Откриха голямата сцена на Доходното здание в Русе
552
В Русе официално беше открита голямата сцена на Доходното здание. Стартът на новата сцена бе даден със спектакъла „Хъшове” на Народния театър „Иван Вазов”. За това информира сайтът на общината.
Доходното здание се определя от русенци като бисер на русенската архитектурна огърлица.
Идеята за построяването му възниква в края на 19 век, когато се решава да се построи сграда, за да има къде да се провеждат театралните представления, с цел да се задоволят културните нужди на освободения град. До откриването на "Доходното здание" театралните представления са се провеждали в салона на "Ислях хане", строено през 1865 – 1870 г. по времето на Мидхат паша. Русенското театрално дружество, първото основано в България, има нужда от място за изява. Името “Доходно здание” идва от това - сградата да носи доход на училищното настоятелство от наеми за театралния салон, библиотеката, казиното и магазините.
Идеята за построяването му, в полза на българското народно училище, датира от 1896 г., когато русенският градски общински съвет избира шестчленна комисия от председателя на училищното настоятелство, окръжния инженер Т. Тонев, държавен арх. Я. Шамарджиев, градски инж. В.Малчев, инж. арх. Т. Петров и още един училищен настоятел. Комисията изготвя конкурсните условия, приети на извънредна сесия на общинския съвет: "Сградата да бъде двуетажна, числото на магазините да не бъде по-малко от 9, от които три с подница и складове за горния етаж. Освен това да се проектира едно помещение за кафене (казино) около 200 кв. м. В горния етаж да се проектира един театрален салон - 300 кв. м. и един салон за библиотеката – 200 кв. м. “Построяването на сградата се възлага на русенския градски общински съвет за сметка на училищното настоятелство. Конкурсът е бил анонимен, срок за предаване на проектите - 3 месеца след обявяването на конкурса.
На 20. II. 1897 г. журито в състав: русенският окръжен управител Каназирски, градският кмет Г. Михайлов, двама училищни настоятели, окр. инж. Г. Ганев, гр. инж. Вл. Малчев и трима архитекти от Министерството на общите сгради, пътищата и съобщенията:арх. Хр. Ковачевски, арх. Вернаца и арх. Димитриевич, обсъдили представените 15 проекта. Всички единодушно приели проекта с мото "Voila une idee" (ето една идея), който отговарял на програмата. В протокола е отбелязано мнението на журито: "Разпределението е много хубаво, фасадата е прекрасна”. Резултатът от конкурса е следният: I премия 1 500 златни лева на арх. Раул Паул-Бранк от Виена, II премия не се дава, III премия - 600 златни лева на арх. Янаки Шамарджиев.
На 26.01.1898 г. се провежда търг за отдаване на строежа на предприемач. Търгът се печели от предприемача Гатю Цонев и майстора на зидането Петър Атанасов. Ръководството на строежа от страна на общината се възлага на инж. Георг Ланг, поради това, че авторът на проекта предлагал неизгодни за общината условия. Ръководството от страна на предприемача се възлага на арх. Франк Шолц.
Строителството на "Доходното здание" не вървяло лесно. Поради завишаване на първоначалната цена от 350 000 златни лева, училищното настоятелство е било принудено да сключи заем при дружество "Стремление" - 200 000 златни лева и после 50 000 златни лева, като залага свои имоти. В 1900 г. то сключва нов заем - 600 000 златни лева при банка "Гирдап", за който общината залага доходите си от клане на добитък, а училищното настоятелство - своите дюкяни и самото "Доходно здание".
Моделите на скулптурните фигури, символизиращи земеделието и войната, изработени по проект на арх. Паул-Бранк, не били одобрени поради немския си тип. Възложено било на инж. арх. Т. Петров да ги преправи и побългари, като увеличи всички фигури във височина. Така се появяват седем фигури, символ на изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и полета на духа.
Проектът на театралния салон бил изработен от учителя по рисуване Труничек и от Жоран Ромео - декоратор специалист от Народния театър в Букурещ.
Поради липса на средства за довършване на строежа, училищното настоятелство трябвало да даде под наем средната част на "Доходното здание" - театралния салон и кафенето, преди да бъде окончателно завършена самата сграда. От юли 1899 г. до март 1900 г. се провели три търга, но не се намерили кандидати.
Сградата е предадена през 1900 г. без да бъде довършен театралният салон. Първото театрално представление се провежда през 1901 г. в салона на казиното. Сцената и театралният салон са готови през 1902 година.
В 1921 г. е направено разширение на сцената, а през 1924 г. тя била надстроена. Значителни поправки на сцената са извършени и през 1933 -1934 г. Реставрацията на сградата е започната от 1970 г. Магазините са обединени от изложбена зала и читалище "Зора".
Издигането на Доходното здание всъщност предопределя по-нататъшното културно развитие на Русе. Писателят Георги Чендов в книгата си „Когато Русе беше Русчук” определят зданието така:”Доходното здание е венец на дългогодишния духовен възход на будния пристанищен град. Сама по себе си изящно творение на архитектурата, щастливо съчетана с Паметника на свободата и зданието на Тюрио, тя става символ и хералдичен знак на града, за дълги години стожер на интензивен културен живот.”
Историята на Доходното здание е и историята на Русенския драматичен театър. Ето защо тази сграда е известна и под второто си име - Театъра. В дългогодишното си съществуване Русенският театър в Доходното здание е създавал незабравими спектакли, превърнали се в национална гордост за българския театър. На негова сцена са се изявявали значими театрални личности, бил е пример както за демократичен, така и за новаторски подход към процесите на изкуството.
Доходното здание се явява родното място и на други културни институции в града. На 27 ноември 1949 г. с операта „Травиата" от Джузепе Верди (режисьор - Драган Кърджиев, диригент - Константин Илиев, художник - Асен Попов) се слага началото на Операта в Русе. Това първо представление се изнася на театралната сцена на Доходното здание. То приютява операта до ноември 1955 година, когато става преместването в сегашната й сграда.
Държавният куклен театър също започва историята си в него. Сформираната трупа на кукловодите през 1960 г., когато се основава професионално театърът, започва да изнася и спектакли на сцената на Доходното здание. Първата премиера е на 15 февруари 1960 г. с пиесата “Патилата на Скок-Подскок” от Н. Кръстев. Това продължава до 1 юни 1965 г., когато става и преместването в сегашната сграда.
От 1928 до 1954 г. в Доходното здание се намира и русенската библиотека „Любен Каравелов" - един продължителен период, в който тя се утвърждава като силна културна институция в града и страната.
Експозицията на русенската художествена галерия е разположена в Доходното здание от 1947 до 1979 г.
През 1975 г. ръководството на града взема решение за реконструкция и преустройство на Доходното здание, решавайки да запази представителната му фасада, а вътрешно да се направят модерни и функционални преобразувания.
Първата копка на новия строеж е направена тържествено през август 1980 г. За съжаление реконструкцията и модернизацията на сградата продължи извънредно дълго. Пожарите през 80-те и 90-те години нанесоха огромни щети, унищожиха декори, костюми и зали, които и сега не са приведени в стария си вид. Пречки от най-различен характер - икономически, политически, социални - станаха причината дълги години зданието да стои безмълвно и самотно. Това предизвикваше болката на русенци.
Строителството на новия театър на практика не е спирало. На 1 юли 1999 г. тържествено е открита Kамерната зала /200 места/ на Доходното здание и част от сградата. През октомври 2001 година русенските театрални творци и служители се върнаха отново в своя дом. В Доходното здание се помещават администрацията, част от художествените ателиета, започват да функционират и двете сцени.
Финансовата справка за изразходваните средства за сградата на зданието за периода 1997-2006г. сочи, че Община Русе е дала общо 11 638 062 лв. От общинския бюджет са изразходени 2 399 249, в това число 500 000 лв. целева субсидия от Министерството на културата. От общинския инвестиционен фонд са инвестирани 9 238 813 лв. Балансовата стойност на сградата деактувана от държавна в общинска собственост е 2 407 528 лв. Общата сметка за обекта е 14 045 590лв, в това число от Община Русе 11 638 062 лв, от Министерството на културата – 500 000 лв., плюс балансната стойност на старата сграда от 2 407 528 лв . Налага се изводът,че по-големият дял от финансирането е този на Община Русе.
От 1982 година до сега повече от 25 фирми са взели участие в ремонтните дейности на сградата. Проектантският екип е на арх.Константин Вандалов, а към момента 14 фирми са взели участие в довършването на сградата.
През 1973 г. в „Държавен вестник" Доходното здание е обявено под № 1 от списъка на сградите от фонда на архитектурно-историческото наследство в Русе с национално значение. През 1995 г. сградата е обявена за национален художествен и исторически паметник на културата. Сградата е ценна с това, че е първата, построена за театрални нужди, изпълнена по архитектурен проект, премиран на международен конкурс. Нейният интериор и най-вече фасада, издържани в стила "неокласицизъм", са образец на архитектурата по онова време. Величествената главна фасада, със спокойния ритъм на аркадите, украсени с много пластични орнаменти и архитектурни детайли, увенчани със стели, вази, кули и куполи, обогатена със скулптурна украса от седем символични фигури, създават неповторимо чувство за европейския характер на центъра на града.
Идеята за построяването му възниква в края на 19 век, когато се решава да се построи сграда, за да има къде да се провеждат театралните представления, с цел да се задоволят културните нужди на освободения град. До откриването на "Доходното здание" театралните представления са се провеждали в салона на "Ислях хане", строено през 1865 – 1870 г. по времето на Мидхат паша. Русенското театрално дружество, първото основано в България, има нужда от място за изява. Името “Доходно здание” идва от това - сградата да носи доход на училищното настоятелство от наеми за театралния салон, библиотеката, казиното и магазините.
Идеята за построяването му, в полза на българското народно училище, датира от 1896 г., когато русенският градски общински съвет избира шестчленна комисия от председателя на училищното настоятелство, окръжния инженер Т. Тонев, държавен арх. Я. Шамарджиев, градски инж. В.Малчев, инж. арх. Т. Петров и още един училищен настоятел. Комисията изготвя конкурсните условия, приети на извънредна сесия на общинския съвет: "Сградата да бъде двуетажна, числото на магазините да не бъде по-малко от 9, от които три с подница и складове за горния етаж. Освен това да се проектира едно помещение за кафене (казино) около 200 кв. м. В горния етаж да се проектира един театрален салон - 300 кв. м. и един салон за библиотеката – 200 кв. м. “Построяването на сградата се възлага на русенския градски общински съвет за сметка на училищното настоятелство. Конкурсът е бил анонимен, срок за предаване на проектите - 3 месеца след обявяването на конкурса.
На 20. II. 1897 г. журито в състав: русенският окръжен управител Каназирски, градският кмет Г. Михайлов, двама училищни настоятели, окр. инж. Г. Ганев, гр. инж. Вл. Малчев и трима архитекти от Министерството на общите сгради, пътищата и съобщенията:арх. Хр. Ковачевски, арх. Вернаца и арх. Димитриевич, обсъдили представените 15 проекта. Всички единодушно приели проекта с мото "Voila une idee" (ето една идея), който отговарял на програмата. В протокола е отбелязано мнението на журито: "Разпределението е много хубаво, фасадата е прекрасна”. Резултатът от конкурса е следният: I премия 1 500 златни лева на арх. Раул Паул-Бранк от Виена, II премия не се дава, III премия - 600 златни лева на арх. Янаки Шамарджиев.
На 26.01.1898 г. се провежда търг за отдаване на строежа на предприемач. Търгът се печели от предприемача Гатю Цонев и майстора на зидането Петър Атанасов. Ръководството на строежа от страна на общината се възлага на инж. Георг Ланг, поради това, че авторът на проекта предлагал неизгодни за общината условия. Ръководството от страна на предприемача се възлага на арх. Франк Шолц.
Строителството на "Доходното здание" не вървяло лесно. Поради завишаване на първоначалната цена от 350 000 златни лева, училищното настоятелство е било принудено да сключи заем при дружество "Стремление" - 200 000 златни лева и после 50 000 златни лева, като залага свои имоти. В 1900 г. то сключва нов заем - 600 000 златни лева при банка "Гирдап", за който общината залага доходите си от клане на добитък, а училищното настоятелство - своите дюкяни и самото "Доходно здание".
Моделите на скулптурните фигури, символизиращи земеделието и войната, изработени по проект на арх. Паул-Бранк, не били одобрени поради немския си тип. Възложено било на инж. арх. Т. Петров да ги преправи и побългари, като увеличи всички фигури във височина. Така се появяват седем фигури, символ на изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и полета на духа.
Проектът на театралния салон бил изработен от учителя по рисуване Труничек и от Жоран Ромео - декоратор специалист от Народния театър в Букурещ.
Поради липса на средства за довършване на строежа, училищното настоятелство трябвало да даде под наем средната част на "Доходното здание" - театралния салон и кафенето, преди да бъде окончателно завършена самата сграда. От юли 1899 г. до март 1900 г. се провели три търга, но не се намерили кандидати.
Сградата е предадена през 1900 г. без да бъде довършен театралният салон. Първото театрално представление се провежда през 1901 г. в салона на казиното. Сцената и театралният салон са готови през 1902 година.
В 1921 г. е направено разширение на сцената, а през 1924 г. тя била надстроена. Значителни поправки на сцената са извършени и през 1933 -1934 г. Реставрацията на сградата е започната от 1970 г. Магазините са обединени от изложбена зала и читалище "Зора".
Издигането на Доходното здание всъщност предопределя по-нататъшното културно развитие на Русе. Писателят Георги Чендов в книгата си „Когато Русе беше Русчук” определят зданието така:”Доходното здание е венец на дългогодишния духовен възход на будния пристанищен град. Сама по себе си изящно творение на архитектурата, щастливо съчетана с Паметника на свободата и зданието на Тюрио, тя става символ и хералдичен знак на града, за дълги години стожер на интензивен културен живот.”
Историята на Доходното здание е и историята на Русенския драматичен театър. Ето защо тази сграда е известна и под второто си име - Театъра. В дългогодишното си съществуване Русенският театър в Доходното здание е създавал незабравими спектакли, превърнали се в национална гордост за българския театър. На негова сцена са се изявявали значими театрални личности, бил е пример както за демократичен, така и за новаторски подход към процесите на изкуството.
Доходното здание се явява родното място и на други културни институции в града. На 27 ноември 1949 г. с операта „Травиата" от Джузепе Верди (режисьор - Драган Кърджиев, диригент - Константин Илиев, художник - Асен Попов) се слага началото на Операта в Русе. Това първо представление се изнася на театралната сцена на Доходното здание. То приютява операта до ноември 1955 година, когато става преместването в сегашната й сграда.
Държавният куклен театър също започва историята си в него. Сформираната трупа на кукловодите през 1960 г., когато се основава професионално театърът, започва да изнася и спектакли на сцената на Доходното здание. Първата премиера е на 15 февруари 1960 г. с пиесата “Патилата на Скок-Подскок” от Н. Кръстев. Това продължава до 1 юни 1965 г., когато става и преместването в сегашната сграда.
От 1928 до 1954 г. в Доходното здание се намира и русенската библиотека „Любен Каравелов" - един продължителен период, в който тя се утвърждава като силна културна институция в града и страната.
Експозицията на русенската художествена галерия е разположена в Доходното здание от 1947 до 1979 г.
През 1975 г. ръководството на града взема решение за реконструкция и преустройство на Доходното здание, решавайки да запази представителната му фасада, а вътрешно да се направят модерни и функционални преобразувания.
Първата копка на новия строеж е направена тържествено през август 1980 г. За съжаление реконструкцията и модернизацията на сградата продължи извънредно дълго. Пожарите през 80-те и 90-те години нанесоха огромни щети, унищожиха декори, костюми и зали, които и сега не са приведени в стария си вид. Пречки от най-различен характер - икономически, политически, социални - станаха причината дълги години зданието да стои безмълвно и самотно. Това предизвикваше болката на русенци.
Строителството на новия театър на практика не е спирало. На 1 юли 1999 г. тържествено е открита Kамерната зала /200 места/ на Доходното здание и част от сградата. През октомври 2001 година русенските театрални творци и служители се върнаха отново в своя дом. В Доходното здание се помещават администрацията, част от художествените ателиета, започват да функционират и двете сцени.
Финансовата справка за изразходваните средства за сградата на зданието за периода 1997-2006г. сочи, че Община Русе е дала общо 11 638 062 лв. От общинския бюджет са изразходени 2 399 249, в това число 500 000 лв. целева субсидия от Министерството на културата. От общинския инвестиционен фонд са инвестирани 9 238 813 лв. Балансовата стойност на сградата деактувана от държавна в общинска собственост е 2 407 528 лв. Общата сметка за обекта е 14 045 590лв, в това число от Община Русе 11 638 062 лв, от Министерството на културата – 500 000 лв., плюс балансната стойност на старата сграда от 2 407 528 лв . Налага се изводът,че по-големият дял от финансирането е този на Община Русе.
От 1982 година до сега повече от 25 фирми са взели участие в ремонтните дейности на сградата. Проектантският екип е на арх.Константин Вандалов, а към момента 14 фирми са взели участие в довършването на сградата.
През 1973 г. в „Държавен вестник" Доходното здание е обявено под № 1 от списъка на сградите от фонда на архитектурно-историческото наследство в Русе с национално значение. През 1995 г. сградата е обявена за национален художествен и исторически паметник на културата. Сградата е ценна с това, че е първата, построена за театрални нужди, изпълнена по архитектурен проект, премиран на международен конкурс. Нейният интериор и най-вече фасада, издържани в стила "неокласицизъм", са образец на архитектурата по онова време. Величествената главна фасада, със спокойния ритъм на аркадите, украсени с много пластични орнаменти и архитектурни детайли, увенчани със стели, вази, кули и куполи, обогатена със скулптурна украса от седем символични фигури, създават неповторимо чувство за европейския характер на центъра на града.