Средният депозит у нас е 115 лева
276
Средно по 950 евро е спестил всеки български гражданин в банка, сочи статистиката на БНБ към края на миналата година.
В същото време кредитната задлъжнялост пак на човек от населението е 650 евро. От тези две числа на пръв поглед може да се направи извод, че населението има достатъчно пари зад гърба си, с които да си обслужва редовно кредитите.
Статистиката обаче е категорична, че 82% от броя на депозитите са на средна сума от 115 лв.
Едва в останалите 18 на сто са натрупани значимите спестявания. Освен това около 40% от депозитите на населението, или близо 6 млрд. лв., са концентрирани в 100 хил. сметки. В случая най-вероятно става въпрос за не повече от 50 хил. души, тъй като един състоятелен гражданин разполага поне с няколко депозита. Освен това от броя на депозитите, който е близо 11 млн., при по-малко от 6 млн. граждани, които потенциално могат да банкират, се вижда, че на човек се падат поне по две влогови сметки. Добре известно е, че над 2 млн. са т.нар. спящи депозити, по които движения в сумите е нямало от десетилетия.
Най-много такива по исторически причини има в Банка ДСК. Колко точно са богатите българи у нас е доста важна статистика за поделенията за частно банкиране. По принцип като "интересни" за частните банкери се смятат гражданите с влогове от поне 20 хил. лв. Интересен факт е и това, че според данните на БНБ близо една четвърт от спестяванията на населението попадат в категорията "над 50 хил. лв.".
Статистиката показва, че през миналата година са открити 1.1 млн. нови депозити, като по тях са внесени близо 3 млрд. лв. Средно един влог е бил захранван с около 3 хил. лв. Средното число обаче отново играе лоша шега на анализа, тъй като данните показват, че най-много пари са внесли богатите българи. От тези близо 3 млрд. лв., с които са се увеличили влоговете, 1.2 млрд. лв. попадат в престижната категория "над 50 хил. лв.".
Статистиката обаче е категорична, че 82% от броя на депозитите са на средна сума от 115 лв.
Едва в останалите 18 на сто са натрупани значимите спестявания. Освен това около 40% от депозитите на населението, или близо 6 млрд. лв., са концентрирани в 100 хил. сметки. В случая най-вероятно става въпрос за не повече от 50 хил. души, тъй като един състоятелен гражданин разполага поне с няколко депозита. Освен това от броя на депозитите, който е близо 11 млн., при по-малко от 6 млн. граждани, които потенциално могат да банкират, се вижда, че на човек се падат поне по две влогови сметки. Добре известно е, че над 2 млн. са т.нар. спящи депозити, по които движения в сумите е нямало от десетилетия.
Най-много такива по исторически причини има в Банка ДСК. Колко точно са богатите българи у нас е доста важна статистика за поделенията за частно банкиране. По принцип като "интересни" за частните банкери се смятат гражданите с влогове от поне 20 хил. лв. Интересен факт е и това, че според данните на БНБ близо една четвърт от спестяванията на населението попадат в категорията "над 50 хил. лв.".
Статистиката показва, че през миналата година са открити 1.1 млн. нови депозити, като по тях са внесени близо 3 млрд. лв. Средно един влог е бил захранван с около 3 хил. лв. Средното число обаче отново играе лоша шега на анализа, тъй като данните показват, че най-много пари са внесли богатите българи. От тези близо 3 млрд. лв., с които са се увеличили влоговете, 1.2 млрд. лв. попадат в престижната категория "над 50 хил. лв.".