Проектът the MMALL - с 1 място в неформалния конкурс за паметника пред НДК
Идеята не е превърщане на паметника в поредния нов лъскав магазин, а за трансформирането му в "помещение" за творчески начала.
Проектът 37 на Николай Иванов – Мuseum of Modern Art All е концепция, която се опитва да засегне две основни теми, дискутирани днес в бългаското архитектурно и културно пространство. От една страна, състоянието на паметника 1300 години България, а от друга - проблемът за липсата на дом за съвременното българско изкуство - авангарднo, streetart, performance art в столицата. Идеята е да се трансформира, интегрира, дори буквално имплантира една институция, каквато е била паметникът, построен по времето на комунизма, в напълно нова жизнено необходима за съвременното българско изкуство институция, каквато е музеят.
Ние не успяхме да трансформираме артефактите от близкото ни минало - по-скоро ги съборихме или просто ги обрекохме на разруха, игнорирайки тяхното съществуване. И доказателствата са навсякаде около нас - малката градинка на противоположната страна на Националната галерия или всички изоставени паметници, пръснати из цялата страна, казва авторът. За съжаление, съдбата на паметника 1300 години България е с история, илюстрираща и двата типа отношение - след деситилетия на игнориране, днес се демонстрира желание да бъде заличен-демонтиран.
Паметникът има силно геометрично присъствие, помпозно, но наистина силно. Имайки предвид тази характеристика, по-интересен момент за мен беше как пространството, деифинирано/затворено от него, е това, което хората ще възприемат или преживяват повече - подобно на отпечатък или калъп. Идеята за негативно пространство е основната - ако е възможно да се интерпретра съществуващата структура - превръщайки я в празно пространство - въздух, атриум, заобиколен от етажи - материя. Не искам да предлагам конкретна архитекруна геометрия, а по скоро идеята за обграждане-обгръщане. The MMALL ще има първата си постоянна експозиция - именно вградения паметник 1300 години България, казва Николай Иванов.
Проект 13 на Сава Кисляков и Цветозар Петков – How not to forget 1300 in 30, е на второ място в конкурса на Трансформатори.
Задачата ни е да запазим една художествена ценност и да се намесим максимално деликатно и уместно. Реставрирайки я, ние запазваме плъността на видимия бетон и продължаваме цялостта на структурата със стъклени полупрозрачни панели. Създаваме също зелена зона за рекреация и запознанства, както и запазваме новосъздалата се традиция около паметника да се организират изложби на графити и други видове улични изкуства, е концепцията на авторите.
"Every child in an artist. The problem is how to remain an artist once we grow up"
~Pablo Picasso
Трето място спечели идеята СОФИЯ ГРИД - използвайки мрежа от LED светлини, както и опцията южните наклонени повърхнини да се покрият с фотоволтаични панели. Проектът под номер 33 е на Мариана Сърбова и Гергана Тилева.
Архитектурата на 20-ти век се опитва да материализира движението, потоците, динамиката, вътрешния живот на сградата чрез скулптурни изразни средства. С напредъка на цифровите технологии този сценарий търси и друга стилистика - тази на потока от информация.
Стандартният подход на връзка със съществуващата среда чрез форма, материал, цвят и др. се допълва от медийни характеристики, като съдържание, звук, начин на взаимодействие със средата и хората. Появяват се сгради, които вместо статични „материални" фасади, притежават динамични „медийни" фасади.
Един възможен сценарий за паметника 1300 години България е реконструкцията му с помощта на подобни медийни средства. Като резултат би могло да се получи съживено и съвременно културно площадно пространство около НДК, с акцент - паметникът - носител не само на исторически идеи, но и на съвременни, около който разнообразен тип градка активност би могла да намери своето логично място.
Идеята на СОФИЯ ГРИД, използвайки мрежа /грид/ от LED светлини, както и опцията южните наклонени повърхнини да се покрият с фотоволтаични панели, да се образува обща функционираща система - СОФИЯ ГРИД. Тя представлява многомерен градски екран за дигитални видеа, създадени специално за грида/града. Този дигитален слой се надгражда над стоманената конструкция на паметника, като по този начин ще се появи нов живот и смисъл на скулптурната форма. Така паметта за 1300 години България ще прелее в съвременна градска памет, а пространството около паметника ще се оформи като място на срещи с инфопункт за София, казват авторите.
Всички проекти може да видите тук.
Наскоро стана ясно, че самият автор - проф. Старчев, е внесъл свой проект в Столична община с предложение за нов облик на монумента и малка сцена с амфитеатър. "Подготвени са визуализации на предложението за нова визия на паметника от автора му проф. Старчев. Ще ги окачим на самия монумент и ще ги разпространим през медиите. Ще търсим начин, по който максимално широко да се допитаме до софиянци и ще вземем предвид мнението на мнозинството", каза главният архитект на София Петър Диков (ВИЖ ТУК).