на тютюна и по този начин ще бъде запазена историята на Тютюневото градче на Пловдив.

4.Зона Лофт жилища: Една от най-логичните нови функции за тютюневите складове е те да се превърнат в лофт жилища. Целта е Тютюневото градче да се свързва с култура, затова предложението е тези лофт пространства да се дават под наем на артисти, художници, фотографи и т.н. за техни ателиета и офиси. От една страна артистите ще могат да творят в атмосферата на тютюна, а от друга - самите те ще допринесат за нова артистична и културна атмосфера.

5.Зона Образование: Създаване на архитектурно училище на мястото на бивши тютюневи складове.

Обхватът има много учебни заведения и е близо до гари, затова една много подходяща нова фукция за тях е студенстски общежития. Наемите ще бъдат по-ниски от тези в централните зони, студенстите ще бъдат в една пропита с култура среда, а тази среда от своя страна ще бъде обитавана от млади хора.

6.Зона Спорт: В момента на територията съществува спортен център, един от вече адаптираните складове. Идеята е в склада, който се намира точно срещу този център, да се превърне в сграда с няколко многофункционални зали за спортни събития. Тези зали ще могат да обслужват и новото архителтурно училище, което се помещава в съседната сграда, но също така и филиалите на университетите в територията.

7.Зона Търговски център: Именно в ядрото на Тютюневия град, където се намираше последната действаща фабрика от Тютюневото градче, се предлага съществуващите складове да се превърнат в търгосвки център, който да обслужва територията и да бъде от полза на нейните посетители и обитатели.

В проекта се представя предложение за адаптирането на няколко от тютюневите складове, които за съжаление бяха разрушени. Чрез идейно решение се цели да се покаже и докаже на обществото, какво е/беше възможно да се случи с различните складове, независимо от техния статут.

Едните складове са бившата фабрика на Булгартабак на ул. „Доктор Г.М.Димитров", които бяха сринати със земята. Тези складове не бяха обявени за недвижима културна ценност, но бяха неизменна част от Тютютневият град, също толкова важни и значими за тази територия, както всички останали складове.

Другите складове, обект на разработката, са складовете на Кудоглу, отново разрушени и изпепелени. Единственото свидетелство за съществуването на които са спасените фасади, ограждащи празнината на досегашното отношение към културата на страната.

 

 

 

 

 

 

 

 

Трета награда – 1000 лв. – наградата на Община Пловдив, получава за проекта си арх. Георги Веселинов Петев.

 

 

 

 

Проектът предлага бизнес модел с фокус върху културата. Интерес според журито представлява идеята за използване на временни функции за стартиране на бизнес инициативи при етапно финансиране и привличане на спонтанно възникнали инвестиционни потоци. Въпреки, че не обхваща Тютюневият град в неговата цялост, проектът е ценен с начина, по който доказва вътрешния капацитет на старите сгради и възможностите за постигане на убедителни архитектурни и бизнес решения при тяхното адаптиране за отворени публични функции.

 

Всички ние, малко по-запознатите с историята на Пловдив, сме наясно, че запазването на остатъците от Тютюневото градче до голяма степен би означавало запазване на част от градската идентичност. За съжаление, свидетели сме на обществено безхаберие и налагане на лични интереси. Да вземем един друг пример - Захарна Фабрика. Изоставена - разграбена - порутена.. вече неспасяема. Влошаването на състоянието на този паметник на 'столичната култура' обаче се случи разтеглено във времето. Архитекти се палеха страстно, предлагаха идеи за адаптация, но в крайна сметка се оказа, че само документират процеса на изчезването й. Ще можем да покажем на деца и внуци какво е имало на мястото на розовите блокчета на времето..

Ще простите тона ми, но точно бях приключил проекта си, когато багерите разрушиха склада срещу автогарата. Това беше тема на бурна дискусия с колеги в София, че дори стигна до дипломната ми ръководителка в Грац. Тя самата беше толкова очарована от сградите. "Че това не са индустриални сгради, а дворци! Какво богатство! " - все още помня първата й реакция.

Преди няколко седмици приятели започнаха да ме обсипват със снимки на горящите складове - сгради, с които бях прекарал дни и нощи в продължение на година, и които бях обикнал. Чувството е трудно да се опише. Еквивалент за завършилите архитекти може би би било, ако в деня на защитата някой изгори макета, над който сте работили месец, скъса плакатите ви пред комисията и започне да подскача над останките на всичко това в глупав изблик на луд смях.. Но стига толкова оплакване. Ще се опитам да обобщя идеята на проекта, въпреки че като вземем предвид случилото се, отчасти той вече не е актуален.

 

ПОДХОД.  КОНЦЕПТУАЛНИ ИДЕИ. КУЛТУРАТА - КАТАЛИЗАТОР ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА

ФАЗА 1: ГРАДОУСТРОЙСТВЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА

Появата на културен хотспот на това място подава ръка на идеята за децентрализация на културните събития, която е вписана в плана за развитие на Пловдив идните 10 години. Примери за работещ такъв модел не е особено трудно да се намерят. Не съм фен на Frank Gehry, но не може да се отрече, че намесата му в Билбао не е успешна. Или да вземем друг пример - Kunsthaus Graz - извънземният музей на съвременното изкуство на Cook и Fournier. Построен като част от Грац - културна столица на Европа 2003', това е сграда, имаща живителен ефект върху целия квартал на изток от река Мур. Квартал със славата на етнически се превръща в творчески - ателиета, малки галерии, кафенета, ресторантчета и хепънинги ежедневно привличат хората като магнит. Инвестицията обаче е била дебела - 43 милиона евро. Сума, която на този етап никой не е готов да инвестира в тютюневото градче. Мислейки за алтернативите, се сетих за т.н ефект на снежната топка.

ФАЗА 2: ДОБАВЯНЕ НА МНОЖЕСТВО ВРЕМЕННИ ФУНКЦИИ С ЦЕЛ ПРИВЛИЧАНЕ НА ПУБЛИКА

Това е фазата, в която от общото всичко рязко се свива и събира под покрива на една конкретна сграда. Това трябва да бъде мястото, което би могло да приюти най-голям спектър от временни функции. При условие, че дори някои от тях не успеят да запалят искрата на обществения интерес, то останалите да създадат един вид децентрализиран магнит. Изложби, уъркшопи, дискусиионни подиуми, сезонни пазари, алтернативен театър и кино, партита и концерти.. как да се приюти такова разнообразие от функции под един покрив?

Ако си припомним историята за Малкия Принц и в частност момента, когато той моли пилота: 'Моля, нарисувай ми една овца!'. Ала първата се оказва много болна, втората овен, а третата - стара. Ако приемем, че бъдещите наематели на пространството са претенциозни като малкия принц, тогава би било достатъчно да им предложим кутия с дупки и да оставим въображението им да свърши останалото. Архитектура без архитектура, вградена в паметник на културата.

ФАЗА 3: ПРИВЛИЧАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИ. ПРИЮТЯВАНЕ НА CO-WORKING И ЖИЛИЩНИ ПРОСТРАНСТВА.

Тази фаза разгръща проекта към съседната сграда близнак. Складът на Кудоглу. И двете функционални предложения могат да бъдат обвързани с дългосрочни наематели, което би подсигурило на инвеститора сигурна и бърза възвръщаемост. Предназначени са за млади хора на изкуството, дизайнери, фотографи, архитекти, etc. Използвайки характеристиките на сградите, разстоянието между зоните на работа и живеене се скъсява до такава степен, че буквално може да се преодолее по чехли с чашата сутрешно кафе в ръка.

ФАЗА 4: ПРИВЛИЧАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИ. СКЛАДЪТ НА ТОТАЛ СПОРТ. ДА БЪДЕ ЛИ ФИТНЕС, ДА НЕ БЪДЕ ЛИ?

Най-малката сграда от ансамбъла носи естетиката на споменатите по-горе. Конструктивно различна, опитваща се да се впише визуално, тя определено разказва една по-друга история. Червеният склад може и да не допринася в естетическо отношение, но го прави в обемно-пространствено. Създалите се между сградите тесни и високи пространства придават характер на ансамбъла. Дали фитнес студио е най- подходящата функция? Вероятно не. Но ако погледнем по-общо, дори фитнесът привлича хората обратно към квартала и спомага за постепенното му събуждане.

ФАЗА 5: ПРИВЛИЧАНЕ НА ОЩЕ ПО-КРУПНИ ИНВЕСТИТОРИ. ВРЪЩАНЕ КЪМ ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО НИВО

След ре-активирането на ключовите сгради, идеята се връща обратно на градоустройствено ниво и обръща към околните индустриални сгради. Те нямат тази осанка и представителност, но всяка една спасена е стъпка към съхраняването на атмосферата на тютюневото градче.

 

 

 

 

 

 

18 проекта участваха в архитектурния конкурс за Тютюневия град, организиран от КАБ РК Пловдив в рамките на Архитектурен форум 2016. "Всяко от предложенията дава различен поглед към спасяването и оживяването на тази така ценна за града зона и посочва конкретни примери как това може да се случи. Много от архитектите залагат на цели бизнес стратегии в проектите си, тъй като факторът „Частна собственост” е основен и непреодолим. Първото и най-важно нещо, което трябва да се направи, е онова, което е останало от складовете, да се укрепи, тъй като сградите са много уязвими и ще загинат зимата", подчерта председателят на журито проф. Тодор Кръстев.

 

"Този конкурс е стратегически важен. Той е резултат от тази гражданска и професионална енергия, която пламна с огъня в Тютюневия град. Това е провокирало и архитектите, които участваха с проектите си. Всеки от тях дава различна гледна точка към складовете, но всички са убедени, че това е една зона с идентичност. С този конкурс ще отправим важни апели към местната и държавна власти. Даваме насоки на мислене, а то трябва да е комплексно. Територията не трябва да се гледа на парче. Нужна е стратегия и баланс между публичните и частни интереси.

 

Изказваме и становище по отношение на начина, по който следва сградите да бъдат спасени. Оцелялото представлява изключително ценна архитектурна субстанция. Оригиналът трябва да се съхрани на всяка цена, като разрушените участъци да бъдат така възстановени, че да чертаят тази драматична биография на сградите. Отхвърляме категорично идеята за събарянето на складовете и преизграждането им", каза още при обявяването на резултатите от конкурса проф. Кръстев.

 

Той даде и конкретни препоръки за усъвършенстване на режимите за опазване на Тютюневия град, за даване на приоритет на отворените публични функции на зоната, за максимално съхраняване на оригиналната структура и за спешно аварийно укрепване на складовете.

 

 

 

Председателят на КАБ Борислав Игнатов и член на журито заяви, че Архитектурен форум 2016 и конкурсът към него е посланието на професионалната гилдия към обществото срещу простащината и арогантността през последните години. "Всяка загубена сграда е загуба на голям процент от малкия ни фонд на архитектурно наследство. Трябва да спрем да заличаваме историята си", категоричен бе арх. Игнатов. И допълни, че КАБ стартира мащабна кампания в цялата страна по индивидуално маркиране на всеки културен паметник със знак, както и изработването на интерактивна общодостъпна национална карта на културно-историческото наследство.

 

На събитието присъства и и.д. главен архитект на Пловдив Юлиана Петрова. Тя замества на поста Румен Русев, който беше отстранен от прокуратурата заради обвинения, свързани именно с Тютюневия град и други. Петрова замести Русев и като член на журито в конкурса. 

 

 

Архитектурен форум 2016 стартира на 10 септември, ще бъде закрит на 20 октомври и се състои от 4 модула: традиционна годишна изложба на най-новите проекти на пловдивските архитекти, и лектория, конкурс и изложба на проектите от него. Ще може да я видите от утре на главната улица на Пловдив - до Градската художествена галерия.

 

Ема Димитрова