Системата "Еврокодове" гарантира по-надеждни конструкции
3126
Необходимо е дървесината да се окачествява по новите стандарти, смята проф. д-р инж. Димитър Даков от УАСГ.
Снимка: citybuild.bg
Иновативното и енергийно ефективно строителство с дърво беше обсъдено на 15 март по време на специализиран международен семинар. Нормативната база при проектиране на дървени конструкции в България бе разгледана от проф. д-р инж. Димитър Даков от строителен факултет - Катедра „Стоманени и дървени конструкции" в УАСГ. Той подчерта, че естественото развитие налага преоценка на нормативната база и отбеляза тенденцията към интернационализиране на нормите, резултат от която е системата „Еврокодове". Проф. Даков обърна внимание на разликата при определянето на якостните характеристики на дървесината съгласно европейската концепция и у нас. Той открои и основните проблеми, сред които механично пренасяне на чужди образци, нормативни изисквания за пожароустойчивост, несъответстващи на европейските норми и други. Проф. Даков подчерта, че е необходимо развитие на иновативните архитектурни решения за сглобяемо строителство.
Проф. Даков, казахте, че се налага промяна на нормативната база - заради интернационализирането на нормите, което е свързано с еврокодовете?
Преоценката на нормативната база не подлежи на дискусия. Това е политическо решение, взето на базата на факта, че ние сме страна-членка на ЕС и съответно приемаме всички законови разпоредби, действащи в него. И по-нататък трябва да настройваме нашата база в съответствие с тези норми. Те също търпят развитие, но това е към настоящия момент.
Какви ще са ползите от въвеждането на еврокодовете?
Основната полза е, че ще имаме по-надеждни конструкции, но това не означава по-евтини. По-високата степен на надеждност ще изисква и повече средства.
Това ще създаде ли някакви проблеми при въвеждането на еврокодовете?
Не, пряко няма да има пречка в това отношение. Но това е факт - ще имаме по-материалоемки строителни конструкции, защото, за да осигурим по-голям запас на сигурност, трябва да вложим по-голямо количество материал.
Каква е разликата при определяне на якостните характеристики на дървесината съгласно европейската концепция и у нас?
Съгласно европейската концепция всяко изделие минава на стенд и се проверява. Докато другата практика е от определена партида да вземете 10 или 20 епруветки, да ги изпитате, и на тази база да определите якостта. В този случай боравим с по-малка степен на надеждност, докато в първия - всяко изделие е проверено на практика. Това обаче при нас това не е въведено, защото машинното изпитване изисква повече средства.
Какво е необходимо за развитие на проектирането в строителството на сгради с дървени конструкции у нас?
Може да се смята, че в областта на жилищното строителство и специално при еднофамилните сгради ние сме в дълг към нашите граждани. Строителството с дърво след Втората световна война не е достатъчно популярно по редица причини. Имаше периоди през 60-те години (с оглед икономия на дървесина), когато се провеждаше една правилна политика на залесяване, а не на обезлесяване. През тези години използването на дървото обаче беше забранено с оглед на това, че е дефицитна суровина и се лансираше стоманобетонът.
Навиците относно изпалзването на дървесина се изграждат ако си живял в такава среда или си достатъчно ограмотен за това какви екологични предимства дава дървото и какво въвежда в средата на обитаване. Колегите, които се занимават с дървени къщи, казват, че клиентите идват при тях не заради цената, а защото са решили да притежават именно дървена къща - за тях това е естественото обитаване.
Необходимо е тази дървесина да се окачествява по новите стандарти, защото ще се изправим пред следното препятствие - искаме да проектираме съгласно Еврокод 5, но България няма материал, който е сертифициран съгласно тези норми. Следователно не можем да го приложим и ще трябва да го доставяме отвън. А това значи да изнасяме сурова дървесина, там да я окачествяват, преработват и да ни я връщат като продукт. Но това е овеществен продукт, който се връща с много по-голяма стойност. Държавата губи, когато изнася само суровина. Тя би трябвало да е заинтересована от окачествяването на дървесината, защото ще е по-скъпа.
Казахте, че архитектите са в дълг по отношение на иновативни архитектурни решения за сглобяемо строителство?
Архитектите трябва да се отърсят от стария начин на мислене. Сега няма жилищна криза и може да си позволим да правим по-комфортни сгради.
Интервю на Ема Димитрова