Пасивните сгради в Дания са по-евтини от традиционното строителство
Това каза арх. Андерс Сонничсен, сертифициран дизайнер на Пасивни Къщи и лектор към Института за Пасивни Къщи (PHI), Германия.
За голяма част от архитектурната ни общност арх. Андерс Сонничсен е познат като член на журито за конкурса за Пасивна къща в Лозен, който се проведе миналата година. През май той ще пристигне у нас от Дания, за да бъде гост лектор на курса "Сертифициран дизайнер на Пасивни къщи", организиран от Energy+International ЕООД. Обучението ще се проведе между 13-19 май в София.
Може ли да ни кажете защо се насочихте да работите в областта на пасивните сгради?
Стандартът за пасивните сгради е различен от другите стандарти, защото за повече от 20 години е прилаган при хиляди построени сгради и по този начин постоянно се усъвършенства. Интересно е също така, че той е достъпен.
Целта е не да се проектира сграда, която няма нужда от енергия, защото това би било много скъпо. Цената за постигане на последните 5-10% киловатчаса спестена енергия е равна на тази за първите 90%. Целта на стандарта за пасивните сгради е да се откъсне първо "ниско висящия плод". Поради това пасивните сгради поне в Дания са по-евтини от традиционното строителство.
И накрая, но не на последно място, пасивните сгради не изискват ниското им енергийно потребление да бъде постигнато чрез възобновяеми енергийни източници. Те могат да се добавят впоследствие, но сградата сама по себе си трябва да има ниска консумация на енергия, за да отговаря на стандарта.
Споменахте, че в Дания в много случаи цената на пасивните сгради е по-ниска от тази на сградите, построени при традиционното строителство. Как постигате това?
Цените на пасивните сгради понякога са по-ниски, защото първоначалната цена на къщите в Дания са високи. Това може би се дължи на високото качество, по-високите заплати, които се заплащат по време на строителния процес, и високите данъци. Много често една пасивна сграда е по-опростена, нуждата от допълнително отопление е много малка, въздухопроницаемостта и вентилационната система са налице и само трябва да бъдат подобрени.
Основно опростената форма на сградата и намалената нужда от допълнително отопление ни дава възможност да бъдем конкурентни в цените. Ако имате една сложна сграда, с много ъгли и сложна фасада, тогава става много по-скъпо тя да бъде построена като пасивна сграда в сравнение с една опростена форма, с тухлена стена и изолация.
Колко сертифицирани пасивни сгради има в Дания?
Не съм сигурен, но трябва да има около сто такива сгради.
Има ли някакви субсидии или данъчни облекчения за изграждане сертифицирани пасивни сгради във вашата страна?
В Дания има доста високи такси върху доставката на енергия, така че мотивацията идва оттам.
Наскоро научихме, че от 1 януари 2013 година в Дания е забранено да се инсталират бойлери на нафта или природен газ при новите сгради. Копенхаген също така си е поставил за цел да е въглеродно неутрален до 2025. Как тези положителни промени се отразяват на строителната индустрия и на хората?
Това е вярно, но донякъде. Искам да обърна внимание на това, че става въпрос за държавните учреждения и сгради. Това не включва всички жилищни сгради. Дали Копенхаген ще постигне поставената цел да стане въглеродно неутрален до 2025 е трудно да се каже, но нещата се движат в правилната посока. Това обаче се отразява на всички нас. Има предвидени значителни финансови средства за енергийно обновяване на съществуващите жилищни блокове. Това не включва самостоятелните къщи и офис сградите. Има изисквания всички новопостроени къщи да бъдат въздухонепроницаеми (1,5 h-1) и консумацията им на енергия годишно да бъде под 60 киловатчаса на кв.м (например за къща с 200кв.м разгъната площ).
Вие също така преподавате курса "Сертифициран дизайнер на Пасивни Къщи" в Дания. Мотивирани ли са професионалистите във вашата страна да придобият умения да проектират и строят енергийно ефективни сгради?
И да, и не. Инженерите и някои от архитектите са мотивирани. Доста от архитектите обаче се считат повече за дизайнери, отколкото да се ориентират към техническата част на един проект, и не искат да се занимават с изчисления. Това за съжаление не е никак добре, защото скоро ще се уверят, че няма да могат да отговарят на изискванията на бъдещите си клиенти. Хората стават все по-наясно с предимствата на изграждането на нискоенергийни домове, поради комфорта, бъдещите ниски разходи, а може би и с оглед на запазването на околната среда. Тези домове след това още по-лесно ще могат да се продават.
Какъв е вашият съвет за професионалистите в България, които смятат да работят в областта на нискоенергийни и пасивни сгради?
Не знам достатъчно за България и как строите вашите домове. Може би сградите в Дания са са с малко по-високо качество, поради доста строгите изисквания и по-големия бюджет. Така че при нас може да е необходимо по-малко усилие, за да бъдат съобразени тези домове с изискването за пасивните сгради, но това просто е мое предположение.
Бихте ли обяснили какво могат да очават участниците в предстоящия курс "Сертифициран дизайнер на Пасивни Къщи" в София, на който ще преподавате?
Курсът е технически, но аз ще се постарая да го направя разбираем за архитектите, които не се увличат толкова от техническата част, като мен например. Те ще научат за цялостната концепция за пасивните сгради, как работи тя и как се правят изчисленията. Това ще даде възможност на участниците да приложат тези знания към своя начин на проектиране. За да съм точен, ще кажа, че те ще научат за топлинните загуби (U-стойности), вентилация, въздухонепроницаемост, слънчеви печалби, материали, детайли, оптимизирания енергиен баланс, икономика, устойчивост и т.н.
Вие ще посетите България за първи път през май. Какво бихте желали да видите от нашата страна?
Хората, бих казал. Не съм бил по на изток от Югославия, която посетих преди войната, и Чехия. Вярвам, че гостоприемството на хората в България ще ми даде едно незабравимо преживяване.
Интервю: арх. Гергана Барабонкова, Energy+ International ЕООД