"Теразид" – 30 години успешни заедно
32
Да се работи екипно е една от най-силните страни на фирмата, а това дава възможност за развитие, каза търговският директор Велин Александров
Как започна всичко за Вас в „Теразид“?
Работя в „Теразид“ вече 27 години и към момента съм търговски директор на фирмата. В началото започнах работа като търговски представител с идеята да помагам с технологичното описание и въобще с работата с продуктите. Работих няколко години на тази позиция. Впоследствие, с разширяването на търговския екип, поех поста на търговски директор. Това е свързано с контакти с много хора и за мен най-важно е да им помагам да си вършат работата. А това е нещо, което винаги дава възможност за развитие – както на екипа, така и на фирмата като цяло.
Помните ли първия си работен ден?
5 януари 1999 година беше моят първи работен ден в „Теразид“. Тогава офисът се намираше в един апартамент, както беше при много от стартиращите фирми по онова време. Нямаше нищо претенциозно. Работното ми място беше бюро в кухнята на апартамента. Разполагах с нещо като продуктов каталог, или по-скоро листовка, в която имаше общо четири продукта.
Кои бяха трудните моменти през годините?
Винаги има трудни моменти, това е неизбежна част от работата. Въпросът е да можеш да преминаваш през тях, да ги надвиваш и да продължаваш напред.
Един от тези трудни моменти беше икономическата криза през 2009 г. Тогава имаше неяснота как ще успеем да продължим напред. Същото се случи и с ковид кризата, но тогава нещата бяха малко по-лесни, защото подемът в строителството беше доста сериозен. При пандемията нямах чак такива притеснения какво ще се получи, дали ще се намалят темповете или дали ще има сериозни затруднения. Но това са моменти, които бяха трудни за всички компании.
Може би един от най-трудните моменти конкретно за „Теразид“ беше инцидентът, при който се запали фабриката за стиропор. Тогава наистина беше много тежко, защото имаше реална опасност за хората, а и не се знаеше как изобщо ще успеем да възстановим този бизнес в бъдеще. Като изолиран случай за историята на компанията, това беше изключително тежък етап.
Какво се промени и какво – не, откакто сте в „Теразид“?
Със сигурност са се променили много неща по отношение на развитието на продуктите, както и в търговско и производствено отношение. Ние също се променяме във времето, това е част от развитието. За мен новите неща показват много – начинът на мислене и начинът на работа чертаят новите посоки.
Надявам се през годините да не се е променило отношението и разбирането към хората, или поне ми се иска екипът да го усеща по този начин. За мен в момента това е едно от най-важните неща – да се работи екипно, да има разбирателство и да съществува двупосочна връзка между ръководството и служителите. Това е една от най-силните страни на „Теразид“.
Какво Ви мотивира в работата?
Въпросът с мотивацията винаги е много интересен. Това, което съм казвал многократно е, че за всички тези години почти няма ден, в който сутрин да си кажа „Днес не ми се ходи на работа“ или да ми е неприятно. Причината за това е, че успявам да направя всеки свой ден различен и разнообразен. Търся различни подходи, работя с много хора в различни посоки и дейности. Това прави дните ми динамични и ползотворни.
Както казах, това, което определя работата ми през последните години, е работата с хората и екипа, който ръководя. Най-важното за мен е да им помагам, да отправям различни предизвикателства към всеки един от тях, да използвам силните им страни и да ги накарам да повярват, че могат да работят по-добре – както индивидуално, така и в екип с други колеги и отдели. Това ме провокира и ме кара постоянно да търся нови посоки.
С какво се гордеете?
За мен най-важни са успехите на хората, които работят за „Теразид“. Най-голямото постижение е да накараш хората да повярват в себе си и да искат да постигат повече. Когато в края на деня си кажеш „Днес имаше смисъл да съм на работа“, а на следващия ден да започнеш да надграждаш – тогава ставаш по-силен. Това е ме стимулира и ме кара да се чувствам горд - да видя, че съм помогнал на някого да направи повече, отколкото аз самият съм постигнал или съм изисквал от него, и това да му дава увереност.
С какво послание бихте се обърнали към колегите?
Най-важното послание към тях е - вярвайте в себе си!
„Теразид“ в една дума…
Заедно. Успешни заедно.
