Реставрираният паметник на Цар Освободител ще бъде открит след 12 май

Националният празник 3 март обаче е повод да си припомним уникалността на паметника и историята за създаването му - чрез анализа на арх. Явор Банков.

Откриването на паметника се очакваше вчера - по случай 135-годишнината от Освобождението. То обаче се отлага за след изборите на 12 май, е казал председателят на Камарата на строителите в България инж. Светослав Глосов пред „Монитор". Причините са три: едната е политическата ситуация в страната, втората е да не се смесват честването с откриването на паметника, и третата - председателят на фондация „Поколение", която плати ремонта, не може да присъства на тази дата.

 

За citybuild.bg изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков потвърди, че засега официалното откриване се отлага, но не уточни конкретна дата. Паметникът на Цар Освободител беше върнат след реставрация на жълтите павета в края на ноември.

 

 

ПАМЕТНИКЪТ НА ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ В СОФИЯ

Проектираният по спечелен международен конкурс от 1900 г. паметник на Цар Освободител от придобилия световна слава италиански скулптор Арналдо Емилий Цоки (Дзоки) /1862-1940/ е открит официално през 1907 г. Основната работа по изпълнението му е осъществена през 1901-1904 г. Паметникът е замислен като съчетаване на два материала - гранит с различна повърхностна обработка и бронзови скулптурни фигури и барелефи. Двата материала - камък и бронз, се редуват като пояси във височина. Тялото на паметника е от три основни части: базисна форма, обхванат всестранно от фигурални композиции по-тесен каменен блок, увенчан с профилиран капак-корниз; и стъпилата върху него голямата конна фигура на Царя.

Паметникът има определена насоченост на север към входа на Народното събрание. Това е постигнато както от ориентацията на основните скулптурни фигури и композиции, така и чрез издължаването на цялостната форма в посока юг-север.

Базисната част на паметника се състои от излизаща напред едностъпална крепида с размери 990 на 790 см. Тя е обработена като дискретно рустициране. Над нея е основната част на базата от полиран гранит с размери 760 на 560 см. От източната и западната страна от нея излизат две ризалитни части, върху които стъпват конните фигури на следващите по йерархия след Царя двама военачалници. В средата на профилирания преход в горната третина на базисната част е скулптиран дискретно гирлянд. Трите основни пояса на базисната част са в съотношение 1:1:1. Всички профили при преходите са ненатрапчиви. Цялото каменно тяло въздейства като единно изваян монолит, стесняващ се към върха. Височината му е 880 см. Фигурата на Царя конник е около 440 см.

Анализирането на „фасадите" на паметника показва, че той е замислен съвсем съзнателно като съотношения на отделните части. Силуетите са търсени като пирамидална форма. Източният и западният са като пресечена пирамида с ъгъл при основата 73 градуса. Северният и южният са във вид на островърха пирамида, също с ъгъл при основата 73 градуса. По този начин се постига една обобщена пирамидална форма при възприятието на паметника от всички страни. Въздействието е на единно хомогенно тяло от каменните и металните части на паметника.

Особено характерно е пропорционирането на основните части. Съотношението между базисната част, тялото със скулптираните фигури и тялото на конната фигура на Царя е А:А:А. При обща височина на паметника 3А, основите му са в тясната (север/юг) страна 2 А, а при широката (изток/запад) страна 2,5 А. Трите части на базисната форма са в отношение 1/3А към 1/3А към 1/3А.

Подчинен на триделното членение в класическата антична архитектура и на същото по време на ренесанса, този архитектурно-скулптурен паметник носи духа на античната класическа и на албертианската и паладианска изчистеност. Той е уникален като постигнато единство на образа и като градообразуващ фактор по отношение на бъдещото оформяне на площад „Народно събрание".

Трябва да се има предвид, че паметникът е издигнат на гола поляна пред проектираната от арх. Константин Йовановеч две десетилетия по-рано сграда на Народното събрание. Тази творба е една от най-известните на майстора Арналдо Цоки, оставил своите произведения в различни страни на Европа и Америка. Не е случайна неговата пластична култура. Той е роден в люлката на европейския ренесанс Флоренция и е потомък на видни скулптори.

Оградата на паметника е по проект на видния български архитект Никола Лазаров и е била изпълнена за откриването на паметника.

Паметникът на Цар Освободител в София е може би най-забележителната творба на Арналдо Цоки по отношение на контекста на средата и на постигнатите единство и хармония на образа. Има всички основания да бъде предложен от Република България в регистъра на европейското културно наследство.

*Анализът на арх. Явор Банков е по повод работата му като консултант при определяне на застрахователната стойност на паметника (август-септември 2012 г.).