Предвиждат задължително рециклиране на строителни отпадъци

3216
Това е една от очакваните промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

В закона се въвеждат цели за повторна употреба на строителни отпадъци - не може да ги изхвърлите на сметището. 70% от тях трябва да бъдат рециклирани, съобщи тази вечер на семинар в Банско Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране. Повторното използване по принцип става най-вече в строителството на пътища. Идеята като цяло е да се намалят отпадъците, които се изхвърлят на сметището, защото се разлагат и тровят земята. 

 

От Българска асоциация по рециклиране определиха новия закон за управление на отпадъци като добър, но акцентираха върху това, че има много нови моменти, които не са добре обмислени. Според представителите на бранша изграждането на общински площадки ще струва на държавата около 260 милиона лева. Въпросът обаче е откъде ще дойдат тези пари? 

 

Друго предложение в закона е търговските обекти и административните сгради да събират отпадъците разделно. Те ще трябва да разполагат с контейнери за хартия, стъкло и пластмаса от 1 януари 2013 г. Глобата ще е от 3 хиляди до 10 хиляди лева. Дори и за малък обект като павилион собствениците ще трябва да определят още 1 кв. м за контейнери, които трябва да платят, каза Малинов. БАР счита, че изискването е целесъобразно, но закона не дава отговори на въпроса кой и как ще събира тези отпадъци, както и кой ще плаща за контейнерите, които са на стойност между 100 и 1 000 лв., в зависимост от големината им.

 

Асоциацията ще се обърне към Комисията за защита на конкуренцията, дирекции в Европейската комисия, Комисията по петиции и жалби към европейския парламент и ще сезира Конституционния съд заради това, че  гражданите ще предават безплатно отпадъците си само на общински площадки. Принципно решението е отложено за след две години след разговори с премиера Бойко Борисов и министъра на околната среда Нона Караджова, но ако влезе в сила, незаконните площадки ще вземат работата на общинските, смятат от асоциацията. „Ние не сме срещу общинските площадки, но гражданите трябва да могат да предават отпадъци където поискат. Иначе общината става монополист", каза Малинов.

 

Според МОСВ с предложението ще се намалят кражбите на цветни и черни метали. Досегашният закон за отпадъците е намалил кражбите на метали с 50%, като се очаква новият също да допринесе за това. По последни данни, кражбите на метали са за 16 млн. лв.през 2010 г, или 0,76% от общата търговия със скрап с оборот 2,2 млрд. лв. А през 2011 г. кражбите са намалели до около 8 млн. лева. В момента има 1162 пререгистрирани площадки за изкупуване на метали, заличени са 576, очаква се да спрат още 590.

 

 

Иво Георгиев, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ), Владимир Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация по рециклиране (БАР), и Борислав Малинов - председател на БАР. Двете асоциации се обявиха по-рано за общи действия срещу незаконните площадки за скрап. Райна Капчева от Европейски институт-София (вдясно) изрази желанието си за осъществяване на системни срещи между представителите на бранша и контролните органи за намиране на общ подход към проблема с незаконните пунктове, който има европейски измерения. 

 

Друго недоволство на Българската асоциация по рециклиране относно Закона за управление на отпадъците е, че лицензиите за черни и цветни метали се заменят с разрешения, като молби трябва да бъдат подадени до 15 януари. Ако не се получи отговор от МОСВ, се счита, че разрешението е дадено - т.е. въведен е статутът на мълчаливото съгласие. „Ако обаче не получиш разрешение, губиш клиенти и партньори", каза Малинов и допълни, че са дали 3 хиляди лева за лицензи, които са били безсрочни, е сега се заместват с разрешителни. 

 

Освен това на фирмите от бранша, които имат „невярно сведение" в документацията, ще им бъде отнемано разрешението, както и банковата гаранция от 25 000 лв, дори и за техническа грешка. Въпросът е както означава понятието „невярно сведение"? Въпреки че тази санкция може да бъде обжалвана, никъде в закона не е записано какъв е режимът банковата гаранция да бъде върната на фирмата. 

 

Друго предвидено изискване е търговците на черни и цветни метали да въведат безкасово плащане на доставчиците си. В случая с металните отпадъци обаче няма праг за забраната за плащане в брой, а голяма част от хората събират и предават именно малки количества за дребни пари, за да си нахранят семейството. Безкасовото плащане е било въведено в Белгия, но са го отменили, казаха от асоциацията. 

 

Иво Георгиев от Асоциацията на рециклиращата индустрия (вляво) категорично посочи, че бизнесът със скрап не означава кражби и лъжливи фирми. 

 

Други проблемни моменти в Закона според БАР:

 

- въвежда се понятието страничен продукт, но не е ясно в кой момент той спира да бъде отпадък и става суровина за производство;

 

- забранява се гражданите да предлагат кабели или проводници, а изкупуването им се глобява с от 30 хиляди до 100 хиляди лева. Според асоциацията това е противоконституционно;

 

- много високи глоби - от 30 хиляди до 500 хиляди лева за този, който не заплати продуктова такса.

 

На семинара в Лъки Банско представителите на рециклиращата индустрия се обединиха около мнението, че ще продължават да търсят диалог с институциите за промени в Закона за управление на отпадъците, които ще стимулират развитието на малкия и средния бизнес в България. 

 

Снимки: citybuild.bg