Представиха в Китай възможности за инвестиции в инфраструктурата у нас

България има потенциал за инвестиции в 5 пътни проекта, 4 жп направления, 4 пристанищни терминала, 1 интермодален терминал и 2 граждански летища.

За всички тях страната ни за първи път отваря опциите за публично-частно партньорство и концесиониране. Тези възможности бяха представени в рамките на инициативата „Един пояс, един път" от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

 

Двамата са в състава на българската делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов за участие в Четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).  Събитието се провежда в периода 22-27 ноември в Шанхай, Суджоу и Пекин в Китайска народна република.

 

 

Министър Ивайло Московски представи възможностите за инвестиции в развитието на транспортната инфраструктура на страната ни. Акцент в презентацията бе поставен върху развитието на основни жп отсечки и процеса на концесиониране на отделни обекти. 

 

С добър потенциал за инвестиции в железопътната инфраструктура, министър Московски посочи четири железопътни направления. Това са възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе-Варна с дължина 227 км и индикативна стойност 383 млн. евро, както и модернизация на жп линия София-Перник-Радомир, като направлението е разделено на две трасета. Основното е София-Драгичево-Перник-Радомир с дължина 48.6 км, а обходното трасе е Волуяк-Разменна-Перник и е с дължина около 48.8 км. Индикативната стойност е 360 млн. евро.

 

Останалите направления са жп линията Радомир-Гюешево, като трасето е еднопътно и не е електрифицирано, разделено е на два участъка - Радомир-Кюстендил, 54 км, и Кюстендил-Гюешево, 34 км, а необходимите средства са в размер на 556 млн. евро. Последното направление е жп линията Русе-Димитровград, част от TEN-T мрежата, свързваща Северна и Южна България, като отсечката е изцяло електрифицирана, но има специфики относно максималната скорост, която могат да развиват пътническите и товарни влакове.

 

Министър Московски представи пред участниците във Форума транспортните инфраструктурни обекти, които Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подготвя за концесиониране. Министърът обърна специално внимание върху предстоящото възлагане на концесионни анализи на жп гара Варна. В плановете на МТИТС за отдаване на концесия са включени четири пристанищни терминала - Видин-център, Русе-изток, Русе-запад и Зимовник-гр. Русе. За гражданските летища в столицата и Пловдив предстои да бъдат приети концесионните анализи. Относно Интермодален терминал в Пловдив, министърът съобщи, че в кратки срокове ще стартира изготвянето на концесионните анализи.

 

България, която е разположена на кръстопътя на Европа, Азия и Африка, си е поставила амбициозната задача да довърши своя магистрален пръстен. През септември тази година правителството одобри Стратегия за развитие на пътната инфраструктура и Средносрочната оперативна програма за изпълнението й до 2022 г. Тя предвижда изграждането на нови над 600 км магистрали, модернизация и ново строителство на още над 500 км републикански пътища и рехабилитация на приблизително 20 хил. км пътища от първи, втори и трети клас до 2020 г. Това посочи пред китайски инвеститори министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

 

В момента правителството търси 1,5 млрд. евро за ключови пътища, които са връзка с европейските транспортни коридори през България. По думите й амбицията на правителството е с европейско финансиране да се довършат магистрала "Струма" и отсечката от Ябланица до Велико Търново на автомагистрала "Хемус".

 

За изграждане на добра транспортна свързаност в страната ни, България ще търси финансиране за новите магистрали: Хемус, София - Видин, София - Калотина, Русе - Велико Търново -Свиленград, Варна - Бургас и тунела под Шипка. Това са ключовите проекти, посочени в стратегията до 2022 г.

 

Общо за привеждане на пътната инфраструктура в добро състояние ще са нужни над 10 млрд. евро. В сумата са включени и средствата за пътното поддържане, както и за новите програми за безопасност по пътищата.

 

Само преди две седмици правителството взе решение за въвеждане на тол система на територията на страната, посочи пред инвеститорите министър Павлова. За изграждането й ще се търси инвеститор. До шест месеца ще се подготви техническата документация, за да се обяви процедура за търсене на изпълнител и оператор на ТОЛ системата, която ще бъде изградена за всички републикански пътища. Така камионите и автобусите ще плащат на изминат километър, вместо да плащат такса за винетни стикери, които са за време, а не за изминато разстояние.