Струва ли си семейната слънчева инсталация
1590
В зависимост от района системата може да се откупи за 5-7 години.
Сигурно затова в топлите страни управляващите дори не си правят труда да изготвят нормативи или да мислят стимули за хората, ползващи слънчевата енергия. Просто защото това е евтиният и екологичен начин за задоволяване на енергийните нужди. Защото освен за цената все повече хора мислят и за природата.
Има обаче и неособено топли страни, които през последните години все повече толерират използването на слънчеви инсталации. Във Великобритания например държавата е склонна да финансира до 50% от инвестицията, ако собствениците в дадена сграда се преориентират към използването на фотоволтаични панели. Великобритания възнамерява да добива около 10% от енергията от възобновяеми енергийни източници. Германия също прави програми, като първата стартира с реализацията на 1000 слънчеви покрива, а сега вече се върви към 100 000.
Все повече стават държавите, в които фотоволтаични системи подпомагат производството на електроенергия за отделни домакинства, малки производствени цехове и ресторанти, използват се за захранване на светещата маркировка по пътищата, като сенници по гарови площади, за градинско осветление, павилиони и пр.
Като страна, подписала Протокола от Киото и съобразяваща се с цялостната европейска енергийна политика, България също трябва да мисли по въпроса. Към днешна дата обаче ползването на слънчевите инсталации по-скоро остава в сферата на добрите пожелания. Особено в бита.
Причините са поне няколко, но една от най-сериозните вероятно е липсата на достатъчно стимули за тези, които инвестират в изграждането на подобни инсталации. За момента собствениците на сгради, ползващи слънцето за отопление и топла вода, единствено биха могли да бъдат освободени от плащането на данък сгради за определен период от време.
В най-добрия случай става въпрос за период от 10 години. Това става след като инсталацията е изградена, съответното здание премине през енергиен одит и получи сертификат от Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ).
Когато става въпрос за еднофамилна собственост, нещата са относително лесни. Но както и повечето мерки за подобряване на енергийната ефективност схемата се оказва направо неработеща в блоковете и кооперациите, защото е необходимо не само съгласието, но и участието на всички собственици на етажната собственост в инвестицията.
Според експертните разчети откупуването на подобна инсталация е между 5 и 7 години, ако тя се използва да речем от едно четиричленно домакинство. Размерът на вложението, а и времето за възстановяването му зависи от множество фактори, сред които - дори и населеното място. Ако да речем слънчева инсталация се разположи в Русе, където енергията от ТЕЦ-а е значително по-евтина, то срокът за възвръщане на вложението вероятно ще бъде около 15 години. Като ефективност определено може да се каже, че слънчевите инсталации са доста добри за производство на топла вода. Най-добре е обаче, ако бъде съчетано с друг източник на затопляне на водата - термопомпа, котел, бойлер на ток или др. Важно е да се познават различните видове слънчеви колектори и как да се използват те. Трябва да се знае, че не става въпрос просто за един панел. Към него има акумулатор, помпи и т. н. Затова преди да се пристъпи към каквито и да е решения, най-добре е човек да се консултира със специалист.
Поради непрекъснато нарастващите цени на енергоносителите през последните години нараства делът на тези, които се ориентират към използването на активни слънчеви системи. На пазара се предлагат плоски и вакуумнотръбни колектори. Преди да се интегрират в архитектурните проекти обаче трябва да се отчетат фактори като интезитет на слънцегреенето, ориентация на повърхностите в южна посока и постижимият икономически ефект.
Един от основните проблеми към днешна дата е, че в държавната хазна няма достатъчно средства, които да се предвидят за директно финансово стимулиране на подобни проекти. На този етап финансирането се осигурява предимно по линия на различни програми.
Очакванията на експертите са страната също да предвиди стимулиращи мерки. Това ще стане с изпълнение на директива 32, която касае енергийната ефективност при крайното потребление. Целта е по този начин да бъдат изчистени всички възможни пречки за по-широкото приложение на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Още повече, че според самата директива до 2016 г. България трябва да е доказала в реално измерение спестени поне 9%.
Има обаче и неособено топли страни, които през последните години все повече толерират използването на слънчеви инсталации. Във Великобритания например държавата е склонна да финансира до 50% от инвестицията, ако собствениците в дадена сграда се преориентират към използването на фотоволтаични панели. Великобритания възнамерява да добива около 10% от енергията от възобновяеми енергийни източници. Германия също прави програми, като първата стартира с реализацията на 1000 слънчеви покрива, а сега вече се върви към 100 000.
Все повече стават държавите, в които фотоволтаични системи подпомагат производството на електроенергия за отделни домакинства, малки производствени цехове и ресторанти, използват се за захранване на светещата маркировка по пътищата, като сенници по гарови площади, за градинско осветление, павилиони и пр.
Като страна, подписала Протокола от Киото и съобразяваща се с цялостната европейска енергийна политика, България също трябва да мисли по въпроса. Към днешна дата обаче ползването на слънчевите инсталации по-скоро остава в сферата на добрите пожелания. Особено в бита.
Причините са поне няколко, но една от най-сериозните вероятно е липсата на достатъчно стимули за тези, които инвестират в изграждането на подобни инсталации. За момента собствениците на сгради, ползващи слънцето за отопление и топла вода, единствено биха могли да бъдат освободени от плащането на данък сгради за определен период от време.
В най-добрия случай става въпрос за период от 10 години. Това става след като инсталацията е изградена, съответното здание премине през енергиен одит и получи сертификат от Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ).
Когато става въпрос за еднофамилна собственост, нещата са относително лесни. Но както и повечето мерки за подобряване на енергийната ефективност схемата се оказва направо неработеща в блоковете и кооперациите, защото е необходимо не само съгласието, но и участието на всички собственици на етажната собственост в инвестицията.
Според експертните разчети откупуването на подобна инсталация е между 5 и 7 години, ако тя се използва да речем от едно четиричленно домакинство. Размерът на вложението, а и времето за възстановяването му зависи от множество фактори, сред които - дори и населеното място. Ако да речем слънчева инсталация се разположи в Русе, където енергията от ТЕЦ-а е значително по-евтина, то срокът за възвръщане на вложението вероятно ще бъде около 15 години. Като ефективност определено може да се каже, че слънчевите инсталации са доста добри за производство на топла вода. Най-добре е обаче, ако бъде съчетано с друг източник на затопляне на водата - термопомпа, котел, бойлер на ток или др. Важно е да се познават различните видове слънчеви колектори и как да се използват те. Трябва да се знае, че не става въпрос просто за един панел. Към него има акумулатор, помпи и т. н. Затова преди да се пристъпи към каквито и да е решения, най-добре е човек да се консултира със специалист.
Поради непрекъснато нарастващите цени на енергоносителите през последните години нараства делът на тези, които се ориентират към използването на активни слънчеви системи. На пазара се предлагат плоски и вакуумнотръбни колектори. Преди да се интегрират в архитектурните проекти обаче трябва да се отчетат фактори като интезитет на слънцегреенето, ориентация на повърхностите в южна посока и постижимият икономически ефект.
Един от основните проблеми към днешна дата е, че в държавната хазна няма достатъчно средства, които да се предвидят за директно финансово стимулиране на подобни проекти. На този етап финансирането се осигурява предимно по линия на различни програми.
Очакванията на експертите са страната също да предвиди стимулиращи мерки. Това ще стане с изпълнение на директива 32, която касае енергийната ефективност при крайното потребление. Целта е по този начин да бъдат изчистени всички възможни пречки за по-широкото приложение на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Още повече, че според самата директива до 2016 г. България трябва да е доказала в реално измерение спестени поне 9%.