Общините с повече контрол върху строителството

Гаражи ще стават търговски обекти само при осигурени места за паркиране, а предназначението на зелени площи не може да се променя, гласят одобрените промени в ЗУТ.

Контролът върху строителството

 

Според главния архитект Петър Диков борбата с незаконното строителство трябва да се води на равнището, на което се издават строителните разрешения. Бих искал да видя контрола върху строителството изцяло в ръцете на общините, а контролът върху актовете на общините - в ръцете на държавата, коментира Диков за БНР във връзка с одобрения вчера от правителството проектозакон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Той предвижда общините да поемат част от функциите на строителния надзор - кметовете ще следят за масовите строежи, като жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м или с капацитет до 100 места за посетители. Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) ще отговаря за обществено значими, национални обекти.

 

Като крайна цел се очаква постигане на по-голяма ефективност в контрола върху строителството, твърдят вносителите от регионалното министерство. На друго мнение обаче са общините. „Изразихме опасението на по-малките общини, че ще имат затруднения да прилагат закона, защото нямат кадрови капацитет, необходимата техника, а разходите по цялата процедура са сериозни, но те не са отразени", коментира пред „Сега" юрисконсултът в националното сдружение на общините Пламен Петров. Според него е възможно общините да абдикират от отговорността за незаконните сгради заради липсата на средства и кадри.

 

Предназначението на гаражи, зелени площи и ремонти на жилища

 

В ЗУТ се забранява още промяната на предназначението на гаражи и зелени площи, както и застрояването на вътрешно кварталните пространства. Диков подчерта, че вече съществуващите кафенета и магазини в гаражни помещения ще си останат, но оттук нататък при строителство ще важи забраната за промяна на предназначението им. „В София от 5 години и повече не даваме разрешение за строеж на сгради, които нямат осигурени в собствения си урегулиран поземлен имот паркоместа. Това не може да окаже влияние върху вече построеното, но все пак постепенно започваме да решаваме въпроса", каза Диков.

Гаражите ще могат да се преустройват в търговски обекти само ако могат да се осигурят необходимите места за паркиране в съответните имоти. Мотивите за забраната са да не се създават предпоставки за влошаване на организацията на паркирането и движението, най-вече в големите градове. Забранява се и преотреждането на жилище в офис, ако не могат да се осигурят нужните за работата му места за паркиране. Освен това собственик няма да може да продаде гараж, ако му е единствен. Ако към един блок има повече гаражи, те вече ще могат да се продават и дават под наем, но само ако останалите собственици в кооперацията не проявяват интерес към тях.

 

Основен ремонт и преустройство на жилище вече ще са възможни единствено, ако сградата има технически паспорт. Реално такива имат само постройки след 2005 г. За по-старите домсъветът е длъжен да извади паспорт на сградата.

 

С проектозакона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията се прави и реформа в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие. Предлага се те да се регламентират в един закон - Законът за регионалното развитие, който да уреди обществените отношения, свързани с разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документите за стратегическото устройствено планиране (пространственото развитие) и стратегическото планиране на регионалното развитие, както и въпросите, свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им.

Видовете документи за пространствено развитие се предлага да бъдат по-опростени, но с подчертано засилена стратегическа ориентация, като те трябва да отчитат перспективите за пространствено развитие на ЕС и да акцентират върху стратегическите предимства на националната територия и отделните региони в контекста на пространственото развитие на ЕС и целите на кохезионната политика. Промените в тази част трябва да обхванат подготовката на стратегическите документи за развитие за следващия планов период 2014-2020 г.

Предстоят и още изменения, свързани с изискванията за упражняване на дейностите по оценка на инвестиционния проект за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършване на строителен надзор. Предлага се промяна в режима за извършване на тези дейности - от лицензионен в регистрационен, допълване и прецизиране на изискванията за регистриране на консултантската дейност и на отговорността и задълженията на консултантите, както и завишаване на санкциите.