Само образованието не е достатъчно за архитектите, които искат да работят в ЕС
913
Как българските архитекти ще работят в страните от ЕС и какви са начините за признаване на дипломите и професионалната квалификация на архитектите ни в ЕС, се опита да разбере Цвети Иванова.
До месец участниците в работната група за хармонизация на нормативната уредба и законодателството, свързани с влизането в сила на Директива 2005/36 ES за признаване на професионалната квалификация и дипломите на професиите в ЕС трябва да излязат с първите си идеи за промени и предложения за промени.
Експертите от МРРБ, МОН, МТСП, КАБ, САБ и неправителствени организации работят върху текстовете, касаещи всички двустранни споразумения за признаване на дипломите за професионална квалификация.
Въпреки ограниченията на възможностите за работа, които наложиха някои от страните на Съюза, все пак остава възможността професионалисти от различни сфери да потърсят реализация на своите възможности и на европейския трудов пазар. В процеса на подготовката на страната ни за пълноправно членство в ЕС, администрацията активно преговоряше и по глава "Свободно движение на хора". Това доведе до хармчонизирането на редица документи и въвезжането на система за взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации в различни области в това число и на архитектурата. Бяха направени стъпки и за преодоляване на пречките за упражняване на така наречените регулирани професии, към която се числи професията на архитекта. Това стана с приемането на Наредбата на Министерския съвет за условията и реда за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства, удостоверяващи професионалната квалификация и с приемането на промените в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП).
Трябва да е ясно обаче, че признаването на дипломите не е достатъчно условие за започване на работа в друга страна от Еврообщността. различно е също така от признаването на професионалната квалификация по специалността на европейския пазар. В повечето случаи академичното признаване на документите за завършено образование е плод на двустранни споразумения между страните членки на ЕС и конкретни учебни заведения. Тези процеси не се регулиратпо силата на европейски директиви.
По друг начин, обаче са поставени нещата с професионалното признаване. То е от компетенциите на ЕС и се регулира от директиви, тогава, когато става дума за така наречените регулирани професии. В момента в България от специалностите в областта на строителството и съпътстващите го дейности, за регулирана специалност се смята само тази по архитектура. УАСГ води активни преговори с Министерството на образованието за регулиране и на специалността на строителния инженер, обясни за citybuild.bg зам.- ректора по учебната дейност на УАСГ професор Петко Калинков.
Въвеждането на общите формулировки регулираните професии в ЕС очертават и единната рамка на изискванията към тях. От октомври 2007 година за България влиза в сила Директива 2005/ 36 на ЕС, която ще постави рамката на изискванията към така наречените регулирани професии.
Какво е „регулирана професия”? Тя е „запазената марка” за определен вид дейност, която може да се осъществява от лице с определено образование и титла. Всяка държава членка на ЕС чрез закон или наредба сама определя параметрите на регулираните професии (образователна степен, титла, задачи поставени пред професията и др.). Първите регулирани професии в ЕС са били в сферата на здравеопазването. Необходимостта от регулация на дейностите в тази област се налагат от важността, с която те се отнасят към живота на всеки един индивид. Въвеждането на общи за страните-членки формулировки за тези регулирани професии очертават рамката на изискванията и очакванията към тях. В последствия ЕС регулира и други професии сред, които и тази на архитекта. Рамката на параметрите, изискванията и очакванията към професията архитект се очертават в Директива 2005/ 36 на ЕС . Съгласно текстовете на Директивата основният начин за признаване на професионалната квалификация на архитектите е свързан с процедурата по признаване на дипломата, последвана от признаване на професионалната квалификация. За да се признае една диплома, в случая тази на архитекта се изминава не лек и не кратък път. Първо страната членка на ЕС трябва да обяви, че обучава архитекти и, че подготвяните от нея кадри са с необходимата квалификация, съобразена с европейските критерии. Ако останалите страни-членки на ЕС нямат възражения и съмнения относно качеството на предлаганото в конкретната страна образование в заявената сфера, може да се пристъпи към признаване на дипломата, в случая по архитектура. Така вече всяко лице, притежаващо такава диплома може да се легитимира като носител на професионалното звание „архитект”.
За новоприетите страни-членки се предполага, че не са в състояние да покрият европейските изисквания и критерии в образованието (респективно и обучението по архитектура). На тези страни се дава възможност за извършване на необходимите реформи в образованието, които да са съобразени с европейските изисквания.
Времето за тези реформи се фиксира в договора за присъединяване.
С влизането в сила на Директива 2005/36 в България ще се пристъпи към изменението на всички закони и нормативи, имащи отношение към образованието, критериите за придобиване на степен и признаването на професионалната квалификация.
Обикновено периодът за осъществяването на подобни тежки реформи отнема от 3 до 4 години.
Едва след тези промени ще може да се пристъпи и към признаването на дипломите в ЕС и обнародването им в официалния вестник на Европейската комисия (ЕК). Но дори и с призната диплома, без призната професионална квалификация, започването на работа в друга страна-членка на ЕС ще е невъзможно. Като начало страната ни е длъжна да подаде информация в ЕК за органа, който има компетенциите да признава професионалната квалификация. За България, това е Камарата на архитектите, която е член и на Съвета на архитектите в Европа.
Добре е да се знае, че всяка от страните-членки има свои изисквания за признаване на професионалната квалификация. За архитекти, желаещи да практикуват в Германия например, Федералната камара на архитектите изисква доказателства за практикуване на професията и професионална квалификация поне за период от 3 до 5 години. В Италия ще трябва да се доказват 12 години професионален стаж плюс реални резултати от работа по проекти. Условията са различни за всяка една от страните- членки, в добавка не е изключено да се наложи кандидатстващият за работа архитект да бъде допуснат до членство и в професионалната камарата на съответната приемаща държава. Добре е да се знае, че за Германия приемането или изключването от Федералната камарата на архитектите е равносилно на придобиване или загуба на правото да се проектира.За професиите, свързани с архитектурата (специалисти по вътрешна архитектура, озеленяване и останалите технически професии) важат общите принципи за признаване на дипломите . Всяка диплома се разглежда индивидуално.
Приемащата страна може да предложи допълнително обучение, с което да се „наваксат” някои пропуски или непокрити критерии, както и да поска доказване на знанията на кандидата чрез полагане на изпит.
От професор Петко Калинков получихме информация за това какви двустранни споразумения за признаване на дипломите по архитектура е сключил университета. Двустранни споразумения за признаване на дипломите по архитектура има с Франция и Великобритания. УАСГ има споразумение с Техническия университет във Виена за провеждането на немскоезично обучение и издаване на двойна ( австрийска и българска) диплома за специалностите по хидро и транспортното строителство. От две години учебното заведение е подписало споразумение с Асоциацията на инженерите в Европа, по силата, на което се издава сертификат за евро-инженер.
УАСГ фигурира в списъка на ЕК с европейски университети, предлагащи обучение по тези специалности.
Експертите от МРРБ, МОН, МТСП, КАБ, САБ и неправителствени организации работят върху текстовете, касаещи всички двустранни споразумения за признаване на дипломите за професионална квалификация.
Въпреки ограниченията на възможностите за работа, които наложиха някои от страните на Съюза, все пак остава възможността професионалисти от различни сфери да потърсят реализация на своите възможности и на европейския трудов пазар. В процеса на подготовката на страната ни за пълноправно членство в ЕС, администрацията активно преговоряше и по глава "Свободно движение на хора". Това доведе до хармчонизирането на редица документи и въвезжането на система за взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации в различни области в това число и на архитектурата. Бяха направени стъпки и за преодоляване на пречките за упражняване на така наречените регулирани професии, към която се числи професията на архитекта. Това стана с приемането на Наредбата на Министерския съвет за условията и реда за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства, удостоверяващи професионалната квалификация и с приемането на промените в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП).
Трябва да е ясно обаче, че признаването на дипломите не е достатъчно условие за започване на работа в друга страна от Еврообщността. различно е също така от признаването на професионалната квалификация по специалността на европейския пазар. В повечето случаи академичното признаване на документите за завършено образование е плод на двустранни споразумения между страните членки на ЕС и конкретни учебни заведения. Тези процеси не се регулиратпо силата на европейски директиви.
По друг начин, обаче са поставени нещата с професионалното признаване. То е от компетенциите на ЕС и се регулира от директиви, тогава, когато става дума за така наречените регулирани професии. В момента в България от специалностите в областта на строителството и съпътстващите го дейности, за регулирана специалност се смята само тази по архитектура. УАСГ води активни преговори с Министерството на образованието за регулиране и на специалността на строителния инженер, обясни за citybuild.bg зам.- ректора по учебната дейност на УАСГ професор Петко Калинков.
Въвеждането на общите формулировки регулираните професии в ЕС очертават и единната рамка на изискванията към тях. От октомври 2007 година за България влиза в сила Директива 2005/ 36 на ЕС, която ще постави рамката на изискванията към така наречените регулирани професии.
Какво е „регулирана професия”? Тя е „запазената марка” за определен вид дейност, която може да се осъществява от лице с определено образование и титла. Всяка държава членка на ЕС чрез закон или наредба сама определя параметрите на регулираните професии (образователна степен, титла, задачи поставени пред професията и др.). Първите регулирани професии в ЕС са били в сферата на здравеопазването. Необходимостта от регулация на дейностите в тази област се налагат от важността, с която те се отнасят към живота на всеки един индивид. Въвеждането на общи за страните-членки формулировки за тези регулирани професии очертават рамката на изискванията и очакванията към тях. В последствия ЕС регулира и други професии сред, които и тази на архитекта. Рамката на параметрите, изискванията и очакванията към професията архитект се очертават в Директива 2005/ 36 на ЕС . Съгласно текстовете на Директивата основният начин за признаване на професионалната квалификация на архитектите е свързан с процедурата по признаване на дипломата, последвана от признаване на професионалната квалификация. За да се признае една диплома, в случая тази на архитекта се изминава не лек и не кратък път. Първо страната членка на ЕС трябва да обяви, че обучава архитекти и, че подготвяните от нея кадри са с необходимата квалификация, съобразена с европейските критерии. Ако останалите страни-членки на ЕС нямат възражения и съмнения относно качеството на предлаганото в конкретната страна образование в заявената сфера, може да се пристъпи към признаване на дипломата, в случая по архитектура. Така вече всяко лице, притежаващо такава диплома може да се легитимира като носител на професионалното звание „архитект”.
За новоприетите страни-членки се предполага, че не са в състояние да покрият европейските изисквания и критерии в образованието (респективно и обучението по архитектура). На тези страни се дава възможност за извършване на необходимите реформи в образованието, които да са съобразени с европейските изисквания.
Времето за тези реформи се фиксира в договора за присъединяване.
С влизането в сила на Директива 2005/36 в България ще се пристъпи към изменението на всички закони и нормативи, имащи отношение към образованието, критериите за придобиване на степен и признаването на професионалната квалификация.
Обикновено периодът за осъществяването на подобни тежки реформи отнема от 3 до 4 години.
Едва след тези промени ще може да се пристъпи и към признаването на дипломите в ЕС и обнародването им в официалния вестник на Европейската комисия (ЕК). Но дори и с призната диплома, без призната професионална квалификация, започването на работа в друга страна-членка на ЕС ще е невъзможно. Като начало страната ни е длъжна да подаде информация в ЕК за органа, който има компетенциите да признава професионалната квалификация. За България, това е Камарата на архитектите, която е член и на Съвета на архитектите в Европа.
Добре е да се знае, че всяка от страните-членки има свои изисквания за признаване на професионалната квалификация. За архитекти, желаещи да практикуват в Германия например, Федералната камара на архитектите изисква доказателства за практикуване на професията и професионална квалификация поне за период от 3 до 5 години. В Италия ще трябва да се доказват 12 години професионален стаж плюс реални резултати от работа по проекти. Условията са различни за всяка една от страните- членки, в добавка не е изключено да се наложи кандидатстващият за работа архитект да бъде допуснат до членство и в професионалната камарата на съответната приемаща държава. Добре е да се знае, че за Германия приемането или изключването от Федералната камарата на архитектите е равносилно на придобиване или загуба на правото да се проектира.За професиите, свързани с архитектурата (специалисти по вътрешна архитектура, озеленяване и останалите технически професии) важат общите принципи за признаване на дипломите . Всяка диплома се разглежда индивидуално.
Приемащата страна може да предложи допълнително обучение, с което да се „наваксат” някои пропуски или непокрити критерии, както и да поска доказване на знанията на кандидата чрез полагане на изпит.
От професор Петко Калинков получихме информация за това какви двустранни споразумения за признаване на дипломите по архитектура е сключил университета. Двустранни споразумения за признаване на дипломите по архитектура има с Франция и Великобритания. УАСГ има споразумение с Техническия университет във Виена за провеждането на немскоезично обучение и издаване на двойна ( австрийска и българска) диплома за специалностите по хидро и транспортното строителство. От две години учебното заведение е подписало споразумение с Асоциацията на инженерите в Европа, по силата, на което се издава сертификат за евро-инженер.
УАСГ фигурира в списъка на ЕК с европейски университети, предлагащи обучение по тези специалности.