Без софтуерни решения няма практическо използване на концепциите за ЕЕ

Това каза Георги Брашнаров, председател на Българска асоциация на софтуерните фирми след пресконференция на тема „Ефективно използване на ресурсите”.

Според Георги Брашнаров зад концепциите за енергийна ефективност стои събирането на огромно количество данни. Софтуерната индустрия е една от най-чистите - 90% от нея е човешки интелект. Благодарение на нейния напредък системите събират голямо количество данни, които обработват в реално време и взимат най-оптималните решения, каза той. България има добре организирана и зряла софтуерна индустрия и това може да е един от секторите за възраждане на българската икономика, каза още Брашнаров по време на пресконференцията в Интер Експо Център по повод откриването на Международен форум и изложение за Югоизточна Европа на теми: Управление на отпадъци и рециклиране; Енергийна eфективност & възобновяема енергия; Умни градове и Асансьорни уредби. 

 

Г-н Брашнаров, какво е приложението на софтуерните решения по отношение на концепциите за управление на отпадъци и рециклиране, енергийна eфективност и възобновяема енергия, умни градове...

 

Без добри софтуерни решения няма практическо използване на тези концепции. Мога да ви дам и пример с това какво се случи с начина на проектиране - комплексните проектантски организации имаха огромни отдели т.нар. „Чертожници" и само за двайсетина години тази професия вече не съществува - за добро или за лошо. Защото се намесиха технологиите и направиха процеса на проектиране съвсем различен от този, който беше преди. Това продължава и в момента - неслучайно в строителната индустрия се говори за BIM  - building information modeling, така че една сграда от самото начало (от идейната фаза до построяването й в етапа на използване) да бъде един непрекъснат жив модел, достатъчно детайлно и ясно описан, за да може да бъде управляван.

 

Към подобен модел вече могат много по-ясно да се прилагат всякакви политики за енергийна ефективност, които иначе са невъзможни. Можем да си говорим за енергийна ефективност и по-добро използване на енергията, но ако не можем да измерим състоянието преди и след тази политика, то това си остава теоретично занимание.

 

Така че едно от нещата, което вече се случват, е самите обекти на тази енергийна ефективност - интелигентните сгради, да бъдат описани в съвсем различен формат - това са отново много сериозни интегрирани софтуерни системи. Следващият момент е върху тези обекти да се въвеждат съответните политики и да се вижда тяхното приложение, тяхното измерване, да се взимат решения в реално време, в зависимост от външни климатични фактори, в зависимост от подаването на енергия, в зависимост от възможностите за избор на алтернативни енергийни източници, и това отново трябва да бъде събирано като данни и управлявано от доста по-сериозни от досегашните интегрирани софтуерни системи.

 

Можете ли да дадете добри примери за реализация на подобни политики у нас чрез софтуерни системи?

 

За съжаление не мога да дам такива примери в България. Мога да дам примери с български фирми, които  правят такива решения за чужди клиенти. В последните години има развитие относно прилагане на фасилити мениджмънт системи, които събират данни от сградите и се опитват да управляват целия процес. Той все още е на ниво основни дейности в една сграда: отдаване под наем, почистване, поддръжка,но все пак е някакъв първи поглед, че подобни интегрирани системи имат място в България. С по-големите и нови бизнес сгради, технологични паркове и молове, тези системи почват да намират място, но все още не знам да има такива, които да навлизат в полето на енергийната ефективност.  

 

 

Кажете малко повече за дейността и членовете на Българската асоциация на софтуерните фирми (БАСКОМ).

 

Наши членове могат да бъдат регистрирани български юридически дружества с основен предмет на дейност разработка на софтуер. Не продажба, а разработка - за да знаем, че имаме едно професионално общество. Българската асоциация на софтуерните фирми беше основана през 2001-ва година, в момента имаме над 100 члена, като половината от тях са сериозни имена - и големи, и средни, и малки фирми с различен вид собственост - изцяло чуждестранни, но регистрирани в България, смесена собственост или изцяло български.

 

През последните две години обръщаме голямо внимание на подкрепа за екосистемата за иновации и предприемачество. За добро или за лошо фирмите вече са достатъчно стабилни и зрели и основният пазар на нашия бизнес е извън България. Казвам „добро" за фирмите, защото това ги прави независими от местната икономическа и политическа ситуация - ние продължаваме да бележим ръстове с оборотите, с наемането на хора, с ръста на средната работна заплата. А „лошо" е, защото много малко от тази експертиза се ползва за увеличаване конкурентоспособността на българската икономика.