Пасивната сграда е концепция, която има своята ниша на пазара

Практическото приложение на стандарта е доказано в цяла Европа, каза Стефан Антонов, ИГ Пасивни сгради България.

 

 

 

Стефан Антонов е инженер и икономист по образование. Работата му е свързана с предлагане на решения в строителната индустрия. Интересът му към енергоефективното строителство и стандарта пасивна сграда го събира със съмишленици през 2009 година, за да учредят заедно ИГ Пасивни сгради България. Неправителствената организация, популяризираща едноименния стандарт у нас, обединява специалисти и компании, добре запознати с концепцията на пасивното строителство и убедени в необходимостта от развитие и приложение на стандарта в България.

 

ИГ Пасивни сгради България беше и организатор на Втората национална конференция "Пасивни сгради България 2010" в Интер Експо Център на 27 януари, която събра студенти, крайни потребители, проектанти, архитекти, инвеститори и представители на различни институции и компании. На форума присъстваха и изявени специалисти от Австрия, Германия, Словакия и Словения. 

 

Г-н Антонов, кои са най-големите трудности пред въвеждането на стандарта Пасивна сграда у нас?

Практическото приложение на стандарта не е проблем и това показват десетките хиляди пасивни сгради в цяла Европа от най-различен тип - и реновирани, и новопостроени. Вярно е, че в много общини в Австрия и Германия стандартът вече е задължителен. Във Франкфурт на Майн например не може да се построи нова сграда, ако тя не е по този стандарт. Но това е решение на общината.

 

В този смисъл, въвеждането на такъв стандарт в България не е ли по-скоро политическо решение и не се ли изискват определени правилници и разпоредби?

Моето мнение по въпроса е малко по-различно. Правилата и правилниците се задават с минимални параметри и такива в България има. А пасивната сграда е нещо много повече и по тази причина такъв стандарт у нас трудно би се наложил като задължителен, освен ако не дойде като изискване от ЕС. Ние правим тази конференция, за да покажем как стандартът реално действа и може да се приложи. Той е по-скоро за тези, които не искат да се съобразяват с минималните изисквания на нашите стандарти, а се стремят към нещо повече - са себе си, за децата си, за поколенията...   

 

Т.е., в България нещата опират по-скоро до начина на мислене, до индивидуални решения на инвеститори, проектанти и архитекти....

Ако за инженерите пасивната сграда е стандарт, за мен тя е един продукт - концепция, която има своята ниша на пазара. Така че, по всички нива, като започнем от проектанти, архитекти, строители, включително и крайни клиенти, които искат да имат такава сграда, тя може да бъде постигната. Включително и реновирана. За съжаление, българите не гледаме как да направим нещо по-добре, а как да го направим по-евтино. 

 

Не са ли необходими все пак финансови стимули и данъчни облекчения за инвеститорите относно устойчивото строителство?

Според мен по-важно е да покажем, че основното предимство на една пасивна сграда е комфортът на обитаване. Едно маркетингово изследване сред живущи в пасивни сгради показва, че две трети от анкетираните слагат комфорта на първо място - т.е., преди спестяването на разходи от енергия. Защото комфортът в една пасивна сграда наистина е несравним - това е максималният комфорт.

 

Повишава ли според Вас процентът на хората, които проявяват интерес и разбиране към устойчивото строителство и пасивните сгради?

Аз се надявам процентът на хората, които мислят за бъдещето, да се увеличава все повече. Имам предвид, че за нас, българите, домът обикновено е за цял живот. И какво ще стане, ако този дом, в който ние инвестираме всичко, което сме изработили или ще изработим, само след пет години вече се окаже извън стандартите? А допълнителните реконструкции струват много повече, отколкото ако вложите пари в самото начало.

 

Доколко стандартът Пасивна сграда касае например старото строителство, панелните блокове...?

Касае много. По време на конференцията дадохме примери за реновиране на стара сграда с компоненти за пасивна сграда, където консумацията на енергия е намалена десет пъти. Това е една доста сериозна стъпка.

 

Но, основното е, както каза и Гюнтер Ланг* от ИГ „Пасивни сгради Австрия" в своята презентация - ако парите за обсъжданият проект за газопровод „Набуко" бъдат използвани за енергийна ефективност и пасивни сгради, биха могли да бъдат санирани милион и повече жилища. И тогава вече няма да имаме нужда от енергията, която би идвала по „Набуко". 

 

*Инж. Гюнтер Ланг е главен изпълнителен директор на IG Passivhaus Австрия - централната организация, разпространяваща информация и качествено и професионално обучение за пасивни сгради в цяла Австрия. Той е и собственик на „LANG Consulting". Домът, в който Гюнтер Ланг живее към момента, е една от първите пасивни къщи в Австрия.

 

Интервю на Ема Димитрова