Скален кът или алпинеум

Скалният кът и алпинеумът са безспорно сред акцентите в една градина.

Като цяло има сходство между формациите алпинеум и скален цветен кът - участие на камък, специфичен релеф, но разликата е, че за изграждането на алпинеума се използват само растения с алпийски произход. Оттам произхожда и неговото име - алпинеум. Най-често се използва за пресъздаване на специфичен ландшафт в ботанически градини за научни или за колекционерски цели.

 

За изграждане на скален цветен кът няма изисквания за използваната растителност. Поради тази причина е по-предпочитан и използван при озеленяване на градини. За изграждане на скални цветни кътове се използва разнообразна растителност - както почвопокривни растения, така и ниски дървета и храсти.

 

Разнообразието на камъните за скалния кът, както и разнообразната декоративна растителност го прави винаги уникален. При създаването на един скален кът скалният материал се подбира така, че той да е в хармония със обкръжаващата го среда. Често се използват скали и скални отломки от околността, но никога разнородни камъни.

 

Дизайнът на скалния кът е творческа дейност, която изисква професионални знания и естетически усет. Друг важен момент е подборът и аранжирането на декоративната растителност. Използването на красиво съчетани цветя, треви, пълзящи растения, храсти и полухрасти в комбинация с камък, създават една невероятна природна среда.

 

 

Подходящи места за изграждане на скален кът са около плочници, веранди, барбекюта, в периферията на зелената площ, на места с по-голяма денивелация, в никакъв случай в центъра на градината. Често той се изгражда заедно с воден ефект.

 

Първо трябва да се уточнят неговите височина, големина и форма. Височината и големината зависят от разстоянието между него и най-важните гледни точки, големината на двора, дали той скрива или не красиви гледки и елементи. Височината е добре да не надвишава една трета от разстоянието, от което се възприема. В по просторни дворове може да се направят по-големи скални кътове. Формата е добре да е вписана в линиите на растителността и архитектурните елементи. Добре е да е раздвижена, като наподобява естествен пейзаж, за предпочитане е с нечетен брой върхове. При  възможност може да се изградят била и дерета.

 

Основни градивни  елементи на скалния кът са камъните и растителността. Те трябва да се разполагат така, че да се подчертават, а не скриват един друг. Първо се уточнява видовия състав на растителността. Избират се  акценти  - видове с чадъровидни, колоновидни, кълбовидни и други интересни форми. За заден план се използват по-високи, а за преден план - по-ниски растения. Препоръчително е да има видове с различни цветове на листата и на цветовете. Може да изберете и растения примерно предимно със сиво-синя гама на листата.

 

Оформянето на скален кът започва с направата на хълмове от почва. После се изгражда скелет от едри камъни и растения. Първо се засаждат или определят местата на растителните акценти. После се редят камъните. Най добре е те да имат еднакъв цвят и  структура. Започва се от едрите, като всеки камък внимателно се оглежда и му се избира лице, което се поставя срещу основната гледна точка. Камъните се заравят леко в пръстта и се допират един до друг, с колкото може по-незабележими фуги. Всеки камък трябва да си има легло, на което да стои здраво и неподвижно. Те може да се скрепят с циментов разтвор, където няма да се вижда, или където може да се зарие с пръст.

 

След като сте приключили с по-едрите, се започва с по-дребните скални късове. Те трябва да се редят така, че да се оформят тераси и ниши, за да могат в тях да се засадят растения и да се задържат почвата и ценната влага. Водещото при реденето е камъните да се подредят  така, че да няма тежки струпвания и да са разпределени сякаш случайно, за да наподобяват естествени скалисти пейзажи.

 

Сега идва ред и на по-малките растения. Те се засаждат на групи от по няколко растения от един вид на една тераса. Стремежът е да се получи едновременно баланс и контраст на цветове и форми.

 

Подходящи растения за скален кът са : палмоволистен явор, смарагдова туя, кълбовидна туя, коничен смърч, ериковидна туя, клек, азалия, лавандула, спирея, потентила, някои видове астри, котонеастер, лоницера, евонимус, хоста, мащерка, карамфилчета, седум, алпийска роза, флокс, рожец, ерика и много други.

Подходящи за алпинеум са следните растения: мащерка, седум, власатка, алпийска роза, клек, хвойна, някои форми на бора и смърча, еделвайс, кампанула, омайниче, рожец, незабравка, лобелия, равнец и много други.

 

 

Породи камъни

Подходящи са пясъчник, природен варовик, гранит или мрамор. По възможност се използват камъни от местността, които са в хармония с околната среда. Няколко едри камъка стоят по-добре, отколкото множество дребни. При подреждането им е желателно интересната повърхност да бъде отгоре.

 

 

Подобряване на дренажа

Растенията, които се отглеждат в алпинеума в естествената си среда, виреят върху планински и чакълести почви. Те не понасят никакъв застой на вода. Затова в алпинеума трябва да се осигури добра водопропускливост, т.е. да се направи добър дренаж. За целта почвата се изкопава на 30 см дълбочина, трамбова се и се насипва 15 см чакъл. Следват 25-30 см слой от добре размесени хумус, добре угнил оборски тор, торф или компост, и пясък, които ще служат като среда за развитие на кореновата система. Почвата край алпинеума също трябва да има добър дренаж. Леките сухи почви се подобряват с внасяне на едрозърнест пясък и торф. Почистват се от плевелите и се обработват на 30 см дълбочина.

 

 

Засаждане

В райони с мека зима засаждането се прави наесен. В места с дълга и влажна зима това се извършва през ранна пролет. Почвата между камъните леко се разрохква, за да не е много уплътнена. Трябва да е достатъчно влажна. Всяко растение се полива предварително. Изкопава се дупка с необходимата големина, за да се разположат свободно корените. Трябва да се вземат под внимание ръстът и ширината, които ще достигне видът при развитието си. Почвата около засаденото растение се покрива с 2.5 см ситни камъчета, които имат задача да предпазят кореновата шийка от преовлажняване и да възпрепятстват поникването на плевели. В основата на скалния кът винаги се засаждат по-влаголюбиви видове. При малки алпинеуми не трябва да се използват високи храсти и дървета, и да се претрупват с растения.

 

 

Поддръжка

Почистване от плевели. Поливане от юни до август, ако почвата е суха. Това се установява, като се взема проба почва на 5 см дълбочина. През есента се събират окапалите сухи листа. Чувствителните към ниски зимни температури растения се покриват с топлоизолационни материали. Рано напролет почвата около всяко растение се подновява със смес от равни части пясък и листовка. След цъфтежа с ножица се отстраняват прецъфтелите клонки и се ограничават прекомерно разрасналите се видове.