Проектирането у нас се третира като доставка на маратонки

КАБ е предложила наредба, която залага на конкурсното начало, но Агенцията за обществени поръчки не я приема, каза арх. Георги Савов, председател на РК Нова към КАБ. 

 

Миналата седмица разговарях с арх. Георги Савов във връзка с проблемите около новия Устав на КАБ, тъй като той е член на комисията, която подготвя промените в него. В хода на разговора по тази тема обаче възникнаха други въпроси и проблеми, свързани с работата на архитектите у нас. Като основател и съдружник в "А-три архитектура и изпълнения" ООД, която се занимава с управление на инвестиционни проекти в областта на строителството, арх. Савов има опит и мнение по въпросите, свързани с тези процеси. Освен това той е и автор е на административни, промишлени, обслужващи и жилищни сгради, хотели и устройствени разработки.

 

Арх. Савов, какви са основните проблеми на архитектите в България?

 

Най-често дискутираната тема между архитектите е за ниските цени на проектантския труд и за дъмпинг на пазара, но аз и много мои колеги твърдим, че това не е вярно. Дъмпинг няма, просто липсва единен задължителен за всички проектанти критерий за обема и съдържанието на един проект. На пръв поглед Наредба №4 определя какво трябва да има в един проект, но задължителната част от нея обхваща само този минимум, който е необходим за издаване на разрешение за строеж. Останалите проекти и дейности, по които трябва да се остойности, реализира и приеме един проект, не са задължителни и Възложителят сам избира дали да ги възложи или не. Най-основните от тях са работните детайли, на тяхна база - подробната проектосметна документация, и не на последно място - постоянният авторски контрол по време на реализацията. Проектантът е оставен по свое усмотрение и съвест да решава дали да ги включи в офертата си, като по този начин тя става с по-висока цена, или да даде ниска „дъмпингова" цена и да изчака Възложителя, принуден от обстоятелствата, да се сети да му ги възложи в по-късен етап.

 

Към момента  никой не следи дали в определена цена влизат еднакви параметри по отношение на обем и съдържание на инвестиционните проекти. Тук е мястото на КАБ като регулаторен орган на нашата „регулирана професия" да уеднакви критериите, да каже кои параметри са задължителни не само за изваждане на разрешение за строеж, но и за успешната реализация на проекта. Това не е толкова трудно да се постигне. Можем да се поучим от опита на архитектите преди 1944 г., когато е имало еднотипни задължителни договори по образец на камарата. Те са били кратки - от една-две страници, но със всичко необходимо в тях. Можем да съгласуваме тези договори с Българска стопанска камара и с ДНСК, т.е., да се създадат договори, одобрени от всички страни в инвестиционния процес. Договори, който да защитават архитектите от недобросъвестни възложители и строители, но съответно да защити и Възложителя и другите участници в инвестиционния процес, ако архитекта не си свърши добре работата. Тези договори трябва да имат приложения от няколко страници, където подробно да е написано какво трябва да включва даден проект, а Възложителят точно да отбелязва кое иска съгласно действащите нормативи и кое не. И на тази база вече да се даде цена.  

 

При липсата на такива договори какво се случва в момента?

 

В момента Възложителят идва при теб и пита единствено колко взимаш на квадрат. После отива при друг колега, за да търси по-ниска цена, без изобщо да има ясен критерий на базата на какво да ги сравнява. Ето защо според мен КАБ може да застане зад няколко такива типови договора и чрез проектанти - членове на КАБ с достатъчно голям опит (примерно 20 години), но в пенсионна възраст, да бъде институцията, която слага своя печат върху готовите проекти и да гарантира, че са спазени точно обемът и съдържанието на проекта по съответния договор. КАБ да бъде нещо като добре забравеното КТК и по този начин да стане реален фактор в инвестиционния процес. Комисията за защита на конкуренцията може да има някакво основание да санкционира КАБ, когато обявява минимални цени за проектиране, но никой не може да има каквито и да е претенции, когато камарата застане на позиция да отстоява професионализма в интерес на всички участници в инвестиционния процес.

 

Всъщност, ние, архитектите, излизаме от играта още след техническия, а в някои случаи и след идейния проект, защото законодателят е дал възможност още в тази фаза да се издава разрешение за строеж. Ние сме извън играта в авторския контрол, в изработването на детайли, в проектно-сметната документация (защото не е задължителна и може да се възлага допълнително). Ние сме извън играта във всичко, след като инвеститорът вземе разрешение за строеж, а в същото време законодателят е казал, че сме длъжни  да приемем обекта и разпишем Акт 15. Но когато един архитект не е ходил на авторски и няма ангажимент да прави детайли, какво ще приема на обекта? Този проблем провокира масовата практика колеги да слагат подписа си, без да са стъпвали на обекта и да получават примерно 500-1000 лв. за това. И понеже по закон нямат отговорност, архитектите го правят.

 

Как без задължително изработване на детайли тогава се прави например оценката за енергийна ефективност?

 

Не знам как си правят изчисленията, като имат само проект в техническа фаза. Сигурно този, който прави оценката за енергийна ефективност, измисля детайлите сам. Но дали тези детайли ще  паснат на архитектурата? Кой ще им прави авторски контрол по време на изпълнението? Кой ще ги приема? В повечето случаи архитектът не носи реална отговорност за количествената сметка на проекта си, защото тя, ако изобщо му се възложи, се прави по непълни проекти, спечелили търга с най-ниска цена и с най-кратък срок - без детайли, без всичко това, което прави един проект наистина професионален. Не е нужно да се чудим защо имаме такава малка усвояемост на пари от европейските фондове. Количествените сметки и проектно-сметната документация, с които се кандидатства по различните програми, драстично се различават от реалността, а в нормалните държави е стандарт тези сметки да са точни. Всъщност, много голяма част от колегите не могат да направят разлика между спецификация, количествена сметка и проектно-сметна документация.

 

 

Какви са другите проблеми, които възникват в хода на един инвестиционен процес у нас?

 

Проблемите са много, но искам да ви обърна внимание на един от тях, за който не се говори все още. За проектанта, строителя и надзора (едни от основните участници в инвестиционния процес), съгласно ЗУТ се иска да отговарят на различни квалификационни критерии, като Пълна Проектантска Правоспособност, лиценз и др. На какъв критерий обаче отговаря основният и в повечето случаи водещ участник в инвестиционният процес - Възложителят - на това само да има пари ли? По тази логика, ако той има пари да си купи автобус, би трябвало да може веднага да започне лично да вози пътници. Но по Закона за движение по пътищата са предвидили, че за да караш автобус, трябва да имаш съответната категория свидетелство за управление. И вероятно поради това „законово ограничение" собствениците на автобуси си назначават шофьори. Така е и за аптекарите, и за много други контролирани дейности с голям обществен интерес.

 

За съжаление в инвестиционния процес, който не е по-малко обществено значим и поради това и опасен, чрез ЗУТ законодателят е дал възможност на всеки, който пожелае да участва в него като Възложител, без за това да му е нужна каквато и да е специализирана квалификация. Резултатите са около нас и всеки може да ги види. В масовия случай Възложителят не е представен на обекта от компетентен човек и оттук идват основните причини за бъркотията на строителния пазар. А в нормалните страни този въпрос е решен, като за обекти от определена категория нагоре Възложителят  е представен на обекта от негов представител. Това може да бъде „Инженерът" по стандартите на FIDIC  или като Проджект Мениджър, но задължително с необходимата за това квалификация, опит и съответни сериозни финансови отговорности за своите действия - както пред останалите участници в процеса, така и пред самия Възложител. Ние от "А-три архитектура и изпълнения", освен проектантската дейност, от осем години работим и като проджект мениджъри, т.е., управление на проекти - дейност, която в България обаче много се бърка с надзора. Те могат да се припокриват в някаква малка част, но са коренно различни дейности.

 

Бъркането на понятията проджект мениджмънт и технически ръководител, както и на инвеститорски контрол, също е много голямо. Проджект мениджъра се избира от  Възложителя, а той от своя страна от името на Възложителя избира архитекта, проектантите, строителя, надзора и т.н.  Организира изготвянето на предпроектни проучвания, ориентировъчен и окончателен бюджет в зависимост от фазата на проектната разработка. Дава технически становища, съвети и препоръки на Възложителя за навременното вземане на едно или друго решение. Контролира от името на Възложителя целия инвестиционен процес, като изготвянето на пълната проектна документация, създаването на тръжните документи за избор на главен изпълнител, подизпълнители и основни доставчици. Дава съгласие за изплащане на суми към тях, създава работните графици за изпълнение на проекта, следи и контролира тяхното спазване. Разбира се, най-голямата заблуда е масовата представа, че това е един човек. А става дума за специализирана структура, включваща в състава си специалисти по различни специалности със съответната квалификация и опит. Отново ще дам пример с европейския и световен опит, където тази дейност се изпълнява от проектанта.  

 

Ето това са основните проблеми на архитектите, а не това дали има или няма точка или запетайка в Устава на КАБ. Уставът трябва да ни помогне да разрешим именно тези проблеми.        

 

Откъде трябва да се тръгне за решаване им?

 

Много неправилно и пагубно е инвестиционният процес и по-специално резултатите от проектантския труд да се приравняват с доставката на маратонки например. Един чифт  маратонки на дадена фирма с предварително определен номер и модел, е с абсолютно ясни параметри като форма, цвят, трайност и много други. И оттук-нататък наистина е въпрос на най-ниска цена кой да ги достави пръв.

 

А какво представлява инвестиционният проект? Това не са само някакви чертежи, с които ти дават разрешение за строеж. Това е дълъг процес от възникването на инвестиционната инициатива, през нейното узряване като проектно решение с точни строителни и експлоатационни параметри, до пускане на обекта в експлоатация и минимум до изтичане на  гаранционните срокове за добро изпълнение на строителя. Това е цел, която многобройните участници в този процес трябва да постигнат, преодолявайки много неизвестни и променливи в предварително определените ценови и времеви рамки. Ето това е разликата. По Закона за обществените поръчки обаче и за маратонките, и за инвестиционния процес, се процедира по един и същ начин. Да не говорим за проектирането, което също се третира като доставка на маратонки. КАБ е предложила една наредба, която залага на конкурсното начало като начин на работа. Наредбата е утвърдена от МРРБ, но Агенцията за обществени поръчки не я приема.  

 

Защо?

 

Защото не я счита за приложима. Защото не й става ясно, че бъдещият проект е нещо, което го няма физически, а трябва да се създава тепърва. Не им е ясно, че трябва да се даде възможност конкурсното начало да бъде водещо в архитектурното проектиране. Лично аз го деля на две - едно е да направиш идеен проект, друго - работен проект. Смятам, че за идейния проект трябва конкурсното начало да е водещо. Не трябва да има никакви ограничения на мисълта и творчеството. Но за да може една хубава идея да стане работна, са необходими още много неща. В Германия са решили въпроса по възможно най-естествения начин - проектантските бюра са длъжни да имат застраховки, покриващи щети до реалната строителна стойност на съответния проект, които проектират. И ако някой застраховател даде на проектанта застраховка, равна на стойността на обекта, който трябва да проектираш, ти го проектираш. Ако не можеш да убедиш застрахователите, отиваш в проектантско бюро, което има такава застраховка и работиш с тях като съавтор. А след като успешно реализираш проекта, тогава вече застрахователят ти дава съответният рейтинг - застраховка, защото имаш опита да правиш подобни проекти. Простичко и работещо. Реалната отговорност покрита с реалната цена на отговорността - това трябва да се постигне.

 

 

Интервю на Ема Димитрова